Аз, посеркото

Да не се чете! „Аз, посеркото“ е творба на епичната вулгарна улична реч! Да не се чете от хора грамотни, културни и с висок морал ! Творбата „Аз, посеркото“ е вдъхновена от един политик у нас, който така се е вкопал във властта, че се направо се е вмирисал на корупция ! Вонята, която плъзва от Банкя и се разстила из целият свят е толкова силна, че често може да бъде объркана с химическа атака с бойно отровно вещество !

И така „Аз, посеркото“ един ден седял на величественият бял кон и четял своята единствена книга Винету, а около него замирисало на избори !

Когато те връхлети политическата воня нямаш право на избор, но това е друга тема, а смрадта била толкова силна, че на него му хрумнало да си почисти тоалетната и така събрал цялата си армия от дрисльовци и посерковци и казал „така не може, много се разсмърдя тази наша партия, време е всеки да си почисти къщичката“!

На мнозина им е светнала лампичката, но на други вождът ще им я светне ! Акцентът за червената и синята лампа може да бъде сравнен с полицейските светлини – червена и синя премигваща такава !
И така стотици хиляди са притеснените и като малки гербави миньони се втурнаха с кафявите си гащички да припкат насам и натам !
„Аз, посеркото“ има предистория, в която самият премиер се бе възмутил, че е подслушван в тоалетната си !
И така записът „ало, Банов съм“ открехна вратата на едно министерство и оттам излезе една смрад, която била повече като онова усещане за корупция по високите етажи или ярък пример за такава !

Наистина управляващите много се осраха със скандалите за откраднати милиони и са вече стотици и всяка държавна поръчка си мирише и всичко построено и санирано смърди и смърди, а народът се задушава от бедност и мизерия !

Наистина е време ние хората да ни светне лампичката, че тези много се осраха и е време да изчистим не една къщичка, а всички министерства, Народното Събрание и всички държавни ведомства от боклука и да кажем „стига толкова“!
Ако ли не все повече ще смърди и все по-непоносимо ще става, но какво да се прави?

Забравили сме приказката, че политиците са като гълъбите – докато са малки се хранят от ръцете ни, а като се издигнат ни серат на главите и така в тази публикация наситена с аромати как един не каза „бе да ги изметем вече тези, егати“!

Източник: prismehulnikat.blog.bg

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!