ЕГОлюция Еволюция не едно ЕГО !

ЕГОлюция Еволюция не едно ЕГО !

ЕГО
Егоцентризмът е неизмеримо понятие без граници и параметри когато става дума за вътрешният Космос на един субект !

Ще се опитаме да направим едно сложно четиво за едно просто същество !
Още Зигмунд Фройд пише за структурния модел психиката – То-Аз-Свръх-аз!
Наблюдаваме субекта в последната фаза на свръх-аз!

Индивидът взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили. Много психоаналитици използват теоретичния конструкт, наречен Его (Аз), за да обяснят как това е станало чрез различни его функции.

Efekt 2

Привържениците на его психологията се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на егото, неговото справяне с либидалните и агресивните импулси и адаптацията му към реалността.
Тестване на реалността: Капацитетът на егото за разграничение на това, което се появява в нечий ум, от това, което се появява във външния свят.

Това е може би най-важната функция на егото, защото е нужна за разбиране с външния свят. Често субектът не разбира външният свят и е в конфликт с него, защото те не го разбирали – лошият материал, пенсионерите опраскаха бюджета и другите са му виновни винаги !
Тестването на реалността често е предмет на временно, леко изкривяване или влошаване поради стресови условия – често е подложен на стрес и решенията му по даден казус се мени по няколко път често през минути и часове !ЕГОлюция Еволюция не едно ЕГО !

Такова увреждане може да доведе до временни налудности и халюцинации и е основно селективно, групирайки се по протежение на специфични психодинамични линии.
Хроничните дефицити предразполагат към други психотични или органични смущения. Контрол на импулса: Способността да се управляват агресивните и/или либидални желания без непосредствено разтоварване чрез поведение или симптоми.

Проблемите с контрола на импулсите са общи; например: гняв на пътя; сексуален проискумитет; прекомерна употреба на алкохол и наркотици и неконтролируемо ядене – както и параноичен страх така този букет от импулсивни емоции правят субекта опасен ! Регулация на афекта: Способността да се модулират чувствата, без да бъдат потиснати.

Този субект често е предизвикван от други да се подаде на импулсите си и да направи непремерен изказ или постъпка и често е жертва на импулсите си !
Разсъждение:
Капацитетът да се действа отговорно.
Този процес включва идентифицирането на възможни пътища на действие, очаквания и оценки, възможни последствия и вземането на решения за това кое е уместно при определени обстоятелства. Инструментите на властовата позиция на субекта често работят да прикриват грешните решения и вместо да бъдат градивни те са манипулативни и с последващи реакции !

Обектни отношения: Капацитетът за взаимно удовлетворяващи отношения. Индивидът може да възприеме себе си и другите като цялостни обекти с триизмерни качества.
В нашият случай вече сме свидетели на едно свръх Аз за останалите няма скрупули за който и да било от обкръжението си и хората в екипът му те са така наречените бушони или предпазители, с който се обгражда !

Процеси на мислене в нашият субект: Способността да има логическо, съгласувано и абстрактно мислене. В стресови ситуации процесите на мислене могат да станат неорганизирани. Наличието на хронични или тежки проблеми в концептуалното мислене е често асоциирано с шизофренията и епизодите на мания в биполярното разстройство.
Липсата на абстрактно мислене си проличава в липсата на далновидност и държавническо мислене, мисли се на парче, веднага и на момента за момента, а после държавната машина ще замита следите, действа се като гангстерите – стреля се на месо и после други ще почистят !

Логиката не е с голяма дължина на мисълта, а тук предел взима хитростта от позиция на силата – никога правилно и неправилно, а за практичност и дума не може да става, че лесно му е когато всички други са виновни за неговите решения, лесно е и на вътрешният му мир със себе си и така субекта не наранява собственото си АЗ и в собствените си очи той не е виновен никога и всички влиза в статистически данни независимо за колко човешки животи става на въпрос това е просто статистика, а не и следствие, нали ? Функционираща защита: Защитата е несъзнателен опит за защита на индивида от някои силно заплашващи идентичността чувства.

Началните защити се развиват в детето и включват проекция, отричане и разделяне. Когато порасне детето се появяват по-усъвършенствани защити, които се занимават с вътрешните връзки между егото, суперегото и ид-а; тези защити включват потискане, регресия, изместване и формиране на реакция. Всички възрастни имат и използват примитивни защити, но повече хора имат по-зрели начини за справяне с реалността, тревожността и страхът !

Страхът е водещото в субекта с подлост, доноси и продажни политики, той е гарантирал някакви нива на защита, който са му помогнали да се вкопае в светът на сигурността, той има нужда вечно да бъде пазен от въображаемите си врагове било от мутренска групировка или от охранителна фирма, или от МВР и днес е в ръцете на НСО отделно в постоянна договорка и със службите – всички възможни частни и държавни централи както и с всички мафиоти, които имат ресурсът и капацитетът да извършат покушение срещу който и да било субект в Света !

Синтез: Функцията на синтеза е его функция за организиране и обединяване на други функции вътре в личността.
Тя кара индивида да мисли, чувства и действа по съгласуван начин.
Това включва капацитета за интегриране на потенциални противоречиви преживявания, идеи и чувства; например – детето обича своята майка, но също понякога ѝ е ядосано.
Способността да се синтезират тези чувства е централно постижение на развитието.
В нашият случай субектът отдавна е потиснал детските си инстинкти и се е самодисциплинирал в перфектната машина за изпълнение на и послушание, съгласуваното действие е негов приоритет затова винаги говори за началниците от Брюксел или от САЩ!

Именно за това са и многото съветници както и всяка централа има представителство у нас като трудно се угажда на дузина господари си мислите, но не е така – в повечето случаи службите по даден казус са се разбрали предварително, а политическите марионетки само им се спуска какво и как да кажат или направят !
Нашият субект е на практика има много лостове на властта, но си остава един страхлив роб на егото си ! Създадохме думата ЕГОлюция, която трябваше да означава еволюция на егото и как едно аз се превръща в едно свръх аз, което наблюдаваме в последните месеци !

На практика най-силният наркотик на света е ВЛАСТТА и преяждането и с нея води до сериозно пристрастяване и сериозни психически отклонения и стремежът към нея винаги е бил воден от различни първоначални страсти, които са еволюирали в други по-силни и по-трайни емоции, а в нашият случай става дума за страх !

Като малък още в детските си години често е бил подложен на пердах от децата на улицата, в домът си, в училището, навсякъде и така страхът пуска дълбоки корени, които обвиват съзнанието му от детска възраст ! Пазен от десетилетия вече стремежът към „пазен съм“ е преминал в еволюционното аз и е достигнал към последната фаза свръх Аз.

Един доктор, не по психология предрича това още през 2012г., ако всички бяха се вслушали в думите на Ахмед Доган днес нямаше да пишем за този субект !
Днес всички ние плащаме тази висока цена за която говори Доган !
Един от най-ясните примери в историята за свръх аз е в древният Рим при императорът Калигула !
И след като нашият субект вече е повярвал, че е част от политическият елит на света и неговото свръх аз се подхранва ежедневно пред очите ни води до едно нещо наречено Диктатура !
Калигула е един от най-ярките световни примери описани в книгата за великите диктатори, а дали ще позволим и името на неназованият да бъде велик диктатор зависи от нас самите !

Една сложна статия за един прост субект или за един прост народ, които избира да бъде дебил, но не и велик !
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.