При пореден излишък управляващите мислят за по-високи данъци


Към края на август 2018 г. консолидираната фискална програма е на излишък от 2,4 млрд. лв.
Натрупването на подобен излишък към края на лятото се наблюдава вече трета поредна година, като за последните две той е изцяло по националния бюджет, тоест няма някакви изкривявания покрай европейските средства, пише Инвестор.
Някои дори го определиха и като рекорден и може би с право спрямо текущата конюнктура, но все пак нека припомним, че към август 2008 г. по време на предходния бум излишъкът по националния бюджет беше достигнал 4,1 млрд. лв., пише в анализа на Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Това, което е сходно в изпълнението на бюджетите от последните три години и от преди десет години, е, че и тогава и сега: 1) излишъкът е в известна степен предварително зададен в бюджетната процедура и 2) голяма част от натрупаното в края на лятото ще се разходва до края на годината. През миналата година например, излишъкът по националния бюджет към август беше 2,1 млрд. лв., а към края на декември се сви до 309 млн. лв. Това бясно разходване в края на годината винаги е привличало политиците, затова и бюджетът се планира с резерви.
През следващите месеци огромна част от дискусиите ще се фокусират именно върху разходите на държавата и новия бюджет. В случая обаче е важно да поставим две други теми.

Първата е свързана с бюджетното салдо – докога ще се планира бюджетът с дефицит, при положение, че се трупат огромни излишъци?
Втората касае данъците – защо и през 2019 г. се предвижда увеличение на данъчната тежест? В условията на подем, в т.ч. рекордно голяма заетост и рекордни приходи в бюджета, се говори за планиран дефицит и по-високи данъци, вместо за обратното.
Официално бюджетът у нас продължава да се приема на дефицит. За 2016 г. беше заложен дефицит в размер на 2% от БВП, докато изпълнението беше на плюс – излишък от 1,6% от БВП. За 2017 беше заложен дефицит в размер на 1,4% от БВП, а изпълнението отново беше на плюс, този път излишък от 0,9% от БВП.

Сега за 2018 г. отново е заложен дефицит от 1% от БВП и по всичко личи, че за поредна година ще има излишък. Това разминаване не бива да продължава – документите все пак трябва да имат някакви допирни точки с реалността. Това планиране на дефицит формира и говорене за търсене на пари, съответно за повишение на данъците, където е възможно.
В средносрочната бюджетна рамка е записано, че балансираният бюджет ще бъде достигнат чак през 2020 г., а през 2019 г. ще сме на дефицит от 0,5% от БВП. Точно това трябва да бъде коригирано и Министерство на финансите да остави идеята за постепенна консолидация на бюджета с по 0,5% от БВП на година – свиването на дефицита се случи още през 2016 г. и няма никаква нужда да продължаваме с фиктивните стъпки, които бяха заложени преди години. Бюджетът за 2019 г. трябва да се планира на излишък, защото точно това се прави, когато една икономика е в пика на растежа – трупат се резерви за лошите години.
Данъчната тема е особено интересна. Общо взето, след въвеждането на плоския данък от 2008 г. липсват каквито и да е било стъпки за намаляване на данъците. Вече 10 години наблюдаваме постепенно покачване на данъци – всяка година или ще се появи някакъв нов данък, или някой данък леко ще се покачи, или пък осигурителната тежест ще е нагоре. Да, големи промени не се правят, но има постоянен натиск за дребни промени, които ощетяват данъкоплатците. Всяка една година могат да се изкарат три-четири примера за повишение на данъците, който някак си се „замитат” в публичния дебат.

През текущата година според разчета на Министерство на финансите, повишените данъци ще струват на данъкоплатците 450 млн. лв. Това не са сметки на автора, а официалните разчети за дискреционните данъчни мерки в Бюджет 2018 – конкретно покачването на осигуровките за пенсии, по-високите минимални осигурителни доходи и повишения акциз върху цигарите. Тук дори не влиза по-високият акциз върху нагреваемите изделия, който бе гласуван в средата на годината. Това са само примерите от тази година.

Efekt 2

През 2019 г. по всичко личи, че отново не се планира някакво понижение на данъците. Напротив, вече се разкри идеята за повишение на максималния осигурителен доход от 2 600 лв. на 3 000 лв. Тоест всички, които получават заплати над 2 600 лв., ще понесат допълнителна осигурителна тежест.

Дискутира се и покачване на здравните вноски, което вече ще удари всички. Уж ще се прави реформа, но към момента единственото сигурно е, че ще трябва данъкоплатецът да се бръкне повече.

Отново в добра година и при постигната рекордна заетост, държавата ще обложи допълнително трудещите се. А последните се справят повече от добре, що се касае до пълнене на бюджета – приходите от данъка върху доходите към август 2018 г. спрямо август 2017 г. показват ръст от 308 млн. лв. (+15%), а при осигурителните приходи ръстът е от 745 млн. лв. (+14%).

Ако трябва да обобщим, то в последните месеци на 2018 г. може да очакваме ударно харчене и какви ли не бюджетни изненади. Най-вероятно, обаче, бюджетът ще си завърши на излишък, което означава, че вече трябва и да планира такъв занапред. За 2019 г. държавата планира отново да повиши данъците върху трудещите се – по стар обичай през осигурителната тежест, вместо да се мисли за намаляване на данъчната тежест. Такива възможности не липсват. Миналата година коментирахме такива варианти, ще ги представим и тази. Тази седмица също беше направено такова предложение конкретно за корпоративния данък.

В контекста на излишъка можем да обърнем и основните идеи на управляващите:
1) вместо да се вдига максималният осигурителен доход, просто да се премахнат всички минимални прагове – нали се подготвя механизъм за определянето на минималната заплата, за какво още са нужни праговете?;
2) вместо здравната реформа да върви с вдигане на вноски, може да се раздели вноската към здравната каса и съответно да се премахне монополът на НЗОК – нали това беше идеята, още когато бе вдигната вноската от 6 на 8 процента? Ето само два примера как може да се мисли в различна посока.

Автор: Валентина Димитрова
Източник: news-bulgaria.info

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.