Немили дебили по Иван Вазов

Немили дебили по Иван Вазов
Нощта беше влажна и мрачна и Софийските улици пустееха.

Студената ноемврийска мъгла, която обикновено пада покрай в покрайнините на София , се беше напластила пред Народното Събрание и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си, минавайки по паветата проклинаха „дебили сме били“! Тихо с шал увит около врата професор пророни думат „дебили“ и в тоз час от ГЕРБ започнаха в купом и по отделно да крякат и да вдигат шум по телевизия и по радио, по сайтове и по вестници, а в социалните мрежи всеки коментира е, че не бил дебил !

И как в тази врява за дебелизма и кой от кой процент е бил никой не обърна внимание, че бюджета се гласува, че сложиха лимит на плащанията в брой 5000 лева и как всичко тихо-мълком се случи зад една дума дебили е наистина сме май дебили щом толкова инстинктивно и първосигнално народът реагира на не каквото трябва да се коментира !

Немили – дебили, недраги материали и толкова елементарно ви пускат по пързалката, че само ви трябва една думичка и лапате залъгалката !
Професор бил Христов, нали и той като другите е във властта да я променя, а словата му бяха предизборна пословична игра като няма как една птичка пролет да направи особено на ловджиите, ако не им се нрави !

Това бе трик и няма как умен човек да не прецени, че тази дума ще ви разгневи и тя не случайно бе подбрана, а процента силно завишен!
Това бе поредната медийна фойерверка и доказа за дебилността, че мина високо ей така без много шум и сътресения, без много трудности парламента си гласува да тегли едни милиарди, а някой чу ли ?

И който чу дали попита нали от контрабанда са събрани милиарди, а ще теглим заем пак и за какво?
Нинова се опита да извика, че това е бюджет на паралелната държава и какво от това, че Нинова го каза като една птичка пролет не прави особено когато никой не я пази !

„Не сме народ, а мърши“ бе казал поета и дебили не сме Ви казвам, а нещо друго сме, но не сме и овце, защото стадото вкупом върви към целта, а тука всяка коза за свой крак и така ! Не сме дебили като всеки, който може да се подписва го написа в нета и процента пак не мина 20, но уви кучетата си лаят, керванът си върви, а мъглата някак пристяга те вътре в гърдите и не можеш извика и не можеш да дишаш !

Немили- недраги не сме и дебили, а нещо по-лошо ще е, че чакаме някой да го изрече !
И така, ако днес Иван Вазов беше жив какво ли би написал за Вас си помислете?
Под игото II или под присъствието ми кажете, ако Ботев да беше заловен още когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи на Османските представители у нас?

Търпим си ние бедни, болни и гладни като няма кой да се вдигне и да се вдигне бързо ще падне !
Пенсионери, инвалиди и дебили немили, които едвам оцеляват ден за ден няма как да се вдигнат на бунт срещу паралелната държава, защото те са вън от играта, те са вън от съдбата, която може да начертае друг развой освен да дигнем Вой да се върнат децата ни от чужбина и да изхвърлят боклука от властта и тия, и уния !
Време е за национално-освободителни борби, но първо да се обадим да си дойдат децата, че идва зима тежка и малцина ще преживеят студенината !

Немили-недраги сме, а дали сме дебили ще оставим историците да решат, макар и те често да грешат !

Време е за национално обединение на мърши, дебили, лоши и добри материали и всякакви словосъчетания и излияния за един народ, за една нация! Време е да изчистим тази мафиотска фалшива администрация, време е за радикална демокрация !

Мъжделивите фенери, що стърчаха на почтителни разстояния по двете страни на улицата, едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като, че още повече увеличаваха мрака. Всичките лавки и магазини бяха затворени вече; никаква светлина или шум не излизаше навън; понякога само се чуваха уединени крясъци и псувни на някои закъснели картоиграчи в някое затворено казино. Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още.

Това прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна кръчма, с каквито бяха богати по онова време браилските пиаци. Ако се приближеше някой до ниската врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над нея, щеше да види благодарение на слабата виделина, дошла от един близък фенер, една вапсана дъска със следующия надпис:

Народна кръчма на Знаменосецът!

Такива чудновати надписи бяха на мода по онова време.

Всяко кафене, държано от българин, имаше своята девиз; всяка кръчма, посещавана от българи, се гордееше с някакъв гръмлив или безсмислен надпис, над тая се четяха думите:
Българский лев; над оная названието: Филип Тотю, храбрий Български войвода; над третя думите:
Свободна България, с три възклицателни. Но най-любопитни бяха лавките на тютюнджиите българи.
Ето там една лавка с разтворена врата.
Вътрешната страна, сиреч тая, която гледа сега към улицата, представлява един турчин с традиционната чалма на глава и с дълъг чибук в ръката. Минувачът не би се заинтересувал в това изображение от много обикновена и първобитна живопис, ако да не забележеше под коленете, на турчина думите, раздраскани с гвоздей, вероятно от патриотина тютюнджия: Долу тираните! По-нататък, на другата тютюнджийска лавка с подобно изображение, нямаше тия думи, но затова едното око на добрия турчин бе изчовъркано.

Другия тютюнджия, вероятно по-патриот и по-разпален неприятел на турското племе, при турчина си заръчваше да изпишат и един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се готви да заколи злополучния чалмоносец. Обикновено такива лавки биваха най-много посещавани от емигрантите и хъшовете. Съдържателите на тия лавки бяха въобще се „народни“. „Народен“ се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата или от насилието на турците, който имаше какво-годе състояние и помагаше по силата си на бедните и презрени останки от героическите чети на Хаджи Димитра и Филип Тотя.

Всеки такъв „народен“ тютюнджия даваше на вяра тютюн на съотечествениците си, с блага надежла, че ще му се разплатят при по-добри времена; най-после и да му не платят – нищо няма:
те са хъшове, бедни хора, казваше си той и се усмихваше.
Тук Вазов би добавил да извикаме „свобода“ и гласът ни да отеква от урва на урва, от век на век!

 

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!