Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
изпрати новина
Водещи новини

Вижте как ГЕРБ разсипаха България за 10 години – графики и цифри, от които ще ви настръхнат косите

Вижте как ГЕРБ разсипаха България за 10 години – графики и цифри, от които ще ви настръхнат косите


Как се развива страната през последното десетилетие с Бойко Борисов и ГЕРБ на кормилото
Една партия доминира в българската политика през последното десетилетие: в по-голямата част от времето след юни 2009 г. ГЕРБ държи властта, или силно клати управленските опити на несигурните си конкуренти. Какво се случи с България през десетилетието на ГЕРБ? Подбрах седем показателя, които ще ни покажат.

1. Население. „Там, където няма мъдро управление, народът загива“, твърди цар Соломон. На първи януари 2010 г. населението на България наброяваше 7.421 млн. души. На 01.01.2018 г. в страната са останали 7.050 млн. души. Само за осем години България губи 371 хил. души, което е точно 5% от населението. Виж графиката.

ГЕРБ не може да се вини за демографския колапс: процесът започна след 1989 г. и се ускори след 1997 г. Но управлението на ГЕРБ безспорно не подобри нещата.

Регистърът на ражданията, поддържан от Министерството на здравеопазването, изисква оторизиран достъп, но е публична тайна, че раждаемостта за 2018 г. ще е рекордно ниска. Все пак данните на Евростат за периода 2010 – 2017 г., отчитащи населението на възраст под 1 година, са достатъчно красноречиви.

През 2010 г. имаше мини-пик със 72 400 младенци. Това е по-малко от половината от „наборите“ през 1970-те, но все пак е рекорд за новото хилядолетие. Този пик може да се обвърже с ентусиазма при влизането на България в ЕС, с икономическия бум до 2008 г., и да – с надеждата в новата партия ГЕРБ. Какво стана с този ентусиазъм се вижда от графиката. А 2018 г. ще е много по-нелицеприятна.   

2. Неравенство. Някои коментатори, обслужващи интересите на най-богатата прослойка, твърдят, че неравенството няма значение. Повечето учени са съгласни, че неравенството в обществото може да е по-важно от общия размер на богатството.

Два показателя, изчислявани от Евростат, ще ни покажат колко неравно е станало българското общество. Индексът Джини през 2010 г. е 33.2 пункта, при средно 30.5 пункта за ЕС. Неравенството у нас тогава е малко над средното в съюза, но под това в Испания и Прибалтика. През 2017 г. България вече е шампион по неравенство в ЕС с 40.2 пункта. Страната ни се откачва от европейския социален модел и се доближава до турския.

Друг показател за неравенство е какъв дял от националния доход отива в 20% най-богати българи. През 2010 г. процентът е 40.3% – малко над средния за ЕС. През 2017 г. отново сме европейски шампиони: 46% от националния доход за богатата една пета.

Това е важно съотношение: 1.4 млн. души прибират почти половината от националния доход. Този горен слой предполагаемо е класово осъзнат и гласува за системата, която го облагодетелства: на общите избори ГЕРБ печели с почти същия брой гласове.

Вижте и графиките: какво се случва с доходите на 20% най-богати и 20% най-бедни българи. Няма съмнение: при ГЕРБ богатите стават по-богати, бедните по-бедни.

3. Държавен дълг. Много се спекулира с проблемите на публичния дълг, включително защото ГЕРБ през годините трупаха дивиденти, като плашеха хората, че „комунистите ще фалират страната“. Фактите са, че към януари 2010 г. правителственият консолидиран брутен дълг на България според Евростат е 5.108 млрд. евро, а към декември 2017 г. е 13.247 млрд. евро. Последните данни на Министерството на финансите към края на септември 2018 г. говорят за публичен дълг от 12.583 млн. евро. В тази сума не се включват дълговете на държавните фирми, които са внушителни.

Така или иначе, с ГЕРБ на кормилото, държавният дълг е нараснал поне със 150%.

4. Данъчна тежест. Когато говорим за тежест, процентът на данъците спрямо БВП е по-маловажен от това, от кого се събират тези данъци. В края на 2008 г., преди ГЕРБ да вземе властта, корпоративният данък вкара в хазната 2.23 млрд. лв. През 2017 г. приходът от този данък беше на приблизително същото равнище, 2.3 млрд. лв. С една подробност – БВП за разглеждания период нарасна с 39%. Тоест, с ГЕРБ компаниите плащат значително по-малко данъци предвид обема на дейността си.

Противоположна е картината при данъка върху доходите на физическите лица. През 2008 г. ДДФЛ възлиза на 1.97 млрд. лв. и е по-малък от корпоративния. През 2017 г. той е вече 3.33 млрд. лв., тоест отчита ръст от 69%. Данъчната тежест върху доходите на работещите нараства, върху корпорациите олеква. Чувствително се увеличават и сумите, събирани от ДДС и акцизи – т.е. също от населението.

5. Бедност. Според Евростат, броят на хората, които у нас са в риск от бедност, в края на 2017 г. е 2.767 млн. души, или 38.9% от населението. Спрямо 2009 г., когато рискът от бедност засяга 46.2% от населението, има значително подобрение. Само че делът на хората в риск от бедност в България остава най-голям в ЕС, включително от Сърбия.

По същия начин, в края на 2017 г. 30% от населението ни живее при тежки материални лишения. Това е значително по-малко от 42% през 2009 г., но много над останалите в ЕС: в Гърция, втора в класацията, в тежки лишения живеят 21% при средно за ЕС 6.6%.

6. Заетост. Много хвалби се изказват за победата на ГЕРБ над безработицата. Но ако хората спрат да се размножават, да мигрират в чужбина или съвсем се обезкуражат да търсят работа, безработицата ще стигне и нула. Затова да видим колко хора работят в България: към юни 2009 г., когато ГЕРБ идват на власт, според Евростат заети са 3.208 млн. души. Към септември 2018 г.: 3.048 млн. души. Данните са сезонно изгладени.

160 хил. загубени работни места за десетилетието на ГЕРБ.

7. Спестявания на населението. Ръстът на спестяванията в банките е също сред нещата, с които ГЕРБ се хвали. На пръв поглед има защо: между юни 2009 и септември 2018 г. по данни на БНБ спестяванията на домакинствата са нараснали с феноменалните 121% до почти 50 млрд. лв.

Съвсем друго говорят детайлните данни за структурата на тези спестявания. Масовите банкови сметки, в които има до 5000 лв. (а те са над 80% от всички сметки) при ГЕРБ всъщност изтъняват. Към юни 2009 г. в такива сметки се държат 4.814 млрд. лв., а към септември 2018 г. – 4.378 млрд. лв. Налице е 9% понижение.

Спестяванията на малкия човек се топят при ГЕРБ, за което помага и 14.8% ръст на цените по време на управлението им. А спестяванията на богатите процъфтяват: в сметки с размер над 50 хил. лв. сега има 20.5 млрд. лв., което е с 232% повече спрямо равнището преди идването на ГЕРБ.

Работата е там, че сметките над 50 хил. лв. са едва 177 хиляди на брой, докато сметките до 5 хил. лв. са 7.85 милиона. Но в сметките на „големците“ има 4.7 пъти повече пари, отколкото в народа.  Депозитните милионери като брой пък са нараснали 2.6 пъти.

Статистиката на БНБ сякаш отново потвърждава това, което видяхме в данните на Евростат за неравенството: 1.09 милиона е броят на банковите сметки над 10 хил. лв.

Малко над 1 млн. души в България отчитат ръст на доходите си с ГЕРБ, съответно са удовлетворени от сегашното управление и активно гласуват за него. Предвид инертността на останалите българи, потиснати от своята немотия, гласовете на богатата прослойка са достатъчни, за да се поддържа сегашната система. Като добавим купения и корпоративния вот, задачата е още по-лесна.

За останалите ситуацията е мрачна. Над 2 млн. българи се борят с тежки материални лишения, а 3-4 млн. оцеляват: събират от най-различни източници средства, достатъчни да покрият насъщните им нужди, но оскъдните доходи увреждат политическата им активност и възможността да инвестират в нови умения и образование.

Политиците размахват данни за БВП, износ и средни заплати, но подобни показатели не дават достоверна картина за благосъстоянието на нацията. Ако влезем в детайли, ще видим, че стабилността, с която се гордее управляващата през последното десетилетие партия, е илюзорна. Броят на населението не спира да спада и загубата на работна ръка ще има тежък негативен ефект през идните десетилетия. Задълбочаващо се разслояване в обществото придружава 2.5 пъти нарастване на държавния дълг.

Едва ли е нужно да казвам, че БСП не е алтернатива на статуквото. Тъжно е, но същото важи за президента Радев, който се опитва да се превърне в претендент за новия спасител след Иван Костов, Царя и Бойко. „Патриотите“ не могат да излязат извън своите кавички. Дясната „Да, България“ предлага решения, които отново ще облагодетелстват само богатата градска върхушка. Десетилетието на ГЕРБ по повечето показатели е провал – но вероятно ще се удължи с още години, тъй като в момента няма политическа алтернатива. И защото с ловка кадрова политика ГЕРБ си купува достатъчно гласове за победа на избори, на фона на общонационалната пасивност.

 

Източник: onovini.com  

Гласуването за ГЕРБ е съучастие в престъпление против собствената си нация и народ ! 

календар
календар

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

 

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.