Лошото в добрите данни за икономиката

Как заетостта стигна рекордни нива и голям ли е наистина ръста на БВП?
Интересни данни излязоха от Националния статистически институт тези дни. За второто тримесечие на годината коефициентът на заетостта на населението от 15 до 64 години отбелязал сериозен ръст – 3.5 пункта, и вече стигал 67.2 процента. Това даде повод на някои хора да заявят, че икономиката ни поставила рекорди, тъй като от 1990-а насам никога не сме имали повече от две трети заети лица в този възрастов диапазон. На пръв поглед ситуацията наистина е такава и би следвало да е чудесна новина. Дори през предкризисната 2008-а, когато в България вреше и кипеше, коефициентът на заетост не успя да мине над 65 на сто през най-силното тримесечие – от юли до септември.

По този повод Петър Ганев от Института за пазарна икономика пише, че „днес в страната има повече работа, отколкото през 2008-а, преди да удари кризата“. Това е факт, казва той, независимо че голяма част от българите биха го обявили за фалшива новина. Че не е фалшива е ясно, но има и известни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид. Най-ключовото от тях е абсолютният брой на населението. Тъй като коефициентът на заетост представлява процентът на работещите от всички в дадена възрастова група, то освен от икономическата активност той зависи и от броя на икономически активните хора. В конкретния случай заетите през второто тримесечие на тази година (от 15- до 64-годишна възраст) са били 3.093 млн. души, а през третото тримесечие на 2008-а – над 3.360 милиона. Тоест, заради високата смъртност и голямата емиграция се получава така, че днес коефициентът на заетост е по-висок, макар самите заети да са по-малко. Ако направим още някоя и друга сметка, се вижда, че според статистиката днес хората на възраст от 15 до 64 години са 4.603 млн., а преди девет години са били 5.170 милиона. Разликата е 567 хил. работоспособни по-малко. Нещо повече, сегашните нива на заетост спрямо броя на хората от 2008-а биха се равнили на 59.8%, което е далеч под отчетените сега 67.2 процента.
С други думи, едни и същи данни могат да се тълкуват по различен начин и пак да са верни. При всички случаи обаче оживлението в икономиката е налице. Общият брой на заетите над 15-годишна възраст през второто тримесечие на 2017-а е стигнал най-високите си нива от края на 2009-а насам – 3.172 милиона. На практика в цялата съвременна база данни на НСИ има само 10 по-добри тримесечия – от април 2007-а до септември 2009-а. В сравнение с първите три месеца пък ръстът на заетите е 135 хил. души (4.2%), а спрямо година по-рано – 138 хиляди.

Основният въпрос, разбира се, е какво и къде работят всички новоназначени? Според обобщенията на статистическия институт в сферата на услугите са заети малко над два милиона души, или 63.1% от всички заети лица. В индустрията са ангажирани 933.9 хил. (29.4%), а в селското, горското и рибното стопанство – 236.1 хиляди (7.4%). Във всички сектори има увеличение спрямо второто тримесечие на 2016-а, с изключение на „Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ (минус 3300 души) и „Държавното управление“ (минус 12 300). Впрочем, следва да се отбележи, че заетите в частния сектор са близо 2.128 млн., докато тези в обществения са 664.5 хиляди. По-любопитното обаче е, че първите се увеличават, а вторите намаляват. Което ще рече, че ръстът на заетостта се дължи единствено на частните предприятия.
При географското разпределение на новите работни места също има на какво да се обърне внимание. Независимо от големия общ ръст има осем области, в които броят на работещите намалява. И колкото и учудващо да е, тази негативна тенденция се забелязва дори във Варна, където спадът е 2.3%, или 5000 души. Иначе най-силното понижение е отчетено в Ямбол (5.7%, или 3000 души), следван от Ловеч, Кюстендил, Сливен, Разград, Кърджали и Хасково.

На другия полюс са областите, където има двуцифрен ръст на заетостта. Сред тях с икономическото си оживление впечатляват Монтана (12.8%), Добрич (12%) и Търговище (14%), но те все още имат нисък коефициент на заетост. Другите три региона с голям ръст са Стара Загора (17.3%), Пловдив (14%) и София област (14%). При тях зад процентите се крият и голям брой хора. В действителност само от тези три места се получават 73.5 хил., или над половината от новите работещи. Което пък потвърждава ефекта от инвестициите в съответните зони през последните години. Що се отнася до столицата, там ръстът при заетостта е по-скромен – 3.25%, но в абсолютни стойности става въпрос за над 22 хил. души.

Очевидното насищане на пазара на труда без съмнение ще доведе до покачване на работните заплати – нещо, което се потвърждава от статистиката. От март насам средната работна заплата трайно се установи над 1000 лева. За второто тримесечие на 2017-а тя нараства с 9.9% спрямо същия период на 2016-а – от 946 на 1040 лева. Най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ – с 16.0%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 13.4%, и „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 13.2 на сто. С предстоящото увеличение на учителските възнаграждения с 15% картинката ще се подобри още повече.

Както обяснява Петър Ганев, сегашният бум се отличава значително от този през 2008-а. Тогава високата заетост беше достигната, образно казано, с надуването на балона, който се спука с настъпването на световна криза. Докато днес резултатите не се дължат на главоломното кредитиране, а стъпват върху стабилна макрорамка. Интересно е, че тези успехи се постигат при изключително неблагоприятна вътрешнополитическа среда и крайно ниско доверие в съдебната система. Само може да си представим какво би било, ако управлението на страната беше на по-високо ниво. Достатъчно е да погледнем съседна Румъния, с която напоследък стана модерно да се сравняваме. Там заплатите се увеличават значително по-бързо от нашите и по последни данни средното възнаграждение вече е над 725 евро. Но по-важна е разликата в ръста на брутния вътрешен продукт. Докато за второто тримесечие на годината при нас нарастването е 3.6%, то оттатък Дунава е 5.7 на сто. Нелепото е, че докато нашите управници се хвалят, че са постигнали нечуван успех, в действителност България отчита един от най-скромните резултати в Централна и Източна Европа. Съдейки по изнесените досега данни, БВП в Чехия, Полша, Литва и Латвия расте с над 4% и само в Словакия с 3.1 процента. При това положение не само че не можем да говорим за достигане на средните европейски стандарти, ами ще изостанем още повече от тях.
ИЗТОЧНИК: banker.bg

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!