Аз Бойко Борисов – диктаторът ! Според Уикипедия, свободната енциклопедия: Диктатурата (на латински: dictatura) е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други). За разлика от абсолютната монархия диктатурата не легитимира съществуването си чрез позоваване на историческа традиция или с религиозни аргументи, а най-често с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза.
Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.
Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм. Най-общият термин е деспотизъм – форма на управление, в която един субект управлява с абсолютна власт.
Този субект може да бъде отделна личност както е при автокрацията, или да е бъде група, както е при олигархията. Деспотизмът може да бъде под формата на тирания (господство чрез заплаха от наказание и насилие), абсолютизъм, или диктатура (форма на управление, в която владетелят е абсолютен диктатор, неограничен от конституция, закони или опозиция)!
Демокрацията, която често се сравнява с концепцията за диктатура, се определя от повечето хора като форма на управление, в която тези, които управляват, се избират чрез избори..
Диктатурата може да бъде под формата на авторитаризъм или тоталитаризъм. В авторитарните диктатури има слаба политическа мобилизация и „малка група упражнява власт в лошо дефинирани, но всъщност доста предсказуеми рамки. Тоталитарни диктатури включват „отделна партия, водена от силна личност с мощна тайна полиция и силно развита идеология.“
В тях, правителството има „пълен контрол над средствата за масова комуникация и социалните и икономическите организации. Съвременното разбиране за диктатура е близко именно до последния вид управление. Диктаторът е управляващ, който стои над закона. Неговата власт не е удържана от конституционни и законови граници и той не е отговорен пред управляваните от него граждани. Диктаторът може да е харизматичен лидер и властта му може и да се опира частично и на народно одобрение.
През 20 век някои диктаторски режими намират легитимност в идеологията – например фашистките, нацистките и комунистическите диктатури. Идеите на комунистическите партии, скрити зад маската на диктатура на пролетариата, открито проповядват диктатурата като форма на управление към едно бъдещо безкласово общество. Адолф Хитлер с идването си на власт започва прочистване на нацията си от хора с психически и физически увреждания, редуциране на гена и изтребление на тези хора е започнало именно в Германия! Някак и в момента в България виждаме такава нагласа в управляващите именно към тази прослойка от населението! Виждаме как Бойко Борисов говори за хората с увреждания: „Да ми се махат от главата”! Валери Симеонов: „Група пискливи майки с уж увредени деца“!
Според Цветан Цветанов пък трябва силно да се намалят хората с телкове, защото пък държавата давала много пари! В крайна сметка има ли диктатура у нас? През Комунизма пък беше обратното – строяха се домове за сираци и за хора с увреждания!
Държавата имаше грижа за хората и безплатно и качествено здравеопазване!
Диктатурата има почва и на лява и на дясна платформа, тя няма цвят и лице и всички се стремят към дисциплиниране на населението и контрол! Хунтата узурпирала властта в момента не чува протестите, не вижда хората и тя има само една цел – да управлява на всяка цена без значение дали имат обществена подкрепа или не!
Това е диктатура, не Демокрация!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.