Толерантност е като любовта – трябва разбирателство и от двете страни иначе става малко като съжителство по принуда, като турското робство!
Колкото и да сме толерантни ние Българите към Евреите, Циганите, Турците и Арменците, към всички, които форми на индивидуални форми на личността !
Толерантни сме към различните във всичките им форми и дори извратени метаморфози, които понякога приемат ! Но към нас толерантни ли са всички ?
От всички форми на толерантност най-страшна е политическата такава като изборът ни винаги е между две злини и ние избираме по-малката !
Винаги компромисът ни е грешен, защото изборът, който трябва да направим е между две грешни решения !
Политическата толерантност понякога обаче свършва и днес сме свидетели на протести в цялата страна.
Това е анонс когато толерантността е свършила и хората заявяват, че не искат повече да толерират едно или друго поведение – управление !
Толерантността е начин на мислене, което се възпитава, но толерантността също трябва да си има граници и никой да не ги нарушава !
Натрупвания в етнически или религиозен план както и в цялата палитра на културното изразяване през вековете на хората! Европейски ценности, нима по времето на Турското Робство не бяхме пак в Европа ?
Когато географските понятия се смесват с културните, етнически и фолклорни, ако щете такива тогава нещата не са такива каквито ни се иска да бъдат!
Хората сме изтъкани от страсти дребни, лични и понякога неприлични !
Но едно е ясно щом народа протестира значи толерантността си е отишла, а с нея си отиват и правителства дори и територии от картата с времето !
Да бъдем толерантно е процес двупосочен и ако едната страни ни унищожава как да си подадем и другата буза?
Време е за оставки или геноцидът трябва да продължи, всичко зависи колко толерантни сме ние!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.