изпрати новина
Водещи новини

Акад. Константин Косев: Жестокостите, с които е смазано Априлското въстание, взривяват Европа и Русия

18-645x496
„Лудите глави“ се оказват прави. С всичките си неудачи на бойното поле въстанието успява да постигне политическата си цел – огромен международен отзвук“, казва историкът ни в деня на представянето на новата му книга „Априлското въстание и възникванет!
– Акад. Косев, днес е премиерата на новата ви книга „Априлското въстание и възникването на Княжество България”. Само след по-малко от месец ще честваме 140 години от това забележително събитие през епохата на Възраждането. През тези години имаше много емоционално-романтичният патос, който продължава и до днес. И може би точно това движи и българския патриотизъм. Вие обаче се пазите от историческия романтизъм и като отличен познавач на Възраждането давате реална оценка и фактология на случилото се. Защо не се облегнахте и вие на печелившата схема с повече епитети?

– Благодаря ви оценката, но аз наистина съм се пазел от схемата „наше-чуждо”, „добро-лошо” и „черно-бяло”. Това винаги се постига с повече епитети, прилагателни и суперлативи. Моята цел бе да покажа и да разсъждавам най-вече върху военните и политическите измерения на Априлското въстание през 1876 година, което е кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на този възрожденския процес като екстремално проявление на освободителните стремления. Неговата подготовка започва практически още в зората на възрожденската епоха, за да премине през дълги и сложни перипетии на ферментация и съзряване.

– Военната страна ли е най-слабото място на въстанието – така пише и в учебниците, и в много от книгите по темата?
– Априлското въстание подобно на всяко друго националноосвободително въстание е преди всичко въоръжено действие, т.е. своеобразна война. Но същевременно то има ясно дефинирани политически измерения, защото чрез него се преследват определени политически цели и намерения. Ако няма баланс между двата аспекта, то не би могло да се постигне неговото адекватно възприемане и обективната му преценка. Обикновено се акцентират само въоръжените му аспекти и така образът на въстанието неизбежно се деформира, стига се дори до неговото подценяване и понякога омаловажаване.

– Защо се стига до този нежелателен ефект? Военната страна на въстанието наистина е била слаба, българите не са имали оръжието на османлиите. Освен това султанската власт е имала огромна армия.
– Разбира се, и дори е абсурдно да си представим, че е било възможно с допотопни пушки кремъклийки, със саморъчно направени патрони фишеци, с бутафорни черешови топчета и юнашки ентусиазъм да се разгроми Османската империя. Срещу зле въоръжените български въстаници султанската власт е в състояние да противопостави 80 хилядна нередовна армия от башибозуци и черкези и около 10 хилядна редовна войска. Вражеските армейски части разполагат с модерно стрелково оръжие, с пушки система „Шаспо“, „Шнайдер“ и „Хенри Мартини“, с артилерия „Круп“, с кавалерия и т.н. И по численост, и по качество, и по количество на оръжието, и по бойно-тактическа опитност противникът разполага с абсолютно превъзходство.

– Не е ли предварително обречено въстанието?
– То е било обречено и е нямало абсолютно никакъв шанс за успех на бойното поле със силата на оръжието. На фона на тази печална, но безспорна констатация будят недоумения опитите на някои историци да изтъкват някакви причини за погрома на въстанието. Въпросът за причините на поражението му е сам по себе си абсурден.

– Защо?
– Защото отговорът ни връща към известни и предопределени като даденост обективни обстоятелства – лошо и недостатъчно въоръжение, отбранителна тактика, пропуски в организацията, липса на съгласуваност в действията на апостолите и други подобни. В случая най-нелепото е, че посочените преди това хвалебствия към организаторите във връзка с подготовката и осъществяването на въстанието, изведнъж се превръщат в остри осъдителни упреци към тях, когато стане дума за причините на провала. Пряко или косвено им се вменява „вината“, че били допуснали тактически и организационни грешки в подготовката и хода на въстанието, че не осигурили достатъчно оръжие и други подобни.

– А не е ли така, акад. Косев? Как ще опровергаете тези ваши колеги, които точно за това винят организаторите на въстанието?
– Извинявайте, но мигар, ако не бяха допуснати тези „грешки“ и организационни пропуски всичко е щяло да бъде наред? Предозирането на военните аспекти на въстанието неизбежно формира изопачена и твърде примитивна представа за него. Затова то изглежда понякога невзрачно, жалко и мижаво, като безсмислена авантюра, причинила трагедията на хиляди невинни българи.

За да се превъзмогне поне отчасти това тягостно впечатление от военните неудачи на въстанието, в историческата литература се прави опит за компенсация чрез специален допълнителен акцент върху проявения героизъм от въстаниците, съчетан непременно с още един акцент върху страданията на населението от репресиите и чудовищните злодеяния на палачите.

– Но Априлското въстание наистина е сакрално за народа ни събитие. Макар и с подсилен емоцианално патриотчен мотив то си остава връх в национално-освободителното движение.
– Под въздействието на патетичната сантименталност въстанието наистина се възприема като нещо по-внушително, ала главно в морален план, в смисъл на сакрално, както казвате, за народа ни събитие. Въпреки захаросаните подправки обаче горчивият привкус на синдрома „българска работа“, сиреч „калпава работа“ продължава да се усеща.

Много по-автентична и достолепна би била представата за Априлското въстание, ако се изясняват и неговите политически измерения. Тогава военните му неудачи не биха правили толкова силно впечатление. Те биха могли да се възприемат като нещо естествено и разбираемо с оглед конкретните исторически обстоятелства по онова време. Много по-важно значение би придобил фактът, че въоръжените въстанически действия са имали добре премислена и обоснована рационална политическа цел.

– Както е известно, предварително начертаната стратегическа цел на въстанието не предвижда непременно победа със силата на оръжието, нали така?
– Да, и военните операции се планират върху основата на изискването за колкото е възможно по-продължителни въоръжени въстанически действия с участието на колкото е възможно повече хора във възможния най-широк териториален обхват.

– Какво означава това?
– Това фактически означава, че евентуалното въоръжено поражение е предварително очаквано и влиза в сметките на стратегическия замисъл, който има за цел точно по този начин да постигне определен политически ефект. Реалните политически резултати са главния критерий за цялостната му преценка. Сравнително малко са националноосвободителните въстания в новата европейска история, които биха могли да се похвалят с резултата постигнат от нашето Априлско въстание.

– От какво тогава зависи политическият успех на подобни въстания?
– Успехът им зависи главно от начина, по който се вписват в „голямата политика“ и международната политическа конюнктура. В този смисъл нашето Априлско въстание има голям шанс. Неговата кауза е печеливша въпреки относително скромните му възможности за въоръжена изява. То попада в зоната на мощен циклонален политически вихър над Централна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век, който силно въздейства върху политическия барометър на Балканския полуостров.

– Какво имате предвид?
– Динамиката в международните отношения, която по това време е свързана с напористата политика на Прусия за създаване на обединена германска държава в Централна Европа. Появата на обединена Германия и нейното утвърждаване като велика сила на международната арена разрушава антируската Кримска коалиция на Англия, Франция и Австрия, освобождава Русия от прангите на Парижкия мирен договор от 1856-а и активизира нейната традиционна политика по Източния въпрос.

Наложеното статукво от западните държави в Османската империя започва неудържимо да се руши. Създалата се нова политическа конюнктура на международната арена изненадващо предлага на българската освободителна кауза благоприятни възможности. Априлското въстание попада под въздействието на мощна двигателна тяга, която значително засилва и умножава неговия политически ефект.

– Добре, но някои наши съвременници историци, че и познавачи в политиката доста напористо налагат тезата, че сраженията са абсолютно неравностойни – това се виждало в хода на бойните действия, и едва ли не въстанието изглеждало като безсмислена и безнадеждна авантюра.
– Да, но историята е показвала много пъти, че военното безсилие не означава непременно безнадежност. Понякога отчаяната дързост води до добри резултати. Това важи и за Априлското въстание. По силата на известни обективни обстоятелства военното му поражение мигновено се превръща в блестяща политическа победа. „Лудите глави“ се оказват прави. С всичките си неудачи на бойното поле въстанието успява в края на краищата да постигне политическата си цел. Макар да губи неравните битки, то печели войната.

– Да поговорим повече точно за това – как въстанието печели войната, т.е. как въпреки жестокия разгром и жертвите, се стига до победа?
– Преди да обясня това, нека видим още някои много важни неща. Въстанието продължава с относително голяма интензивност около един месец. То обхваща много райони на страната, а в него участват около 10 хиляди въоръжени бойци. В някои области почти цялото население се включва във въстаническата стихия, особено в началната му фаза.

Да, въстанието е потушено с изключителна жестокост. Над 30 хиляди мъже, жени и деца са избити, стотици хиляди хора са подложени на репресии, много селища са опожарени и ограбени. Извършените злодеяния издълбават огромна пропаст между българите и султанската власт. Като наблюдава пламъците, обхванали българските селища от върховете на Средна гора, главният герой на въстанието Георги Бенковски възкликва: „Моята цел е постигната! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда“. В същия дух преценява смисъла на въстанието и Тодор Каблешков: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия.“

– Значи надеждите са в Русия, взорът е отправен на Изток?
– Има още едно изявление, което доказва тезата ми за политическото измерение на Априлското въстание. И то е на Цанко Дюстабанов, който пред следствените органи след въстанието заявява: „Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във ваши ръце, че със сила не ще ви надвием; но аз зная още, че вие сте варвари и тирани, че заради въстанието ще се нахвърлите върху невинни и мирни жители и ще извършите зверства. Нашата цел не е била да ви надвием със сила, а само да ви предизвикаме да направите зверствата, които вече премного направихте, и благодарение на които се компрометирахте пред целия образован свят. И тази наша цел е постигната вече. И тъй, ние ви победихме.“

– Чрез въстанието българският народ печели на своя страна симпатиите на световната общественост и тя остро осъжда султанския режим. Това не задълбочава ли политическата криза в Османската империя?
– Не само я задълбочава, а Източният въпрос се превръща до голяма степен в Български въпрос. Така първата добра сетнина, която очакваше Васил Левски от въстанието, се оказа постигната – българската освободителна кауза успешно се интернационализира и става широко достояние в цяла Европа.

Затова силата на Априлското въстание е главно в неговия изключителен международен отзвук. Общественото мнение в почти всички европейски страни реагира по различни начини в дух на съпричастност към българската освободителна кауза, проявява състрадание към пострадалите от репресиите и остро порицава палачите на българския народ. Тези реакции са проникнати от чисто човешки християнски добродетели в името на хуманизма и свободата. Това е т.нар. мощен морален фактор, който мобилизира европейската общественост.

– Известно е, че в защита на българите издигат глас много световно известни личности. До каква степен това обръща вниманието на световната общественост към съдбата на българите?
– Само си представете какви имена са – всички те се изучават в училище и продължават да са сред най-големите авторитети и днес. Ученият Чарлз Дарвин и писателите Чарлз Дикенс от Англия, Виктор Юго от Франция, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев от Русия, както и Джузепе Гарибалди от Италия, Макгахан от САЩ и много други културни дейци, държавници и общественици. Ето това наричам аз разпалване на моралния фактор.

И чрез отзвука от въстанието практически то е най-важният признак за превръщането на българския народ в реален политически субект на международната арена.

Моралният фактор притежава безспорно много големи възможности за въздействие, но същевременно, както се знае, той не може да стори нищо от само себе си, ако не се превърне по някакъв начин в политическа енергия. Само тогава, когато се превърне в политическа енергия, той може да породи и стимулира конкретни политически действия от страна на съответните влиятелни и достатъчно заинтересовани политически субекти. Превръщането на отзвука в политическа енергия става главно в Англия, Германия и Русия – великите сили, които играят ключова роля във финалната развръзка на източната криза.

– В какво се изразява отзвукът на въстанието в Англия, как англичаните разбират за всичко случило се на българите?
– Отзвукът в Англия наистина е изненадващо голям. Английската общественост е добре информирана особено за репресиите след въстанието. В цяла Англия се разгръща масова т.нар. пробългарска политическа кампания, организирана от опозиционната либерална партия на Уйлям Гладстон. Ала за разлика от чисто хуманитарните съображения на Дарвин и Дикенс, либералите на Гладстон използват рационално главно моралния ефект от българския въпрос за свои чисто политически цели в борбата им за власт срещу консервативното правителство на Дизраели лорд Биконсфилд.

– Значи все пак интересите си казват думата.
– Вижте, българският въпрос предлага на английската опозиция подходящи аргументи, които захранват тяхната пропаганда и стимулират политическата им активност. И в това няма нищо лошо, защото така българската освободителна кауза намира неочаквано влиятелни политически съмишленици в Англия. Дори лидерът на опозицията Уилям Гладстон активно участва в пробългарската кампания. Известни са неговите брошури „Българските ужаси и Източния въпрос“ и „Уроци по клане“, които добиват широка популярност сред английската общественост.

Още през лятото на 1876 година непосредствено след въстанието някои известни български дейци замислят и осъществяват отговорна дипломатическа акция с цел да информират правителствата на великите европейски държави за положението в страната след въстанието, като изложат българските искания за политическа автономия на България.

– Имате предвид мисията на двамата български общественици Драган Цанков и Марко Балабанов. Кажете нещо повече за нея, до каква степен тя оказва допълнителен позитивен ефект за нас?
– Интересното е, че тази мисия е организирана със съдействието на българския екзарх Антим Първи и лидера на Добродетелна дружина Евлоги Георгиев. За нейното осъществяване помага и руският посланик в Цариград граф Игнатиев.

Двамата български пратеници са приети възторжено от привържениците на английската либерална партия и участват активно в организираните от нея многобройни митинги и публични събрания като ефектна пропагандна атракция на опозицията. Правителството на консерваторите в Лондон обаче отказва да приеме българските пратеници. Въпреки това може да се каже, че българската освободителна кауза постига сериозен успех в Англия.

– В какво се изразява той?
– Ами тяхната пробългарска кампания прави българите политически субект, с който местните политици са принудени да се съобразяват. Мисията на българските пратеници е сякаш точно в духа на политическата стратегия на Априлското въстание като своеобразно нейно продължение. Резултатът е насърчаващ – традиционната английска позиция за запазване статуквото в Османската империя е сериозно разколебана. Английският официален представител на Цариградската посланическа конференция маркиз Солсбъри проявява изненадваща склонност към отстъпки и компромиси по българския въпрос.

– В какво се изразяват реакциите в Германия след въстанието, резултатите там какви са?
– Отзвукът на Априлското въстание в Германия протича по друг от Англия начин, но пък има подобни резултати. Избухналият френско-германски конфликт през 1872-1875 година става средоточие на голямо напрежение в Европа. Вниманието на великите сили е насочено към френско-германската граница. Традиционните съперници по Източния въпрос – Русия, Англия и Австро-Унгария изненадващо се обединяват в защита на Франция, разтревожени от растящата мощ на обединена Германия.

Възникналата опасност от коалиция срещу Германия, принуждава германският канцлер Бисмарк да потърси ефикасно средство, за да пренасочи вниманието на великите сили от бреговете на Рейн към Балканите. В това отношение той разчита главно на Източния въпрос, очаквайки с нетърпение неговото възпламеняване.

Вестта за българското въстание доставя огромно удоволствие на германския канцлер. Той го възприема като „истински дар от небесата“ и проявява изненадваща съпричастност към българската освободителна кауза. В публична реч пред Райхстага на 5 декември 1876 година княз Бисмарк категорично заявява, че след „кървавите злодеяния на черкезите в България, за Османската империя повече няма място в Европа.“

Не случайно българските пратеници Марко Балабанов и Драган Цанков се радват на радушен прием в Берлин. Бисмарк им казал, че лично той и кайзерът дълбоко съчувствали на българския народ и били убедени, че този път Русия непременно ще извади меча, за да защити православните християни в Турция, а Германия, добавил той, като верен съюзник на Русия, щяла да й помага“.

– Излиза, че българската освободителна кауза е от полза на всяка една от Великите сили, всяка от които си има собствени цели?
– Ама разбира се, че всяка една от тях действа според собствените си интереси. Но да добавим още малко за Германия, защото нейните цели са доста смели. Германската дипломация например е категорично против мирното решение на българския въпрос. В Берлин предпочитат военната алтернатива и по всякакъв начин тласкат развръзката на събитията в тази насока.

Във връзка с това Бисмарк разчита на българите като надежден съюзник, който най-много може да му бъде полезен, за да тласне Русия във война срещу Османската империя. В този смисъл българският народ се оказва важен политически субект на международната арена, а германската дипломация става практически двигател на събитията в по-нататъшната развръзка на източната криза.

– Акад. Косев, излиза, че в Англия отзвукът от Априлското въстание намира благоприятна среда и отзивчивост сред опозицията, в Германия, обратно – сред управляващите. А в самодържавна Русия, където няма опозиция, какво се случва?
– В Русия отзвукът от въстанието предизвиква рязка поляризация на общественото мнение в два лагера с остра конфронтация по между им. Да проследим какво става. Той намира изключителна отзивчивост сред широки слоеве от руското общество, става злободневна тема за обсъждане. Бурните реакции на съпричастност към съдбата на православните братя християни на Балканите разтърсва цялата страна, добива масов характер. Те са проникнати от най-искрени чувства на хуманност и човешка солидарност.

– Но не всички в Русия мислят така.
– Разбира се, и това е нормално. Именно тези хуманни мотиви се използват от заинтересовани групировки като удобен аргумент за политически цели в името на определени интереси. Става дума за панславистките националистически групировки и част от висшия офицерски състав, които са против сдържаната политика на царското правителство и неговата пасивност по Източния въпрос. Практически славянофилите се изявяват като своеобразна опозиция с големи възможности за влияние върху политиката на царското правителство. Славянофилите имат съмишленици във всички сфери на руското общество, включително и по върховете на държавната йерархия.

– Кои нейни представители са имали връзка със славянофилите?
– Царицата Мария Александрова е една от тях! Тя например, участва активно в политическия живот на страната и проявява странно усърдие като активен привърженик на славянофилите. Любопитното е, че тъкмо тя – бившата германска принцеса поддържа чрез брат си принц Александър Хесенски постоянни контакти с княз Бисмарк.

По този повод известният руски историк Покровски пише: „Горчивата ирония на историята се състои в това, че славянофилите, без да съзнават, вървяха към своята цел, водени за носа от своя най-голям враг – Германия. На практика те наливаха вода в мелницата на Бисмарк, който се стремеше всячески да обърне Русия с фронт на юг и за това беше готов да й предостави цялото свое влияние… Но без помощта на славянофилите той едва ли би постигнал такъв триумф.“

– А руският император Александър II? Известен е фактът, че той се бил зарекъл, че никога няма да воюза срещу Османската империя.
– Именно заради това Априлското въстание предизвиква, както знаем, голяма тревога в Петербург и създава главоболия на Александър II. Царското правителство прави отчаяни опити да го предотврати, ала въстанието избухва и превръща Източния въпрос в Български въпрос. Руската дипломация предприема цяла поредица от енергични дипломатически инициативи за спешно мирно уреждане на балканския конфликт. Всички нейни акции обаче се провалят. Едва към края на 1876 година, благодарение на масовата пробългарска кампания в Англия, английският кабинет най-после откликва на поредното руско предложение за мирни преговори.

В подготовката на насрочената Цариградската посланическа конференция за първи път се включват, освен Англия и другите заинтересовани велики сили от т.нар. „Европейски концерт“. В този „концерт“ влизат още Австро-Унтария, Германия, Франция и Италия. Между пълномощниците на главните съперници маркиз Солсбъри и граф Игнатиев се стига изненадващо до предварително споразумение по всички основни въпроси и главно по българския въпрос. И двете страни проявяват готовност за отстъпки и компромиси. Игнатиев приема безусловно всички предложения на английския пълномощнк. Такива са указанията му от Петербург.

– Какви са аргументите на Русия, за да действа така?
– Отговорът може да намерим в това, което пише руският канцлер княз Горчаков на граф Игнатиев: „Ако успеем да прокараме поне нашия минимум, това ще бъде успех за нас, който ще ни избави от една военна кампания, рискована от политическа и материална гледна точка, която ще се отрази пагубно на нашите финанси…. Ние предпочитаме мирно решение на въпроса и ще се поздравим, ако не ни се наложи една военна демонстрация.“

И Игнатиев стриктно изпълнил дадените му указания. Така се стига до безпрецедентно единодушно решение на българския въпрос. А самото решение предвижда създаването на българска автономна област, която обхваща почти цялата българска етническа територия в границите на Българската екзархия.

По настояването на Солсбъри обаче и с подкрепата на австроунгарските пълномощници, българската автономна област се разделя вертикално на две части – Източна с център Търново и Западна с център София. Руският представител приема тяхното предложение. В Източната се включват санджаците – Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски и Пловдивски; В Западната – Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, и част от Серски санджак плюс казите – Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска.

– Какво е значението на това решение на Цариградската конференция за нас?
– Постигнато единодушно решение на великите сили в Цариград е крупно историческо постижение на българската национална революция. За първи път подобен най-авторитетен европейски международен форум официално признава и легитимира българския народ като политически самостоятелна етническа общност с ясно очертани и безспорни етнически граници.

Сбъдва се най-после призивът-прозрение на Христо Ботев от лятото на 1875 година: „сега е най-сгодното време“ чрез „незабавна“ и „отчаяна революция“ да вземем участие в съсипването на Турция, ако искаме да не сме последни, а може би и забравени при решението на Восточния вопрос.“ И ето, че само година и половина по-късно, благодарение на Априлското въстание, тази стратегическа повеля на поета-революционер е постигната – Българският въпрос не само присъства, а става централна тема в дневния ред на Цариградската посланическа конференция на великите сили и дори изненадващо намира на нея така очакваното политическо решение.

И ето я победата на Априлското въстание, за която ви казах в началото на нашия разговор. Чрез Априлското въстание българската освободителна кауза постига своя оптимум. От този момент над европейския небосклон все по-ярко ще проблясва зората на третата българска държава – Княжество България.

Източник: epicenter.bg fffffgggfg

Издетелство „Захарий Стоянов“ пусна на пазара новата книга на акад. Константин Косев „Априлското въстание и възникването на Княжество България”. Тя е посветена на 140 години от това забележително събитие за епохата на Възраждането. Разговаряме с известния историк в навечерието на премиерата на книгата за фактите, които бележат случилото се тогава.

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*