джихад, хиджра и такийя

И трите ислямски доктрини: джихад, хиджра и такийя успяват в Европа.
Неконтролируимите тълпи мюсюлмани прииждащи в Европа,не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ –„джихад и хиджра“.

Всички ислямистки организации, държави,водачи,шейхове,аятоласи и подкрепяните от САЩ, НПО и фондации определят мигрантската криза като изпитание за човечността на Европа,а не като ислямска инвазия и световен заговор.
Турски министър вчера :“Въпросът с мигрантите в Европа може да бъде управляван, а не е нещо, срещу което трябва да се бори“, пише вестник Daily Sabah. „Европа не трябва да изгражда стена срещу мигрантите, а да строи мостове за тях.
„Европа трябва да бъде отворена, сигурна и да осигури справедливи условия за мигранти, вместо да ги изолира.
Естественият прираст при мюсюлманите в Европа е десет пъти по-голям от този на останалото население на Стария свят. За периода 1978-2008 г. мюсюлманското население на Европа се удвои, като от 2008 до 2015 г. се удвои отново. Прогнозите показват, че през 2050 г. мюсюлманите ще са повече от 1/4 от населението на Европа.

Инвазията на исляма в Европа не е случайност,а една дългосрочна стратегия, начертана преди няколко столетия.
Земите, в които ислямът прилага своята система от закони и механизми, за да доминира над немюсюлманите, се определят като „Дар ал-ислям“, т.е. „Домът на исляма“. Това са земите, където мюсюлманите имат пълен политически, икономически и съдебен контрол.
Земите, в които немюсюлманите имат превес във властта, са определени като „Дар ал-харб“, т.е. „Домът на войната“. В тези земи обществено-политическите и правни норми са други, мюсюлманите живеят по различен начин, но това не означава, че те не преследват крайната си цел – „Дар ал-харб“ да бъде преобразен според модела на „Дар ал-ислям“. Фундаменталният въпрос е как ще стане това?

Има три основни ислямски доктрини: джихад, хиджра и такийя.

„Джихад” е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия, но в религиозния контекст на исляма, означава борба в името на Аллах.
„Джихад“ е едно от най-важните задължения на мюсюлманите. Той е като свещенослужение за тях и е определен като „прославено и свещено дело“.
В Корана е казано: „Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда“ (Сура 4:95).4
Това, което най-лесно се забелязва, е т.нар. „малък джихад”, борбата с всякакви средства срещу „неверниците“ (немюсюлманите).

Шариатът (религиозният закон на исляма) формулира различните видове „джихад“ в няколко разновидности:
1) Джихад бил-лисан: джихад чрез езика: проповядване, прокламиране, агитация, диспути, диалози и други видове словесно воюване.
2) Джихад бил-калем: джихад чрез перото: публикации, книги, печатни материали.
3) Джихад бил-хиджра: джихад чрез преселване, миграция в други градове или държави.
4) Джихад бил-мал: джихад чрез финансите: банкерство, трафик на пари и др.
5) Джихад бил-нафс: джихад вътре в човека, т.е. овладяване на мислите и страстите.
6) Джихад ан-нафас:джихад чрез саможертва; това са самоубийствените акции на мюсюлмани.

Концепцията за „Хиджра“ е „преселение на мюсюлманите в немюсюлмански земи“.
„Хиджра“ символизира готовността на мюсюлманите да страдат за правата вяра, ако се наложи, но да установят на всяка цена исляма над своите противници. Днес мигрирането представлява своеобразно задължение за мюсюлманите, като подготовка за други форми на ислямския „джихад“, целящи победата на исляма и мюсюлманите в другите неислямски държави. Тази практика е установе¬на още когато Мухаммад е казал: „Заповядвам ви тези пет неща, които Аллах ми е повелил: събирайте се, слушайте, покорявайте се, предприемайте хиджра и водете джихад“.
Мухаммад уточнява, че мигрирането трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218.
На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия,на Балканите с ислямизирането на циганите у нас а и същото да се случва в Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.

„Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти… ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“

Ербакан,бивш турски министър председател, към германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще напра¬вим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“

Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“.
„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия…

Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност.
Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.
В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28).

Ежедневно и съзнателно правителствата в ЕС прикриват престъпления,(особено сексуални) на мюсюлмански банди, за да не дадат на националистите и десните основа за контрадействия,националистическа агитация и от страх да не загубят властта.

Автор: ЙОРДАН ХАЛАЧЕВ

Източник: pan.bg

 

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!