Blife Онлайн списание – здраве, красота, клюки, семейство, интимно, фитнес, диети и други новини.
Червендалестият селянин, който стана Софиянец!
Изоставил селото и загърбил майка и баща на произвола на съдбата да дири жената, да дири любовта и последвал съдбата !
И така на практика червендалестият селянин отишъл в града!
Град изпълнен с напрежение, прах, мизерия и мръсотия!
Град изпълнен с големи сгради и големи булеварди, но изпразнен от живот и човещина, тук-таме гълъбите напомняха за природата и от време глъчката на врабчетата нарушаваха шумът на двигателите !
Няма Живот в този град, а сиви сгради, сиви хора си мислеше червендалестият селянин !
Избягали от слънцето и светлината, пътуват с метро под земята, седят един до друг, но са отдалечени и в телефоните си те са съсредоточени!
Няма човешка близост и погледите нищо не говорят и когато срещнат се неволно !
Всеки има история за разказване, всеки има своята история, но няма с кого да я сподели чисто по човешки, мислеше си червендалестият селянин!
И така от работа и на работа, и в вкъщи пак надомна къщна работа ден след ден и така докато умрем си мислеше червендалестият селянин, такъв е пулсът на големият ни град, такъв е био ритъма на обществото – заключени зад санирани панели в килиите на ипотеката и нямаш избор, и нямаш шанс да бъдеш жив, да бъдеш щастлив !
Много хора в душите си сами са, това ли е животът в града, замисли се червендалестият селянин?
Купуваме си готова храна, но няма го вкусът на тази на мама и на тате, дето бе на село !
Въздухът смърди на газове от автомобили и незнайно от къде дошли финни прахови частици, които дразнят моите селски зеници си помисли червендалестият селянин !
Дойдох в града да диря любовта, да си намеря аз съпруга, да имам в живота си другарка и в добро, и в зло, но не ще намеря тук такава, която да може да дой кози и крави!
Не ще намеря тук такава, която да може да готви и да меси хляб и баница да умее да завърти без да ползва от готовите кори !
Уж всички са от село у града, но нямат онова селско образование, което от ранна сутрин та до здрач ни караше на яко бач!
Бачкахме и с много труд на чист въздух растяхме, с чиста вода поливахме зеленчуци в градина с оборска тор торени, с любов отгледани и със слънце заредени – такива са зеленчуците на село ! Нима забравихме за овцете и стадата, забравихме за храната и чистите ни плодове непръскани с пестициди и разни хербициди! Поседя малко в града, но леко и душата и тялото му посивя, посърнал бе червендалестият селяни и вече не бе с червени бузи, а сив, посивял, изнервен и доста сприхав и на моменти крив до полуда!
Бориш се за място в тролея, пазиш си багажа в метрото, гледат те бакшишите с мерак за измама, в общината всеки те подмята и тази администрация само времето ти губи като навсякъде искат ти предплата, а думата ти тук на никой не тежи, всеки гледа и те пресмятат, всеки иска да те прецака!
Това ли е животът в града – оцеляваш, ако си дявол по-голям иначе човека така в тебе е умрял!
И така по-добре е да си на село без пари, но с хора на маса, с чаша домашна ракия дай и душата ти да се разлее с акордеон ли или от радиото музиката да се разлее за да чуят и съседи, и да дойдат на твоята трапеза и за всеки ще се намери чаша и мезе, и всеки от нямането нещо ще донесе и трапезата ти е богата и на храни и питиета, и на хора, и човещина като в къщата няма сивота, а светлина и пак бузите червени стават, а душата пълна, макар и без пари с хора се живее, не с пари на село е възможно, но не и сред вълците в града!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
