Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
изпрати новина
Водещи новини

По жътва

По жътва


По жътва с Бойко Борисов!
По думите на Елин Пелин и още някои!

Във всяко село полицай!
Усилена жътва кипи из равното Софийско поле и тук-таме из селата.
От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни ченгета се мяркат там от тъмни зори.

Бог тия дни даде страшна жега.
Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар.
Над широкото поле трепери адска марана.

Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар.
Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът.
Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или игрив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората.

Тежко и душно.
Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето алчните ченгета.

Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Златни са, цената е на грам като злато! Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Канабисът не чака. Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани.

Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.
Но сатаната Бойко изпрати ченгета да жънат вместо тях!
Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от опиянените души! — Бог ни помага!
Нека работим, нека работим!

И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.
Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.
ШЕФ на МВР често оставя тежък сноп и дълго се ослушва.
После усмихнат и бодър гледа как жънат сам-самички млади старшини.
Те се обръщат и весело го задяват: — Шефе, не мож позна Бойковият глас!

И прижуреното й пълно лице, светне от усмивка.
— Долавям, но слабо…
слива се с други и се губи!
отговаря ШЕФЪТ:
— Шефе, я си почини и ги послушай!
Ако хванеш Бойковият глас, да знаеш, че наистина ще се издигнеш.

Изправя се стар старшина, усмихва му се някак напушен и му рече:
— Ако ти не мож му позна гласа, та аз ли ща, бре синко?
— Да пее сам — през море да е, ще го позная!
В миг млъкна дружна песен и полето затихна. юИ ето, че някъде далече се поде самичък глас — висок, звънлив и треперящ.

Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето.

Шефът остави снопа и плесна ръце.
— Ето на — той е!
И дълго се ослушва.
А думите му се ширеха, волна в ефира, чисти като извор, пълни с надежди и желания.
Той кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов към Бойко „да си жив и здрав господин премиер и ние с пара да се видим“.

И ту развълнувано глъхнеше, дим от цигара, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някаква невидима мафия, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо.

Не изтърпя Шефът, а се изстъпи сред нивата и се провикна: — Я съм Питбул – териер, мама ви наркоманска да еб@!

Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
Чу го Бойко отдалече и му прати SMS „много като тебе вече плакоха“.

Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна смъртта. Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.
Но ето, че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Шефът примрял от жега.

Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле. Шефът примрял от жега!
Боже!
Пак жертва!
Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата на куките. Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък, плахи н тъжни.
— Боже, дано лъжа бъде! Дано е фалшива новина!

И офицери и старшини тичат на шефът към нива ужасени.
Край златен снопи бе паднал възнак, като с куршум ударен, Шефът — селско момче обичливо.

Червена пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото му лице.
Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени.
Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата му гушка.
Едната му ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше смартфона.
Слънчев удар бе убил момчето.

Още светеше екрана с надпис „много като тебе вече плакоха”!
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното му мъртво тяло. — Шефе, моя радост, моя песен!

Гласът му се сподави в ридания на старият старшина.
На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.
Полето празнуваше тъжен празник.
Погребваха ченгето.

Поклон пред Елин Пелин, но днешният прочит идва да каже на човечеството, че този, който бръкне в далаверата на Бойко Борисов и само една цигара да свие ще бъде покосен така е било и така и ще бъде!

По жътва сменят министъра на МВР, по жътва е така за всеки, който си помисли да изкарва някой лев в страната ще бъде покосен я от слънце, я от прокурори, я са му откраднали няколко милиони !
Жъне ли Борисов днес, а утре какво ли ще пожъне?

Пак жертва! Оригиналът на Елин Пеин!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

 

Сайта не носи отговорност за написаните коментари