изпрати новина
Водещи новини

Стани,стани Нине, Нине поведи ни !


Стани,стани Нине, Нине поведи ни !

Капитан Петко Войвода – с 300 битки и 33 куршума в тялото си за свободата ни!

Изброяването на славните битки за освобождение на Родопите и Беломорска Тракия,  в които Капитан Петко Войвода показва чудеса от храброст, е вече към своя край…

1877. „Родопската армия“ на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници. При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер. За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори и след като той остава в турско според Сан Стефанския договор.

Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата, Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей.На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и  второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени.

Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи. Тук действуват силни турски военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора Крайчо войвода. Но макар и с повече пушки отрядът е вече по-слаб поради необученото подкрепление. След едно тежко сражение  при село Брезе, четата се изтегля на нови позиции.
1878.  Капитан Петко Войвода разпуска необучените четници и оставя в четата само добре подготвени бойци.  С тях успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка  и съседните села. В края на година пристига руски гарнизон и поема тази грижа.

1879. Четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население по тамошните места. В средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени  и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска.

1880. Капитан Петко Войвода е вече цивилен гражданин. Генерал Скобелев, който знае подвизите на този невероятно  смел човек и отличен военен стратег му отправя лична покана за гостуване в Русия. Там той го представя на император Александър Втори. Императорът е покорен от силата и обаянието на българина. Награждава го с Орден за храброст – „Георгиевски кръст“, прави го Капитан от руската армия и му предоставя  огромно имение в Киевска губерния.Капитан Петко Войвода се връща в България и взима участие в движението за основаване на Тракийското /Одринско/  емигрантско дружество „Странджа“. Слага се  началото на българската организация, която ще се бори за да  поведи освобождаването  на български земи.

1891. Това, което не можаха да сторят башибозуци, турските потери и аскер за осемнадесетте  години, в които преследват войводата и водят над 300 битки с неговата чета, раняват го с 33 куршума – почти по два пъти годишна, това го постига политиканството, новите управници, които  се настаняват на в кабинетите на властта.  Капитан Петко Войвода, който  има огромен авторитет сред народа и е русофил пречи на интересите на новия премиер на страната Стефан Стамболов.  Обвиняват го, че „готви преврат“. Арестуван е и изтезаван ежедневно 140 дни – от 27 юли до 15 декември 1892 година във върненската тъмница Ичкале – в подземията на старите римски терми. След като не могат да изтръгнат нищо, защото и няма какво, българският  народен герой е интерниран в Трявна. Междувременно всичките му имоти са конфискувани. При обиск варненският кмет си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били намерени.
След падането на Стамболов Капитан Петко Войвода е освободен и се връща във Варна. Психически смазан и болен той  умира в нищета  на 7 февруари 1900 година. Такава е съдбата и на други борци за свобода и революционери…

Капитан Петко Войвода има повече от 20 паметника в България – Варна, Чепеларе, Крумовгрод и Ивайловград, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Асеновград, и  Хасково, който е най-внушителен. Валентин Старчев, един от най-големите български скулптори, е направил паметника на войводата, който стои в Рим, редом със скулптурата  на Гарибалди, има великолепен паметник и в Украйна.

С радост може да се поздравим, че и в Чикаго вече имаме скромен паметник на Капитан Петко Войвода. Той е поставен в Алеята на Българските национални герои при Българската Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец“, създаден от познатия наш чикагски творец Иван Хаджиминов.
Източник: www.bgnow.eu/

Ние от Blife.eu искаме да напомним за един национален герой, който е отдал животът си да се бори срещу турските поробители ! Чудим се днес ако беше жив с какви методи би се борил срещу днешните поробители ?

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари