изпрати новина
Водещи новини

Хенри Кисинджър за Меркел и Тръмп

Хенри Кисинджър за Меркел и Тръмп
Хенри Кисинджър за победата на Тръмп, страховете и собствените му очаквания
Тръмп направи нещо историческо. Той преобърна американската система. След като толкова много хора гласуваха противно на това, което през цялото време всички медии препоръчваха, а между другото и много републиканци, то е ясно, че се случва нещо необичайно.Хенри Кисинджър
Интервю на Die Zeit с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър за победата на Тръмп, страховете и собствените му очаквания. Макар че вече не се занимава активно с политика, Кисинджър е търсен за съвети в областта на външната политика от най-големите световни политически лидери. Доналд Тръмп също се срещна с него в „Trump Tower”, която се намира само на десетина минути разстояние от офиса на бившия американски държавен секретар.

– Господин Кисинджър, миналата седмица се срещнахте с Доналд Тръмп. За какво си говорихте?
– За разговорите ми с президентите никога не говоря в детайли. Сега също няма да го направя. Това, което мога да кажа е, че дискутирахме международната политика.

– Много републиканци се отдръпнаха от Тръмп, Вие искате да му помогнете ли?
– Когато Тръмп ми задава въпроси и аз имам какво да кажа, тогава отговарям. Поне докогато имам чувството, че мога да въздействам добре в дадена ситуация. Нито ще взема получа някаква титла, нито пък ще приема държавна позиция.

– Вие за кого гласувахте?
– Защо трябва да Ви казвам това? Макар Хилъри Клинтън да ми е лична позната, не бях особено ентусиазиран по отношение и на двамата кандидати.

– А харесва ли Ви резултатът от изборите?
– Важното е, че вече имаме резултат и трябва да извлечем възможно най-позитивното от него. Разбира се на основата на ценностите, в които вярваме.

– Вие звучите много предпазливо, много хора се страхуват от Тръмп.
– Мисля, че страхът за физическата сигурност е неуместен. Но разбира се, трябва да сме загрижени за бъдещето на нашата страна и това на западния свят. Ние в Америка трябва да разберем, че не можеш продължително да оскърбяваш социалните ценности на средната класа, без да бъдеш наказан за това. Никой не знае това по-добре от Германия.

– Американската демокрация по-стабилна ли е от Ваймарската?
– Тръмп направи нещо историческо. Той преобърна американската система. След като толкова много хора гласуваха противно на това, което през цялото време всички медии препоръчваха, а между другото и много републиканци, то е ясно, че се случва нещо необичайно. Една демокрация не може да съществува, ако не се допускат предимствата на всички политически опоненти на сцената. Ако става дума само за това, просто да унищожим другата страна, да я принизим, да й се подиграем, това означава, че демокрацията се е провалила. Имаме нужда от консенсус за това как говорим помежду си.

– В момента тази страна е много далеч от консенсус.
– Да, така е.

– Как може това да се поправи?
– Лидерите трябва да се отнасят един към друг с повече сдържаност и не на последно място – сериозно.

– Нека да поговорим за външна политика. Много европейци се страхуват от бъдещата връзка между Путин и Тръмп като една нова линия на отношения в света.
– Не мисля, че между тях двамата има някаква стратегическа връзка. Мисля, че се случи следното: Путин похвали Тръмп и Тръмп му благодари по свой начин. Не трябва да изпадаме в истерия, а просто да изчакаме да видим политиката на Тръмп по отношение на Русия. Предизборната битка приключи.

– Какво означава изборът на Тръмп за ролята на Америка в световен план?
– Този избор би могъл да установи съответствие между външната ни политика и нагласите вътре в страната. Налице е очевидно разминаване между общественото възприятие за американската външна политика и представата на елита за нея. Мисля, че фигурата на новия президент е една възможност да се съчетаят тези две неща. Той има тази възможност, но от него зависи как ще я използва.

– Засега никой не е наясно с външнополитическата програма на Тръмп. Бихте ли ни помогнал?
– Не, но предполагам, че през първите шест месеца той ще се заеме с това да очертае проблемите и да установи отношения с други световни лидери. Управлението на Тръмп трябва да отговори на три въпроса: Кои проблеми са толкова важни, че Америка да ги решава, ако трябва и сама? Кои проблеми са от универсално значение и Америка може да реши само със съюзниците си? И от кои проблеми трябва да стоим настрана? В крайна сметка не можем да решим всичко. Това ще е нов опит за Америка.

– Към коя от трите категории принадлежи Сирия?
– Въпросът за нерешения проблем в Сирия е въпрос за това как може да се създаде легитимна държавна структура в едно мултиетническо и мултирелигиозно общество, което няма собствено национално самосъзнание. С „легитимно” аз имам предвид една държава, която е подкрепена от достатъчно хора и не иска да разкъса по-голямата част от народа си чрез насилие.

– Тоест не е задължително да е демокрация?
– Но не е задължително и да е диктатура.

– Към коя категория принадлежи Сирия?
– Америка в никакъв случай не може сама да реши конфликта в Сирия.
Тръмп беше казал, че иска да обстрелва терористичната организация Ислямска държава по земя и въздух. Той обяви също така, че иска да бъде по-скоро изолационист. Отделно от това подкрепя Путин, най-важният съюзник на сирийското правителство. Сирийският лидер Башар Асад би трябвало най-много от всички останали да се радва за избора на Тръмп.
Предизборната кампания не е управление. Вие правилно описахте тенденциите, за които четохме по време на предизборната кампания на Тръмп. Аз смятам това за безполезно. Какво означава това да обстрелваш Ислямска държава по земя и въздух? Мисля, че Тръмп преди всичко предстои да се информира добре, най-напред за детайлите, а след това и за стратегията си. Но трябва да му дадем време за това.

– Това може би ще отнеме доста време.
– Той вече е започнал. Всеки посланик във Вашингтон вече иска среща с Тръмп, много държавни лидери също. Мисля, че той може да се срещне с най-важните от тях, преди да бъде принуден да действа от някакво събитие. Външната политика на САЩ през последните девет месеца беше в състояние на неопределеност. Важни решения бяха отложени заради кампанията за президентските избори. Най-късно в началото на новата година обаче международната дейност ще се ускори. Световните лидери нямат друг избор освен да поемат по пътя на някакво развитие на ситуацията, ако ли не, хаосът ще продължи да нараства.

– Могат ли руско-американските отношения, една от най-големите конфликтни линии в международната политика, да станат по-приятелски и дори да стигнат до сътрудничество?
– Не обичам за външна политика да се говори с понятия от психиатрията. В крайна сметка приятелството не играе никаква роля. Всеки действа във външната политика спрямо националния си интерес.

– Не беше ли всъщност предизборната кампания на Тръмп основана именно на личността му и емоцията? Мнозина смятат, че той не е в състояние да дефинира националния интерес. Не смятате ли, че с него светът се изправя пред напълно нов тип играч във външната политика?
– Такъв играч, за който ще бъде по-важно да се разбира с някого, отколкото да преследва някакви национални интереси.
Не бих могъл да изключа това, но то би му донесло големи трудности.

– Прибързан ли е страхът от Тръмп?
– Не бих могъл да кажа, че онези, които се притесняват, не са прави. Може би имат право. Но моята препоръка, която съм споделял неведнъж, е да изчакаме и да видим. Европа трябва да търси диалог с Тръмп и да бъде отворена.

– Какво бихте посъветвали Ангела Меркел?
– Меркел и Тръмп, но също и служителите на работно ниво, администрациите, трябва много бързо да успеят да се сработят и да решат какво искаме да постигнем заедно? Какво искаме да предотвратим? В момента Германия се намира в една историческа дилема. Никога в историята си тя не е имала наистина ефективни многостранни отношения. В империята се е чувствала обсадена, по време на Версай е била дискриминирана, по времето на Хитлер е била доминираща, а след войната – виновна. Никога пред себе си тя не е имала ефективно партньорство. Но Германия сега е изоставила този кошмар зад себе си и е напуснала оковите му. И няма по-подходящ човек, който да се справи с тази свобода от Ангела Меркел, която е живяла в Източна Германия и е преживяла комунизма.

– Трябва ли Германия да поеме международната роля на лидер?
– Моето поколение свикна с доминиращата роля на Америка, а Германия в същото време търсеше защита от голям съюзник. Това беше удобна конфигурация, но тя ще се промени. Освен това, Германия трябва да прави повече и федералното правителство трябва да дефинира по-конкретно какво означава това. Не можеш да си водеща нация, ако казваш, че си единствената. Ставаш водеща нация, когато правиш нещо, с което обединяваш и останалите около теб. Германия трябва да намери ролята си и това ще бъде процес на самовъзпитание. Германия сега трябва да се запита: Какво искаме за света? Америка също трябва да си зададе този въпрос.

– След като Меркел поздрави Тръмп по телефона, защо не му каза, че би се радвала да го види през следващия юли в Хамбург на срещата на върха на Г-20?
– Това означава, че преди това не го е поканила и в Берлин, което е съвсем обичайно и общоприето.
Не бива да преувеличаваме значението на първите телефонни разговори. В повечето случаи те се правят по вътрешнополитически причини. Всичко, което може да се прочете в този разговор е, че германците са толкова притеснени от Тръмп, че Меркел не го е удостоила с покана в Берлин. Аз бих бил доста учуден и разочарован, ако на срещата на върха на Г-20 в Хамбург не се проведе среща между Меркел и Тръмп, съответно с техните външнополитически съветници.

– Вие се срещнахте с Тръмп миналата седмица, а по време на предизборната кампания го бяхте поканили на гости в дома си. Колко добре се познавате?
– Причините за тези срещи са прекалено комплексни, за да ги обясня в едно интервю. Ние и двамата сме фенове на „Ню Йорк Янкис”. Няколко пъти съм го срещал във ВИП-ложата на стадиона. Винаги сме имали кратки разговори за по няколко минути и не мога да кажа повече. За другите две срещи не искам да казвам нищо. Знаете ли, моето мнение е следното: Аз дойдох в САЩ като бежанец и знам колко важна може да бъде тази страна. Съпреживях това как Америка с голям ентусиазъм започна пет войни без да знае как да ги завърши. И знам какво прави войната с хората. Искам помирение, също и тук в САЩ. Искам хората да се сближат, а не да бъдат вкарвани в гражданска война.

Източник: Die Zeit
Превод: Юлия Владимирова
Източник: a-specto

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

 

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*