Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
изпрати новина
Водещи новини

Парите ни

Дойде ли кризата? Рекордна обезценка на парите ни – как, защо и докога?

Рекордна обезценка на парите ни – как и защо? Инфлацията е на рекордни стойности за последните пет години, достигайки 3,6 на сто за година през септември. Тоест парите ни губят стойност с рекордни темпове, пише „Дарик“. Какво значи това и как ни засяга – ще разберете от коментара по темата на журналиста Кузман Илиев. Всички знаем, че това е зле за джоба и спестяванията ни. За да купим същото, което сме купили преди година за 1000 лв., днес ще се нуждаем от 1036 лв.

Някои икономисти приветстват инфлацията, като среда на оптимизъм и желание за инвестиции и потребление на домакинства и бизнес. Икономическият растеж у нас води до ръст на средните възнаграждения за периода с 8-9 на сто, а през ниската безработица пари влизат в системата през заплатите или т. нар. спирала “цени-заплати”. Бизнесът инвестира повече. Печалби и приходи – растат. Тук се пропуска обаче фактът, че за едни предприемачи производствените цени (разходи) растат по-бързо от приходите им – следователно маржът на печалба им се топи. На практика от инфлацията у нас най-силно са ударени хората с фиксиран доход като пенсионери, чиито ръстове в пенсиите са изцяло изядени от “скрития данък”. Удар понасят и спестителите.

Пример: днес имаме опасна ситуация, в която при инфлация от 3,6 на сто, ако сложим спестяванията си на банков депозит, получаваме лихва от 0.3 на сто и очевидно губим пари, докато те стоят в банката. Това явление се нарича “реална отрицателна лихва” и създава стимул да се “вадят парите от дюшека” и да бъдат инвестирани в по-рискови финансови инструменти и активи. Среда за спекула и балонизиране: акции и дълг из цяла Европа, опасно загряване на имотния пазар у нас. Фаворизирано е и поемането на нов дълг (който се обезценява) от компании и домакинства и то във време, в което по-скоро трябва да се правят буфери срещу наближаващият рецесионен етап от икономическия цикъл “растеж и спад”.Развързва кесията и правителството – рекордни разходи, ръстове на парите за учители, лекари, полицаи. Казано на икономически език: “ефектът на богатството” води декапитализиране.

Днес харчим богатство, което ще ни е нужно утре. Днес се правят инвестиции, които утре ще се окажат погрешни. А лихвите тепърва ще тръгват нагоре, което ще доведе до повдигане на килима, под който е наритан боклукът. Какво предизвиква инфлацията? Вторичната причина е по-високите разходи за суровини, като поскъпване на петрол и газ. Или лошата метеорологична обстановка през 2018-та – слаба реколта на пшеницата в Русия, САЩ и Европа, респективно по-висока цена на хляба и у нас. Това е по-линия на предлагането. Но, за да растат всички цени – то някой трябва да може да купи по-скъпите блага.

Тоест: повече пари да преследват наличните стоки и услуги – по-високото им търсене. Така, че дългосрочно инфлацията е парично явление. Основната причина за инфлацията днес е средата на ниски лихви, създадена от Европейската Централна Банка – среда, в която оперират и български икономически агенти. А агрегатите, измерващи паричната маса у нас през последната година – нарастват осезаемо. Какво е решението? От управленската гледна точка – със сигурност не трябва да се фиксират цени. При растящи разходи за производителите това значи регулираната стока да изчезне от пазара, защото няма кой да я произведе.

Най-добрият вариант е нормализирането на лихвената политика на централните банки глобално, което ще внесе и спокойствие и яснота в системата. Намаляването на косвените данъци и осигуровки за бизнеса у нас пък би облекчило натиска върху крайните цени. Защитата срещу инфлацията на индивидуално ниво е трудна, защото точно активите, чиято цена расте днес, защитавайки покупателната сила на парите ни (имоти, акции, облигации) – точно те могат да се сринат утре, заради грешките направени по време на бума, който инфлацията създава като среда. Инфлацията е най-опасният икономически феномен – тя обира населението невидимо и създава среда на спекула, “хартиени печалби” и кризи в бъдещето. Цената на инфлацията дългосрочно винаги е “висока” – нещо, което не бива да забравяме, когато действаме днес.
Източник: blitz.bg/

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

 

Сайта не носи отговорност за написаните коментари