Мая Илиева взриви Фейсбук с ШОКИРАЩА ИЗПОВЕД за Георги Илиев!
Вдовицата на покойния бос на ВИС-2 изля душата си във Фейсбук пред своите почитатели.
Думите й трогнаха хиляди хора, които не спряха да харесват и споделят статуса. Ето какво написа Мая Илиева в социалната мрежа:
„Веднъж пих кафе със съпруга ми . . .
Кафенето беше евтино и неприятно, а кафето безвкусно и хладно.
Но съпругът ми беше млад и красив и аз го обичах ужасно много.
В тази сутрин носех старото си палто, което мразех толкова много, че обвинявах него за всичките си неволи в живота.
Караше ме да се чувствам грозна и дебела, а на всичкото отгоре и не топлеше.
Пих гадното кафе на малки глътки и гледах мъжа си.
Той ме обичаше и това личеше дори в погледа му.
И аз го обичах . . .
Нямате представа колко много. Мечтаех си един ден да се гледаме по същия начин, но в някой хубав ресторант, а аз да изглеждам стилна и красива. За него, разбира се.
Съпругът ми почина млад и също толкова красив, колкото в онзи ден, в който пихме евтино кафе.
Аз останах сама. През следващите години изпих стотици кафета в най-различни заведения. Имах дрехи, наистина много дрехи и почти бях изтрила спомена за онова палто, което съсипваше живота ми. Но всеки път, когато отпивах от топлата напитка, си мечтаех да нося грозното си старо палто и да пия гадно кафе, стига да съм с него.
Тогава разбрах, че съм имала целия свят, а сега, когато имам пари, съм гола и беднa.“
Ние от Blife.eu публикуваме Фейсбук съдържание на основание т. 2.4 от Statement of Rights and Responsibilities на Фейсбук: ”Когато публикуваш съдържание или информация, използвайки настройката “публично”, това означава, че позволяваш на всеки, включително и на лица извън Фейсбук, достъпа до и употребата на тази информация, както и да я свързват с теб (например с твоето име и профилна снимка).
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.