Патриотизъм или идиотизъм?

Възпитанието на децата в средeн род – героизъм или идиотизъм?
Все повече и повече семейства решават да възпитават децата си без да им налагат бинарния пол. Те смятат, че това е начин за борба със сексизма и стереотипите, свързани с двата пола. Интервю по темата на френското списание „Атлантико“ от 26 юли 2018 г. с Мишел Боарон.
– В САЩ и Швеция някои родители решават да възпитават децата си по небинарен модел, т.е. да не им налагат пол. Откъде се взе тази практика? Еднаквото възпитание на момчетата и момичетата се превръща за родителите в начин за борба със сексизма, или нещата стигат още по-далече?
– Тази практика е възникнала в САЩ. Джендърната „теория“ е описана и популяризирана от Джудит Бътлър. Именно тя се занимава с нейната пропаганда. Става дума за борба с хетеросексуалната норма, която се е развила през вековете. Това движение иска да я премахне.Джендърната теория отрича множествеността на пола. Джендърът поставя под съмнение съществуването на женското и мъжкото начало.А това означава пропаст между културната и социалната даденост.
Според адептите на тази теория, мъжът или жената не се раждат, а стават такива. Джудит Бътлър е определила два лагера: тези, които са с нея, и тези, които са против. Тоест, съществуват приятели и врагове на теорията за предполагаемия избор на пол, независим от биологичния пол, който винаги ни е даван при раждането (освен при редките случаи на хермафродити). Може да се пренебрегне биологичният фактор чрез отказ от възпитанието, което определя момче или момиче ще стане детето.
Шведите се хванаха за тази теория и поискаха премахването на мъжкия и женския род в началните училища, като замениха всичко с новото, „неутрално“ лично местоимение. Примерите с бащи, които не искат да назовават пола на детето, за му оставят избор в бъдеще, напълно отразяват това явление. Цитирам: „Ние решихме засега да не определяме пола на Сторм: това е почит към свободата на избор.“
В резултат на това природата се отрича или се счита за незначима. Въпросът се превръща в културологичен. Поддръжниците на тази теория плюят на биологията. Природата може да бъде променяна по собствено усмотрение. Човекът е божество, което има пълна власт над себе си.

 

Ако разгледаме развитието на човека от раждането до юношеството и всички етапи, през които трябва да премине, за да се превърне във възрастен, не е трудно да разберем пред какви трудностите ще се изправи по този път, ако добавим и избора на пол.

Освен това, как е възможно да не забележите, че в зависимост от влиянието на обкръжението, едно момче или момиче с все още податлива психика може необратимо да избере пол, за който по-късно ще съжалява? Това е изпълнено с изключително сериозни психологически последствия, включително и самоубийство, както показват последните събития.

Аз предпочитам да се придържам към теорията на Долто, която твърди, че детето трябва да бъде възпитавано в съответствие с неговия пол.

– Може ли такъв подход да постави детето в неравностойно положение, за разлика от класическото образование? Ако детето е лишено от подкрепа в самоопределението си, впоследствие ще има ли трудности с интегрирането си в обществото?

– Пътят от раждането до зрелостта е много сложен и се състои от няколко етапа. Целта е да се спечелим независимост и да станем възрастни интелектуално, физически, сексуално и емоционално, без да се чудим дали сме се родили с „правилния“ пол. Ако малко момче вижда, че сестра му няма пенис, нима то не си задава въпроса дали не са й го отрязали  и ще изгуби ли и то своя в  бъдеще? Малкото момиче на свой ред също не разбира защо няма пенис.

Получава се истински кастрационен комплекс. Струва ми се, че е погрешно на развиващото се дете да се задава въпрос (и то само да си го задава) дали се чувства комфортно в биологичния си пол. Това създава объркване в неговата природа, която все още не е формирана и е в процес на развитие.

В същото време не бива да се извръщаме от обоснованите въпроси на децата-хермафродити (те са нищожно малцинство), чиито родители и хирурзи имат три седмици, за да вземат решение за пола. Това не е въпрос на предпочитания, а хирургическа операция за коригиране на грешката на природата. В такава ситуация желанието на родителите навярно може да повлияе на пола, обръщайки го в едната или другата посока. Но нито на родителите, нито на детето не е нужен биологичен дефект.

Струва си да си припомним ситуацията с дъщерята на Анджелина Джоли. На 4-5 годишна възраст тя започна да си задава въпроса дали е момиче. Работата е там, че в този момент майка й реши да отстрани гърдите и яйчниците си заради заплахата от рак. Не мислите ли, че тук има нещо повече от съвпадение?

Хората по дефиниция се раждат незавършени и се развиват във времето. Струва ми се опасно и прибързано да се намесваме във възпитанието на детето и да не го оставим да поеме по пътя на сексуалната зрялост в съответствие със заложения му от раждането пол.

– В крайна сметка не е ли по-добре да възпитаваме детето по „традиционен“ начин, а по-късно да му помогнем, ако неговият „джендър“ не съответства на биологичния пол?

– Всички родители искат щастие за децата си. Тогава защо да задаваме въпроса за валидността на дадения при раждането пол и така да изваждаме децата от равновесие? Нима това ще ги направи по-щастливи?

Неутралното образование, без внимание към половите различия, би било истински удар и би застрашило равновесието при развитието на децата. Отказът от естественото разделение на мъже и жени изглежда истинска ерес, опасна прищявка.

Разбира се, не е нужно да акцентираме върху розовото и синьото, куклите и камионите, костюмите на стюардеси и пилоти. Само да не отричаме фактите и да не вървим срещу природата… Да се ​​надяваме, че тя отново ще заяви себе си!

В Европа все още обичат играта на половете и съвсем не искат тяхното изчезване, защото те са в основата на двойката. Каквото и да се случва, днес ние се отказваме от консултациите за семейна терапия, от проблемите, свързани с индивидуализацията, със желанието за успех и постиженията във всички области. Всичко това засяга продължителността на семейния живот. Децата редовно са свидетели на разводи им се налага да живеят в нови семейства, където щастието съществува само на кориците на списанията.

Джендърът като освобождаване от пола трябва да остане маргинално явление, който се среща само в изключително редки случаи. Той не може да бъде начин на мислене, който е неразделна част от възпитанието, училището и семейството.

Трябва да предадем на детето наследството на половите различия и да му помогнем да стане мъж или жена, в зависимост от това какво се е родило. На нас лежи тази родителска отговорност. И това е много сериозна задача.

Превод: Memoria de futuro

Мишел Боарон е френски клиничен психолог, семеен терапевт, сексолог, член на AIUS (Асоциация по интеруниверсална секслогия). Изучавала е сексология в Université Paris Descartes. Автор на различни статии за сексуалността, сексуалната зависимост, сексуалните проблеми при мъжете и жените и т.н. Гост-редактор на списание Sexualités Humaines.

И сега на къде да водим децата си към патриотизъм или към идиотизъм ! Инстанбулската конвенция с подкрепата на ГЕРБ нали ?

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!