Робството е в нас и ние сме в робството!

Робството е в нас и ние сме в робството!
Душата на мъртвеца
Душата на мъртвеца се бунтува докато разкъса тленните окови !
В окови духът не може да живее, а душата в тях страда, не живее!
Благодариш на Бога, а живееш в ада! Казваш си Благодаря ти Боже, че живи сме на крака !
А в действителността знаеш, че не е точно така !

Тялото е болна, духът е прикован в погледът ти в земята !
Душата лута се в теб свита като в топка в гърдите, а ти преглъщаш с болка мисълта за свободата !
Благодариш на Бога, че си жив и си на земята, но тук е адът за теб и за духът ти и за душата чистилище – бедност, страдание и нищета като всеки ден за теб е борба между разум и сърце, борба на дух и воля за нещо, с което да се наядеш !
Но с какво душата ще нахраниш ?
И Дяконът така умът си е дерзал и после прозрял, че „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него“!
Но той го е прозрял, захвърлил расото и молитвите към Бога като повярвал в думите аз мога !
И така послушал душата своя и жаждата и за свобода впрегнал е духът си за Борба и решил е времето да преобърне и на дребните човеци свободата да им върне !

Днес Дяконът не би се справил в таз борба, защото духовното не живее в човеците, а човещината не ще намери в човешките сърца – там където се свила и човешката душа скрита и не желае да се бори за свобода !
И тогава и сега хората все чакат свободата на тепсия някой да им поднесе!
Аз съм Левски, аз мога и докато всеки един от нас тези слова не произнесе няма да се сдобием със свобода, защото цената на свободата от незапомнени времена се плаща само с кръв такава, с която са напоени и нашите земи !

Но това всеки е забравил, сещаме се като сме на софра, но дойде ли сутринта пак настъпва тишина!
А в тихото ни утро пак погледа в земята сведен, бойният ни дух се дави в махмурлук, душата притаена е в гърдите, болното ни тяло в белези на времето ни остаряло и след нас поколение идва цяло и какво от нас е видяло ми кажете? Как да носи робските вериги, да се тъпче с храна от чуждите хранителни вериги !
Днес Дякона би казал „робството е в нас и ние сме в робството“! А Христо Ботев би написал „на прощаване с един народ и една нация“ и би добавил „Революция народна, незабавна, отчаяна“ Ви трябва народе разбери, но на роба роден в робство силата му идва най-много това във Фейсбук да сподели !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!