Губим България

Губим България


Бавно и сигурно губим България
Вижте какво прави днес Турция спрямо Гърция и мислите за България утре
Еднолично Турция реши и обяви, че ще провежда военни учения през цялата 2016г. в район до полуостров Атон. С това Анкара затвори тези части от Егейско море за аеронавигацията на Гърция за цялата година
След като без никакво предупреждение Турция нахлу наскоро в Северен Ирак и Иракски Кюрдистан с около 700 свои военни и 100 бронирани машини, които осъществиха марш-наскок, сега Ердоган обяви, че ще изпрати своите военни и в съюзническа, в рамките на НАТО, Гърция.
Официална Атина определи това като „провокация и предизвикателство“.

„Това е опит да се поставят под съмнение суверенните права на Гърция върху своите територии“, — гласи официалната позиция на Гърция.
Агресивното поведение на Турция явно не се ограничава до държави, с които има геополитически търкания. Турция, която съвсем преднамерено, с логистична помощ от САЩ и Саудитска Арабия, свали руския Су-24 в небето над Сирия, твърдейки че руският бомбардировач е нарушил нейното въздушно пространство за периода януари-август 2015г. успя да наруши гръцкото въздушно пространство шокиращите 1306 пъти. Последното нарушение беше на 8 януари, 2016 година…
Анкара не проявява никакво уважение дори към собствените си партньори и това се затвърждава със всеки изминал ден. Агресията във външната политика на Анкара остава единствения език, който тя смята да използва.
В края на 2014г. Турция обяви за намерението си да започне проучването на местонахожденията на природен газ на юг от Кипър, където консорциума на италианската компания Eni и южнокорейската Cogas са се заели със сондирането в съответствие с споразумението с правителството на Кипър, предоставило им правото за издирване и разработване на местонахожденията в икономическа зона на републиката. Губим България Тогава Турция директно прати военни кораби и това принуди гръцкото правителство да се обърне за съдействие към ООН. Именно това е и една от трите „затворени“ от Турция зони. Там се намира и централна част от гръцката прововъздушна отбрана, където са разположени зенитните комплекси Patriot PAC-3 и ракетите MM-40 Exocet.
Турция е втората по численост армия в НАТО и е очевидно, че на нея много неща, макар негласно, са ѝ позволени. Било то и спрямо други държави-членки на алианса.

Категоричен пример за това е фактът, че преди повече от 30 години Турция нахлу в Кипър и провъзгласи на острова „независима турска република“, която макар да не е призната от никой, никой и не повдига въпроси около нея. А е повече от ясно, че без подкрепата на останалите държави-членки от алианса Гърция сама не може да реши този въпрос с безпардонната турска държава.
Какъв партньор е Турция, която контролирано прекарва в България и Гърция (оттам впоследствие, за да им извива ръцете, и към западноевропейските държави) десетки хиляди незаконни имигранти?
Какво би станало, ако Турция реши да откъсва на същия сепаратистки принцип територии като Кърджали в България? Впрочем, там и в Родопите подобни процеси на тиха сепаратизация и отделяне текат от години насам. Това тихо влияние се осъществява от турското разузнаване – чрез подставени т.нар. „агенти за влияние“ (какъвто например като пресен пример можем да дадем Лютви Местан) и чрез съвсем законни, макар под шапката на турската държава и разузнаване, организации. Кой ще се застъпи за България? САЩ, които в докладите си определят Турция като
„Бъдещ стълб на Балканите“ ли?Губим България

Efekt 2

А какво ще стане, ако утре наистина се съгласим турски самолети да пазят въздушното ни пространство? Същите тези, които свалиха руския Су-24? Ако утре американските ни приятели решат, че ще е по-лесно, чисто логистично, от „руската агресия“ да ни пазят турски танкове? Какво ще стане, ако утре Турция прати свои военни на българска територия, защото е решила да „прави учения“? Както направи в Ирак и Гърция в рамките, буквално, на дни? Какво ще каже нашият „евроатлантически елит“?

Кипърския сценарий е нещо съвсем реално, което може да се случи и в останалата, не без настояването на Турция като условие да ни приемат в НАТО, обезкървена армия. И няма спор, че България не може да е никакъв партньор на Турция – държава, която има амбициите да създава нова, нежна, версия на Османската империя. Държава, чийто лидер припознава днешна Турция като наследница на тази Османска империя, под чието робство сме били пет века. Българските и турските интереси се разминават рязко. Те дори си противоречат и всяко действие на българските власти, удовлетворяващо малко по малко турските амбиции и скрито зад фрази като „лоялни евроатлантически партньори“ всъщност е национално предателство.

Какъв „лоялен член“ на НАТО е България, която дори не може да си плаща членския внос, която няма авиация и армия, защото бяха разрушени по настояване на настоящите ни партньори в алианса? Ние не сме никакви равноправни партньори, както ни убеждават – ние сме една територия, която миналата година дори американските ни съюзници нарекоха „фронтова държава“.

Трябва да отбележим, че много анализатори и специалисти всъщност съвсем не „проспиват“ действията на Турция и нейната нескрита амбиция да възроди Османската империя в нова, по-нежна версия. Алекс Алексиев е уважаван научен сътрудник в института „Хъдсън“, дълги години живее в САЩ и е изготвял анализи за ЦРУ и Пентагона. Ето какво казва той по въпроса:
– Ние сме малка държава, но ако нямаме борбена, добре тренирана и мотивирана армия и отлично разузнаване ще бъдем поставени в критична ситуация. Държавата е отговорна пред нацията, че сме поставени в ситуация, във военно отношение да сме напълно безпомощни. А идеята, че с Турция сме партньори в рамките на НАТО е просто един мит и звучи направо смешно. В момента за нас съществуват заплахи от страна на Турция. Самият Даудоглу го е казал на всеослушание, че са идвали по нашите земи на коне и ако трябва пак ще дойдат. Какво е това, ако не открита заплаха за бившите роби на Османската империя?
България няма място в НАТО. България е такава държава, която трябва да е неутрална във военно отношение и която да следва собствените си интереси – а това тя не може да прави, ако е на страната на един от двата полюса. Нека припомним, че американците и руснаците имаха ясната договорка, че след като Москва се съгласи Германия да се обедини и да влезе в НАТО и гарантира безкръвното падане на режимите в държавите от Източна Европа, Вашингтон от своя страна няма повече да разширява военния алианс
„нито педя на Изток“.

А къде е сега НАТО? През 2004г., когато приеха и България се случи най-голямото разширение на алианса. Днес той вече е на границите на Руската Федерация. Какво правят държави като България в НАТО? – може би на този въпрос най-добър отговор даде неотдавна Робърт Гейтс – бившия шеф на Пентагона в своята книга:
– Прибързаното включване в НАТО на бившите съветски сателити Унгария, Полша, Чехия, Словакия и балтийските страни беше грешка”, пише 71-годишния Гейтс, който е единствения министър на отбраната през мандатите на два поредни американски президенти.
“Американската договорка с правителствата на Румъния и България за ротация на воении през базите им беше ненужна провокация”
Източник: alterinformation.wordpress.comГубим България

Думите на Бойко Борисов : „Оттук нататък за присъединяване на Турция към ЕС не става и въпрос в момента, но апелираме за нормални отношения, за да се спазва споразумението. Турция е най-големият наш защитник на южния фланг на НАТО, най-голямата армия в Европа. Няма как в едната посока да не сме партньори с Турция, а в по-важната, тази, която носи мир или война, да ни е основен геостратегически партньор и играч. Не трябва да бягаме от темата, да се изговори ясно и да се нормализират отношенията“!

И така, докато Премиерът на България се държи васално към Турция и Ердоган, нищо добро не ни чака! Едно бъдеще – разделение и противопоставяне, едно бъдещо турско робство!

Бавно и сигурно губим България !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

 

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.