Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че е познавал убития бизнесмен Петър Христов, но отрече двамата да са били приятели.
Христов бе разстрелян преди няколко дни в София. Цветанов нарече спекулация твърдението, че двамата са били приятели, а Христов – близък до властта.
Той е помагал на МВР с информация, довела до разкриването на групата за отвличания „Наглите”, но така просто е изпълнил гражданския си дълг, заяви Цветанов.
„Споделена е определена чувствителна информация, която е допринесла за разкриването на тежки престъпления в България.
Във времето той е бил един от истинските радетели за синята идея и за това, че СДС и Демокрацията винаги са били приоритет за него”, допълни Цветанов и отрече Христов да е имал политически амбиции.
А самият Цветанов би отбой и сега публично заяви, че били близки и той им е споделял и помагал по знаковите дела! Злите езици шушнат, че именно Христов е бил касичката на ГЕРБ в региона !
Цветан Цветанов не е бил на погребението на Христов ! Но са били много близки и как да не са били след като над 50 милиона поръчки са били насочени към Христов!
Но така са в ГЕРБ – използват човек после казват „ние не го познаваме“, а милионите дадени от него за предизборни кампания на ГЕРБ няма как да ги забравят хората!
И така е винаги – използват и захвърлят всеки ! За мъртвите или добро или нищо, но да отречеш, че ти е близък този, който те е направил депутат и да отречеш този, с който заедно контролирахте област Велико Търново, Свищов и Горна Оряховица е най-малкото нечовечно !
Миналото не може да бъде отречено и с фалшиви новини и манипулации, не може да бъде променено като историята помни и хората говорят дето се казва има живи да кажат !
И ако по делата на Цветанов не останаха много живи свидетели то има такива, които помнят колко пъти са били на софрата на Петър Христов! До вчера яли, пили и се веселили, а днес той не ми е приятел!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.