Пътят на Османската империя минава през България!

Диктаторската роля на Реджеп Ердоган в турския политически живот остава непроменена вече петнайсетина години.

Партията му има мнозинство в парламента, формира правителството, а негов доверен съратник заема премиерския пост. Накратко – в кабинета на Ердоган в резиденцията „Аксарай” в Анкара се вземат супер важни решения, които имат изключително значение. Не само за Турция. Само че Ердоган не е доволен от настоящото статукво. Иска още. И вече протяга ръце, за да си го вземе.

Ердоган иска влияние. И вече доказа, че няма да се спре пред нищо, за да го получи. На едно от първите места в списъка с желанията му са населените с мюсюлмани части на Балканския полуостров. Райони, които попадат в границите на някогашната Османска империя. Турската експанзия тече с пълна сила.

Официалните източници от Анкара не спират да повтарят, че политиката на Ердоган има една цел – мир и стабилност на Балканите. Само че това не се връзва с думите и делата на президента. Ердоган многократно заяви, че чувства ангажимент към наследството на Османската империя. „Трябва да отидем там, където са били дедите ни”, казва той. Налице са и цяла поредица от доказателства, че Ердоган работи по въпроса с цялата мощ на турската държава. В Босна, Косово, Македония и Черна гора. Ако си мислите, че България остава встрани, припомнете си какво се случи в НДК тази неделя!

В последните години турската външна политика се стреми с всички средства към една голяма цел. Иска да убеди всички, че Анкара успява да спечели престиж на полуострова. Никак не й се получава. Главната причина е външнополитическият стил на поведение на Ердоган, а то е като на слон в стъкларски магазин. Неговите лексика и поведение карат много хора да се отнасят с недоверие към амбициите на Анкара на Балканите. Събуждат в тях спомени за събития, прочетени в историята. Засилват подозренията, че Турция доста зле прикрито преследва имперски цели в региона. И Ердоган трудно може да ни убеди в обратното.

Само че Балканите са трудна материя. Винаги са били. Знае го и Ердоган. Популярността на Турция в отделните части на полуострова се колебае по двата полюса на скалата. Повече от сигурно е, че няма точка от Стария континент, в която южната ни съседка да е толкова силна, колкото в Босна и Херцеговина. Близостта между Анкара и Сараево е видна за света. Всичко си има своето логическо обяснение. В Босна пазят най-добре османската култура. В местния език например има хиляди думи с турски произход. И това съвсем не е всичко. Гостите на столицата могат да се разходят в парка… „Реджеп Тайип Ердоган”. Доказателството, че чувствата са взаимни е фактът, че много джамии в Турция са наречени на името на първия президент на Босна и Херцеговина – Алия Изетбегович.

Едва има нещо изненадващо в това, че именно Босна получи главната роля в турските планове за експанзия в региона. При една визита в бившата югорепублика преди доста години Ердоган доста непремерено заяви, че починалият през 2003 г. Изетбегович му поверил грижите за страната. „Босна е наследство от Османската империя и аз ти я завещавам”, казал болният президент в ухото на своя посетител в болницата. Разбира се, няма други свидетели на случилото се.

Думите на Ердоган взривиха обстановката. Още повече, че бяха изречени по време на отбелязване на годишнина от трагичните събития в Сребреница. Изключително добър пример за неуместно използвана реторика на неподходящо място. Толкова типично за Ердоган. След това, под предлог, че защитава местните мюсюлмани, турският президент не спря да им обещава светло бъдеще. Най-значимият пример е посланието на Анкара, че тя е готова да подаде ръка на Сараево, ако Брюксел не го направи. Какво означава това знае само Ердоган.

Силният човек в Анкара даде всичко от себе си и в драматичните първи години от живота на най-младата държава на Стария континент. Турция беше сред първите десет страни, които признаха Косово. Самият Ердоган положи огромни усилия, за да спечели позиции в Прищина. Това струваше много скъпо. В буквалния смисъл. Анкара направи повече от сериозни инвестиции в младата държава. В някои от най-ключовите области – телекомуникации, банки, транспорт и инфраструктура. Показа, че се стреми да бъде важен актьор и тук. Изключително смущаващо беше да се види как френските и германските компании напускат Прищина, а на тяхно място идват турски. Точно една такава беше в центъра на международен консорциум, който построи голямата магистрала между Косово и Албания. Според оценките цената на съоръжението доближава 1 млрд. евро.

Ердоган обаче отново допусна „голямата” му уста да предизвика ехидни усмивки. Описван многократно като „защитник на Прищина”, той заяви на събитие в Призрен, че „неговата втора страна е Косово”. Това не беше всичко. През октомври 2013 г. Ердоган „взриви” централния площад на Прищина с думите: “Косово е Турция и Турция е Косово”. Последва вълна от остри реакции. От Анкара опитаха да замажат положението с нелепото обяснение, че тогавашният премиер е бил „интерпретиран погрешно”. Не им се получи.

Това съвсем не изчерпва темата. Турция се намеси активно в още от най-сериозните балкански въпроси. Ердоган например прогнозира преди време, че е възможно Македония да се разпадне като държава, ако не се спазват правата на албанците. Така само с един ход той вкара в дневния си ред още Скопие, Тирана, че и Белград. Отново доказа, че се стреми към централна роля в икономическите и политическите процеси в тази част на Балканите. И едва ли мисли да спира.

През тези години балканската политика на Анкара постигна немалко успехи на полуострова. Имиджът на Турция видимо се подобри, но мнозина продължават да се отнасят с много резерви към амбициите на Ердоган в региона. Броят им определено се увеличава. Трудно някой може да прогнозира до какво ще доведе това поведение в дългосрочен мащаб. Вече има ясни знаци, че тази политика вреди на Анкара. Тя най-малкото подкопава добрите й отношения със съседите.

Не е изключено Турция да бъде изправена пред сложен избор в бъдещето. Да й се наложи да взима страна в сложните балкански взаимоотношения. Това ще означава нови и още по-сложни дилеми пред турската дипломация. Твърде възможно е архитектът на външнополитическата стратегия на Анкара – премиерът Ахмет Давутоглу, да осъзнае най-после, че е надценил сериозно възможностите на страната си. Брюксел, Москва и Вашингтон едва ли ще останат безучастни свидетели на случващото се. И, слава Богу!
Автор : Анатоли Стайков

Източник: hipotezi.com

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!