Фидел Кастро в България по времето на Соца
По време на посещението на Фидел Кастро в България началникът на УБО ген. Илия Кашев се разплакал от злоба, защото трябвало да се осигурят „леки жени” за кубинската делегация.
„Дотам ли изпаднахме, да вербуваме и курви”, крещял Кашев, твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел на службата за охрана на членовете на Политбюро Димитър Георгиев-Пентата, който вече е покойник. Неговите спомени са публикувани на страниците на „Морски вестник” от капитан Асен Дремджиев.
По време на първото си посещение в България през 1972 г. Кастро обикаля много български градове, сред които Варна и Добрич. Заедно с делегацията си е настанен в двореца Евксиноград, където слуша на живо баса Николай Гяуров. В Добрич, който тогава носи името Толбухин, остава толкова впечатлен от компетентността на първия секретар на Окръжния комитет на БКП Ганчо Кръстев, че го препоръчва на Тодор Живков за министър на земеделието, пише в книгата си „По вълните на дипломацията” Жоржета Пехливанова.
В програмата на Фидел Кастро е включено и посещение в курорта „Албена”, който е открит три години по-рано. В чест на кубинския лидер е даден коктейл на терасата на последния етаж на хотел „Доростор”, където по традиция са приемани високопоставените чуждестранни гости.
„Всички делегации, които пристигаха в България, бяха водени в „Албена”, който тогава беше нов комплекс. „Доростор” беше така разположен, че от терасата му се виждаше цяла „Албена” – горната зона и тази край крайбрежието”, разказва пред Дарик тогавашният управител на хотела Дора Христова. Тя е запомнила комична случка при посрещането на Фидел Кастро.
„Обикновено, когато идваха чужди делегации, придружавани от ръководството на комплекса, аз като домакин ги посрещах във фоайето на хотела и заедно се отправяхме към асансьорите, за да се качим на горните етажи. Когото пристигна Фидел Кастро, се ръкувахме и той с бърза крачка тръгна напред. Докато го настигна, той отвори една вратичка до асансьора и тръгна по стълбите, които водеха към базара. Всички се шашнаха, защото не знаеха къде отива, а толкова бързо охраната не може да го стигне”, спомня си Христова.
Христова е запомнила кубинския лидер като земен и енергичен човек, който на фона на българските партийни величия и изглеждал различно.
„Кастро остана с добро впечатление, каза че му харесват България и „Албена”. Силно впечатление му направи, че е млад курорт. То се виждаше как се строи непрекъснато – ние всяко лято пускахме по 5000 легла. Нищо, че е нов курорт, всичко беше в зелено”.
Дора Христова е посрещала в „Доростор” и севернокорейския вожд Ким Ир Сен, който посещава България през 1975 г. С него управителката засяда в асансьора.
„Всички вътре бяха с повече килограми и асансьорът спря малко по-надолу. Понеже на всеки етаж имаше техници, един от тях отвори вратата за секунди с отвертка. Освен мен никой нищо не разбра”.
Коктейлите, които са давани за чуждестранните делегации на терасата на „Доростор”, са били кратки и скромни, като на тях се сервирали предимно разхладителни напитки и плодове. Христова си спомня, че Тодор Живков е пиел само минерална вода. Тя описва бившия Първи като любезен към персонала.
„Поздравяваше всички и се спираше, като минаваше покрай рецепцията. Питаше как сте момичета, откъде сме, от колко години работим”, връща се назад в годините Христова, която днес е пенсионерка.
Старият „Доростор” беше съборен, като на негово място ще бъде построен нов петзвезден хотел.
Източник: moreto.net
Едно е ясно обаче, че най-добрата охрана в света е от школата на Кастро !
Днес охраната на Венецуелският президент е от кубински наемници !
И така някога по времето на Соца България и Куба бяха братски страни, днес е друго !
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.