Далечен привет- Българийо мила! Отдавна исках да ти пиша, но все не стигаше ми сила и чувствата не смеех да издишам…
Времето си мина откакто заминах повярвай– всеки ден си го броя… Дните ми удобни са в чужбина, а нощите ми пълни са с тъга. Сърцето ми жадува те Родино очите търсят твойте планини, липсва ми „небето от коприна“ и мириса на борови гори.
С надежда заминах – Ще свикна с мечтания задграница живот… И малко по- малко сякаш привикнах, но останах си „без корени дърво“. Песните слушам, връщам картини в спомените само с теб живея ,
без да виждам другарите си мили с които виртуално през сълзи се смея!Заминах оставих и майка и татко да стареят в голямата къща сами. Понякога се чуваме за малко да се оплачем кой и колко го боли! Преди не разбирах що е носталгия някак си звучеше ми фалшиво, но сега я усещам и така ми е жално, че и бедна да си пак изглеждаш ми красиво.
С цялата си болка ти пиша Родино, искам да ти кажа как те обичам за мене прекрасна си цветна градина
и в сънищата нощем твоя въздух дишам!
Автор: Гена Андрова
Източник: glasutnamladitehora.wordpress.com/2015/
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.