ВИЖТЕ КОЛКО ДУШИ БЯХА УБИТИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕБИВАВАНЕТО НА БОЙКО БОРИСОВ В МВР ?
Вижте Швейцарският доклад за това от 1 май 2005 г.
1. „Швейцарският доклад за престъпното минало на Бойко Борисов“ е известен и популярен документ сред интернет потребителите. Това стана възможно, лагодарение на усилията на сайта „Биволъ“, който публикува значителни по обем части от доклада още преди време.
Заглавието на предложената по-долу част от доклада, включва в себе си пояснението „част трета“, именно защото следваме публикацията в сайта „Биволъ“. Трябва обаче да се подчертае, че тук заедно с вестник „Свободен народ“ даваме своя скромен принос в публикуването на „Швейцарския доклад“. Частта, която се помества по-долу, включваща хронологията на мафиотските убийства по време на главното секретарство на Бойко Методиев Борисов се публикува за първи път на български език.
В сайта „Биволъ“ тази част е помесетена под формата на факсимилета на съответните листове от доклада на английски език. Тук го правим за първи път на български език.
В миналия си брой, вестник „Свободен народ“ публикува в притурката си първите две части от „Швейцарския доклад за престъпното минало на Бойко Борисов“. Този поверителен доклад, е използуван от американския журналист Джеф Щайн, като основа за статията си за Бойко Борисов в авторитетното американско издание „Конгрешънал Куотърли“ през 2007 г., която вестник „Свободен народ“ вече публикува изцяло. Статията предизвика силен политически трус в България, тъй като разкри по недвусмислен начин тогавашния кмет на София и днешен експремиер Борисов като персона, свързана с организираната престъпност.
Според данните на самия Джеф Щайн, „Швейцарският доклад“ се състои от 200 страници и е изготвен от частна разузнавателна агенция, действувала по поръчка на швейцарска финансова институция, която е правила проучване за евентуална инвестиция в България. След получаването на доклада, швейцарските инвеститори се отказват от идеята да дойдат в България.
Джеф Щайн, който е смятан за един от най-запознатите американски журналисти със сектора за сигурност в САЩ е заявил, че е проверил достоверността на изложеното в „Швейцарския доклад“ чрез свои източници в ЦРУ и други американски тайни служби.
Пред сайта „Биволъ“, Джеф Щайн изрично е потвърдил, че страниците, които първоначално са публикувани в интернет в същия сайт, а сега се поместват във вестник „Свободен народ“ се съдържат в пълната версия на доклада. За съжаление няма никакви сведения нито за автора на доклада, нито за неговия клиент. Според наблюдателите от сайта „Биволъ“ обаче прави впечатление „ …че изводите и обобщенията са формулирани не като препоръки за инвестиционна политика на частна фирма, а като препоръки към американски политици да внимават с българската организирана престъпност“.
През месец юли 2012 г., Джеф Щайн дава интервю за сайта „Биволъ“, което вестник „Свободен народ“ помести също изцяло в предишен свой брой. В това интервю, американският журналист споделя, че през 2007 г. е изпратил няколко десетки страници от доклада по факс на българска журналистка. Според оценката на Щайн, тя била „с доста добра репутация“. Вестникът, в който работела журналистката изобщо не използувал тези материали, нито ги споменал или цитирал, да не говорим за публикуване.
Пак според Щайн, в „Швейцарския доклад“ можели да се идентифицират два тома с няколко големи раздела. Първият том съдържал аналитични справки за Бойко Борисов и Цветелина Бориславова (12 страници от 17), справка за „престъпната група“ ИПОН (5 страници) и справка за поръчковите убийства в България за периода 2001-2005, когато Борисов е главен секретар на МВР (5 страници). В приложение от 26 страници са били дадени извадки от Булстат за всички фирми и лица, споменати в документите.
В обобщаващ, вероятно встъпителен текст е споменато, че в доклада има справки на базата на публични източници за трите най-големи престъпни групировки: СИК, ВИС, ТИМ, но тези справки до този момент не са излезли на бял свят. В сайта „Биволъ“ не разполагат с въпросните справки.
Според авторите на доклада, те са използвали многобройни източници, много от които са конфиденциални. В доклада, източниците са номерирани от 1 до 83. Вторият том от „Швейцарския доклад“ съдържа статии и извадки от българската и чуждестранна преса.
Съдейки по датите на отпечатване на листовете, които са различни за различните части, проучването е отнело най-малко 6 месеца. То би трявало да е извършено в периода от месец януари 2005 до юни 2005 г.
Привилегировано и конфиденциално
ХРОНОЛОГИЯ НА УБИЙСТВАТА
Откакто Бойко Борисов беше назначен за главен секратар на МВР, което му прехвърли ръководството на всички усилия срещу организираната престъпност и корупцията, се случиха голям брой убийства и избивания в мафиотски стил на хора, свързани с криминалните групировки в България.
Нито едно от тези убийства не беше разкрито. Много разследвания, които по наши сведения водят към БОРИСОВ са били приключени без резултат или обяснения.
БОРИСОВ има документирана история на бизнес връзки с лица, за които се твърди, че са върховните лидери на организираната престъпност в България. Пресата в България публикува спекулации, че по време на управлението на Борисов като висш офицер, отговорен за укрепването на законността, само незначителни мафиоти от ниско ниво са изправени пред правосъдието, докато неговите предишни бизнес партньори процъфтяват, а сочените за техни конкуренти са систематично избивани.
От първи септември 2001 г. до ден днешен (листът от доклада на който това е записано е разпечатан на 21 юни 2005 г., б. ред.), приблизително 28 убийства от описания тип са били документирани.
Хронологията на убийствата е както следва:
04 април 2005 г. – Кирил КИРОВ (по прякор „Японецът“), 41 годишен, който оцеля при внезапно нападение на 01 юли 2003 г., беше убит от професионален убиец с куршум преминал през гърба и врата му. Убийството станало посред бял ден на булевард „Васил Левски“ в центъра на София. По различни сведения, КИРОВ е имал участие в различни бизнеси и е заемал видно място в българския подземен свят. Според слухове, които циркулират в София, убийството е било поръчано от бизнес партньора му Иван ТОДОРОВ (по прякор „Докторът“).
29 юли 2004 г. – Милчо БОНЕВ (по прякор „Бай Миле“) – бивш полицай е убит в ресторант в предградие на София от нападатели, облечени в полицейски униформи. Нападението е станало в близост до стадиона на футболен клуб „Славия“, който той е управлявал заедно с хотели на Боровец. Бонев постоянно е заговорничел с наркотрафикантите и престъпни босове – Константин САМОКОВЕЦА, Младен МИХАЛЕВ, Красимир МАРИНОВ, Димитри МИНЕВ и Венцислав СТЕФАНОВ, което го поставя в кръга на най-важните хора в СИК и което укрепва нашето убеждение, че той е един от основателите на СИК, ангажиран с трафика на жени и кражбите на коли. Убийството му в момента се разследва от Бойко БОРИСОВ, от генерал Валентин ПЕТРОВ и от шефа на софийската регионална дирекция на полицията – генерал Румен СТОЯНОВ. От застреляните осем души (включително Милчо БОНЕВ, б. ред.), са оцелели само бодигардовете Емил СТОИЛОВ и Александър АНАНИЕВ.
14 юни 2004 г. – Петър ИЛИЕВ (по прякор „Пешо Кучето“) е застрелян в квартал „Лагера“.
04 юни 2004 г. – Димитър МАЛЧЕВ (по прякор „Митко Малкият“) е застрелян заедно с Живко ИВАНОВ и с Калоян САВОВ от двама души, облечени в свещенически одеяния.
22 март 2004 г. – Стефан КАСАМАКОВ е застрелян от упор в Зона Б5 в София от Иван П., който е от Самоков. По-късно, Иван П. е арестуван.
09 март 2004 г. – Борис БАКЪРДЖИЕВ е убит с пет куршума в главата и в тялото.
10 февруари 2004 г. – Костадин КОСТАДИНОВ е застрелян и убит недалече от Националния дворец на културата в София.
19 януари 2004 г. – Стоил СЛАВОВ – ръководител на ИНТЕРПЕТРОЛЕУМ и трима от бодигардовете му са убити, като са взривени в асансьор в офис сградата на „БУЛ Инс“, където също така са офисите на „СИС ИНДЪСТРИЙЗ“ и на германската фондация „Ханс Зайдел“. СЛАВОВ е бил приятел на ФАТИК, който беше наследникът на „големите риби“ в контрабандата на оръжие и наркотици, преди собственото му убийство. СЛАВОВ също така е притежавал и част от футболния клуб „Славия“, заедно с Младен МИХАЛЕВ.
12 януари 2004 г. – Ангел СТЕФАНОВ (по прякор „Гяволето“) е застрелян и убит в град Дупница. Той е смятан за съюзник на голямата фигура от българската мафия Иво КАРАМАНСКИ и на престъпния бос Злати ЗЛАТЕВ.
19 декември 2003 г. – Николай ПЕТРОВ (по прякор „Колята“) получава куршум в главата си в квартал „Младост 2“ в София.
06 декември 2003 г. – Константин ДИМИТРОВ (по прякор „Самоковецът“) е застрелян на площад Дам в Амстердам, където се разхождал със своята приятелка – фотомоделът Цеци КРАСИМИРОВА. Според разни източници, украинският наркобос Йосиф ЙОСИФОВ е подготвил убийството, като за целта е изпратил клубният бияч и убиец Ервин В.
29 ноември 2003 г. – Борис АРСОВ, заподозрян по следствието за убийството на ФАТИК е застрелян в главата пред Боянската църква.
27 ноември 2003 г. – Румен МАРТИНОВ (по прякор „Нарцисът“) е убит в квартал „Хладилника“ в София. Смъртта му е последвана от смъртта на бизнесмена Николай ХРИСТОВ.
13 ноември 2003 г. – Николай ЗАРЕВ (по прякор „Дънкина“) е застрелян в квартал „Надежда“ в София.
05 ноември 2003 г. – Евгени СТЕФАНОВ (по прякор „Женята“), наследник на убития наркобос Поли ПАНТЕВ е застрелян в София на слизане от кола, която е собственост на пантевата „ФУТУРА ГРУП“. Той е бил със своя бодигард Николай СТОЙКОВ, който също е ранен при атаката.
08 октомври 2003 г. – Николай ТОДОРОВ е прострелян и умира по-късно в София.
07 октомври 2003 г. – Николай ИВАНОВ, собственик на ресторант „Пчела“ е застрелян в София.
28 август 2003 г. – Светослав ИВАНОВ, близък приятел на дъщерята на боса на ВИС – Васил ИЛЕВ и криминално проявен е застрелян в София. Предишната година, той е успял да оцелле при атентат с кола – бомба през предишната година.
19 август 2003 г. – Филип Павлов Найденов (по прякор ФАТИК), прословут трафикант на дрога между Турция и България е убит от двама души в кола в София. ФАТИК беше близък с шефа на ИНТЕРПЕТРОЛЕУМ – Стоил СЛАВОВ. Полицейски удар по наркотрафика е предполагаемата причина за убийството. Същата седмица, кметът на Сливница – Малин ТОДОРОВ е наръган и убит в един влак, като лично отмъщение при спор за земя.
01 юли 2003 г. – Кирил КИРОВ (по прякор „Японеца“), водач на шест гангстерски наркобанди, оцелява при внезапна атака. Той е бил близък до Иван ТОДОРОВ по времето, когато се е занимавал с контрабанда на цигари. Полицията е правила обиски в дома на Кирил КИРОВ но е откривала там само незаконно притежавано оръжие, заради което той е арестуван и впоследствие – освободен.
16 юни 2013 г. – Тодор ТОЛЕВ – инженер и бизнеспартньор на Бойко БОРИСОВ в TBI-97 е застрелян в София. Предишният месец той успява да оцелее при опит за убийство. Той е притежавал седем строителни и транспортни фирми, като също така е бил съдружник с някогашния ляв народен представител – Младен ЧЕРВЕНЯКОВ в търговската фирма „Корал-21“. Той също така е заемал мениджърска позиция в Българската телекомуникационна компания (БТК), работил е със Славчо ХРИСТОВ, Гриша ГАНЧЕВ, Майкъл ЧОРНИ, с шефа на СИК – Румен НИКОЛОВ и с кабинета на министър-председателя Иван Костов. Той успява да доведе на българския пазар първия GSM мобилен оператор – „Цитрон“. Смята се, че за убийството на ТОЛЕВ са изиграли роля сделки с контрабандни цигари и проблеми около приватизацията на БТК.
01 юни 2003 г. – Константин САМОКОВЕЦА оцелява при бомбен атентат срещу бронирания му джип. По време на атаката, той продавал картофи – дейност, която е използувал като прикритие на контрабандата на цигари „Марлборо“.
18 април 2003 г. – Иван ТОДОРОВ (по прякор „Доктора“) оцелява при бомбен атентат, но неговият шофьор – Йордан СПАСОВ умира. ТОДОРОВ е съдружник във финансово-брокерската къща „АМИГОС“, която се занимава с дистрибуцията на цигари и на други тютюневи продукти като прикритие на криминалната си дейност.
07 март 2003 г. – Илия ПАВЛОВ, предполагаемият най-богат човек в България и собственик на „МГ Корпорация“ с интереси в туризма, в приватизацията на енергетиката и в строителството, е убит от снайперист пред офиса си в София. Бойко БОРИСОВ, заяви че един и същ човек е участвувал в подготовката на покушенията срещу ПАВЛОВ, Николай КОЛЕВ и Алексей ПЕТРОВ.
Някъде през 2003 г. – Главният прокурорът Николай КОЛЕВ е убит. (В доклада е допусната фактическа грешка – Николай Колев е ексшеф на военната прокуратура. б. ред.). Той беше свързан с ТИМ.
27 август 2002 г. – Полицията разбива организирана група наемни убийци, които е трябвало да убият шефа на ВИС/СИК Алексей ПЕТРОВ и шефа на Федерацията по борба – Димитър Джамов. (И тук авторите на доклада допускат очевидна грешка. Алексей Петров няма как да бъде едновременно шеф на ВИС и на СИК. Освен това, известно е, че той никога не е ръководил нито една от двете структури. б. ред.).
Март 2001 г. – Поли ПАНТЕВ – застрахователен експерт на ВИС-2/СИК и крупен наркобос е застрелян с четири куршума в главата във фоайето на хотел на остров Аруба.
Колко са по затворите за последните 10 години?
Колко бизнесмени се преселиха някак си внезапно на онзи свят за последните 10 години?
Колко са обикновените хора, които умират заради всичките условия на ГЕНОЦИД, физическа и психическа невъзможност, в която са поставени да оцеляват?
Мафията защо трепери и от кого се страхуват?
Не можеш да властваш със страх вечно!
На този човек сме дали в ръцете му нашите съдби и живот ни и този на децата ни!
Или по-точно този човек узурпира властта и ни третира като лош материал за ограбване и унищожение!
Гласуването за престъпници е престъпление и съучастие в геноцидът над Българският народ !
Ние от Blife.eu публикуваме Фейсбук съдържание на основание т. 2.4 от Statement of Rights and Responsibilities на Фейсбук: ”Когато публикуваш съдържание или информация, използвайки настройката “публично”, това означава, че позволяваш на всеки, включително и на лица извън Фейсбук, достъпа до и употребата на тази информация, както и да я свързват с теб (например с твоето име и профилна снимка).
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.