Духът на отрицание у българина

Отрицанието у Българите не е от вчера, не е и за ден или два!
От векове сме ние такива по целият свят, а ние наопаки !

Наопаки и на инат! Често от това отрицание сме правили герои или победители в битки и войни, но и често това отрицание ни е водило към големи беди и нещастия !

Фолклора на един народ е вписан в неговата мъдрост или глупост ! Ако погледнем какви поговорки имаме ще открием за нашето отрицание и нашият прословут инат, който води към собствената ни глупост !

Например шопите и техните пословици и поговорки показват най-добре манталитетът ни:
1. Най-мразим да мислим.
2. Кога ми се приработи, седам и чекам да мине.

3. Кога съм гладен, не ми се рАботи. Кога се наручам, ми се прЕспи.
4. Питат ме какво можеш да работиш? – Моа да копам. – Друго? – Е, па моа и да не копам.
5. Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.

6. Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.

7. Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм из работил.
8. Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал.
9. И по десет лева да направят бензина, я па че си карам ко лата; и без пари да е – па че го краднем.

10. И сам да съм у трамвайо, па че се бутам.
11. И сам да съм на опашка, па че се прерЕдим.
12. Най-обичам да съм змия – ем си лежим, ем си одим.
13. И сам да съм на острова, я па че се загрАдим.

14. Я не помним кръчмаро да има да ми дава нещо.
15. Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми се е пило.
16. Я ходим на работа да си починем. Ке си го отработим в къщи.
17. От дека да си въртим гъзо, он па че си е отзад.
18. Какви бееме – какви станааме.
19. Оти да се косим, като че ми мине.
20. Они ми плащат колко да не Умрем, ама я работим колко да не зАспим.
21. Какво е законно?
Законно е тесна врата у широко поле.
Само улавите минуват у него.
22. – Как си Нане?
– Добре съм. Тебе яд ли те е?
23. – Вуте, оти копаш седнал?
– Оти опитах легнал, ама не мое. Отрицанието, мързелът са най-силно изявените ни черти и как очаквате някой, който го мързи да протестира, да се бори, да стачкува, да се възползва от демократичните прийоми на постигане на цели !
Колкото и да ни обиждат и както и да ни наричат, колкото и да ни мачкат и да живеем зле някак си заради мързела преглъщаме всичко !
Имаме една приказка и за двамата братя и неволята !
Един дървар имал двамина синове.

Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:
– Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.
Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата.

На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:
– Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи? – Не берете грижа – отвърнал бащата, – ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи. Отишли момчетата в гората.
Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се. Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата. Впрегнали пак добичетата и потеглили назад. Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата с дървата?

Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи: – Невольо!
Невольо!
Ела да ни поправиш колата!
Никой не се обадил. – Невольооо! – екнал още по-силно гласът на малкия. – Ела, че загазихме! Но гората била глуха и неволята я нямало никаква. Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина. – Бате – рекъл по-малкият брат, – то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата. – Как? – попитал по-големият. – То не е лесна работа. – Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово! Речено-сторено.

Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения. Откарали колата у дома си.
Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило. – Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята.

Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария. Бащата се усмихнал и рекъл: – Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.

Така Българинът е устроен така, че чак когато стигне дъното може да запретне ръкави и да излезе от положение за да бъде спасен !
Докато търсим друг, който да ни спаси докато търсим по лесният вариант и се молим на някой така ще е и ще живеем – съществуваме в несгоди ! И да не забравяме онази наша черта за която има ВИЦ дори:
„В Ада до всеки един от казаните стоял дявол, въоръжен с тризъбец, за да набутва обратно в казана грешниците. Само до българският нямало нужда от дявол – те самите взаимно се набутвали в казана.“
И така погледнато не очаквайте някой да ни освободи или ако някой надигне глава да ни освободи го очакват много предателства и злини !
Но и тези, който опитаха вече се отказаха и защо ли, заради отрицанието във всички нас !

Но в едно сме сигурни, че думите на Васил Левски „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Ако искаме да преобърнем времето трябва нас първо да ни преобърне времето или ние да узреем за думите на Дякона!
Ако искаме промяна то трябва да започнем от нас самите !
Докато духът на отрицанието витае около нас не ще спасим Родината си мила ! В крайна сметка за да излезем от това положение дела трябват, а не думи!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!