изпрати новина
Водещи новини

Робството е в нас и ние сме в робството!

Робството е в нас и ние сме в робството!


Робството е в нас и ние сме в робството!
Душата на мъртвеца
Душата на мъртвеца се бунтува докато разкъса тленните окови !
В окови духът не може да живее, а душата в тях страда, не живее!
Благодариш на Бога, а живееш в ада! Казваш си Благодаря ти Боже, че живи сме на крака !
А в действителността знаеш, че не е точно така !

Тялото е болна, духът е прикован в погледът ти в земята !
Душата лута се в теб свита като в топка в гърдите, а ти преглъщаш с болка мисълта за свободата !
Благодариш на Бога, че си жив и си на земята, но тук е адът за теб и за духът ти и за душата чистилище – бедност, страдание и нищета като всеки ден за теб е борба между разум и сърце, борба на дух и воля за нещо, с което да се наядеш !
Но с какво душата ще нахраниш ?
И Дяконът така умът си е дерзал и после прозрял, че „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него“!
Но той го е прозрял, захвърлил расото и молитвите към Бога като повярвал в думите аз мога !
И така послушал душата своя и жаждата и за свобода впрегнал е духът си за Борба и решил е времето да преобърне и на дребните човеци свободата да им върне !

Днес Дяконът не би се справил в таз борба, защото духовното не живее в човеците, а човещината не ще намери в човешките сърца – там където се свила и човешката душа скрита и не желае да се бори за свобода !
И тогава и сега хората все чакат свободата на тепсия някой да им поднесе!
Аз съм Левски, аз мога и докато всеки един от нас тези слова не произнесе няма да се сдобием със свобода, защото цената на свободата от незапомнени времена се плаща само с кръв такава, с която са напоени и нашите земи !

Но това всеки е забравил, сещаме се като сме на софра, но дойде ли сутринта пак настъпва тишина!
А в тихото ни утро пак погледа в земята сведен, бойният ни дух се дави в махмурлук, душата притаена е в гърдите, болното ни тяло в белези на времето ни остаряло и след нас поколение идва цяло и какво от нас е видяло ми кажете? Как да носи робските вериги, да се тъпче с храна от чуждите хранителни вериги !
Днес Дякона би казал „робството е в нас и ние сме в робството“! А Христо Ботев би написал „на прощаване с един народ и една нация“ и би добавил „Революция народна, незабавна, отчаяна“ Ви трябва народе разбери, но на роба роден в робство силата му идва най-много това във Фейсбук да сподели !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*