Икономическо робство

 

Икономическо робство след това на къде?

Колко е дълбока ямата на бедността?
Над половината българи живеят в материални лишения и това все повече ще е проблем за всички ни
Трудно можеш да забравиш за бедността в България. Тя тормози всеки град. Крачи по всяка улица. Наднича от всяка угрижена физиономия. Обсебва всеки политически разговор. Обяснява всяка трагедия. Тече от чешмата. Въпреки че се надявахме членството в Европейския съюз, ако не да я изкорени, поне да я намали, бедността е марка, от която България не може да се отърве вече осем години след присъединяването си към клуба на богатите. Увяхна митът, че икономическият растеж сам по себе си свива размерите на мизерията.
В същото време съседна Румъния, макар и бавно се движи в правилна посока. Това не само засилва усещането за неуспех на България. Когато две съседни държави имат подобни разминаващи се траектории, инвеститорите ще започнат да предпочитат тази, която им предоставя не само по-добри данъчни условия, но и по-добре образована работна сила, по-висока покупателна способност, а и по-силно усещане за оптимизъм. Този тренд вече се усеща и България няма време за губене.

Но колко голяма е всъщност бедността?
Ако вземем най-универсалния икономически показател – брутния вътрешен продукт на глава от населението, макар и с малко, той пъпли нагоре с годините. И в същото време България заема твърдо първото място в ЕС по процент на хората, които живеят в материални лишения – повече от половината население според Евростат . Всеки втори човек в страната е в риск от бедност или социално изключване, което отново е челна позиция в съюза. Дори и да има някакво подобрение през последните години, темпото му не отговаря на икономическия растеж. Ако използваме отново сравнението с Румъния, там покачването на БВП много по-забележимо води и до намаляване на бедността.
Освен това не говорим само за мащабна, а за дълбока бедност – бедните българи живеят пет пъти по-лошо от бедните европейци. Дори в годините на икономически бум, когато доходите растат и се разкриват нови работни места, това не се е отразило на най-бедните. Според изследване на КНСБ около 30% от заетите българи са работещи бедни (получават нетна заплата под 352 лева). Така България се оказва сред страните с най-голямо социално разделение.
И това е омагьосан кръг без изход за тези, които веднъж изпаднат от системата. Дори социалните помощи не могат да ги издърпат от дъното. Предават бедността на децата си, защото достъпът им до качествено образование се определя в огромна степен от доходите на родителите. Трайната бедност дърпа цялото общество назад, защото намалява потенциала за растеж – колкото по-малко хора допринасят за благосъстоянието на една страна, толкова по-малко развита е тя. Публичните услуги, за които все по-малко хора допринасят, се влошават, свиват се и стават по-недостъпни за хората, които иначе се определят като средна класа. Мизерията плаши чуждите инвеститори и прогонва българите – и тези, които търсят повече възможности, и другите, които просто искат нормална среда.
Един материал на : capital.bg

Ние от Blife.eu питаме: До кога трябва да търпим това икономическо робство ?
Не е ли време всички да запретнем ръкави и да започнем да градим една нова България ?
Или със лошото се свиква, а с по-лошото какво ?
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!