Стефан Пройнов: Историята почива на доста исторически доказателства! Макс Мертен пристига в Гърция през април 1942 г., когато територията на страната е под тройна немско-италиано-българска окупация. Заедно с адютанта си Майснер се установява в македонската столица Солун, където пребивава почти две години – от 1942 до 1944 г. и където е отговорник за решаването на еврейския въпрос, считано от 7 юли 1942 г. със заповед.
На 28 септември 1960 г. германският вестник „Гласът на Хамбург“ и списание Der Spiegel публикуват историята разказана от Макс Мартен, според който гръцкият министър-председател Константинос Караманлис, както министърът на вътрешните работи Димитрис Макрис и съпругата му Доксила са били платени информатори на германските окупационни власти, като предоставяли ценна информация за гръцката съпротива, за което са били стимулирани материално със средства от конфискувана еврейска собственост в Македония, и най-вече в Солун. Публикациите в германските издания са препечатани от атинската преса и предизвикват смут и още по-голям обществен скандал в Гърция. Въпросът отново се политизира и влиза в парламента, а правителството е пак подложено на нови критики по казуса от опозицията.
Стефан Пройнов: Няма мръсни пари за политиците и така е било от дълбока древност до нас -алчността и моралът се размиват! След показания от 7 март 1961 г. на Макс Мертен пред германските съдилища, във връзка с всичко изнесено пред пресата от него, той заявява, че не вярва в германското правосъдие и на 10 ноември 1961 г. е осъден условно на четири години затвор и изплащане на засегнатите на парично обезщетение от 70 000 драхми за клевета.
Стефан Пройнов: Истината е, че той сключил сделка със солунската общност да му дадат парите си, а той да ги спаси от лагерите на смъртта. Въпреки, че евреите дали всичко, което имали на Мертен, той ги изпратил на смърт. От 70 000 души оцелели едва 5000. Събрал злато и скъпоценни камъни за около 2 милиарда и 600 милиона долара. Според легендите натоварил всичко на един кораб и го потопил южно от Пелопонес, близо до град Каламата. През 1999 година пред еврейската общност в Солун се появил човек, която заявил, че е съкилийник на д-р Макс и знае точно къде е заровено съкровището.
Други твърдят, че е имало нацистки бункер в България където може би е скрито част от съкровището. Има сведения, че е търсен този бункер с най-съвременната техника през 80-те години от висши членове на БКП, но за тяхно разочарование е бил на голяма дълбочина и георадарът не можел да го засече.
Стефан Пройнов: Поради съображение за сигурност не казваме къде са търсили бункера не казваме, че и от Гърция са идвали търсачи на съкровища по нашите земи да търсят именно това имане . Вярвате ли или не в големи съкровища скрити по нашите земи от Вълчан Войвода, Поп Мартин, Кара Колю и Лизимах, от знайни и незнайни четници и турски бейове?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.