Куриозното е, че Бояджиев, чиито фирми са обект на проверки от страна на прокуратурата и държавна финансова инспекция, „натиска” по свои политически канали на възловото място да постави дансаджията Красимир Ванчев, с когото са в изключително близки отношения. Приятелството им се коментира в целия град. Важна подробност е, че Тодор Бояджиев е кумец на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Според медийни публикации бизнесменът му е прехвърлил два от прословутите шест апартамента, станали обект на разследване от страна на държавното обвинение.
Готвената рокада в ДАНС-Хасково е на път да взриви отношенията в управлаващата партия, тъй като тя не е съгласувана с премиера Бойко Борисов, уточниха под сурдинка от агенцията. Както Фрог наскоро отбеляза, Тодор Бояджиев в момента е кукловод на ГЕРБ в Хасково. В много случаи диктува какво да се случва в града, печели големи обществени поръчки, управлава и немалка част от сенчестия бизнес. Навсякъде парадира с имената на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, разказват редови членове на ГЕРБ.
Очертава се опасна тенденция. За да може бизнесът му да се движи спокойно, Бояджиев явно е решил да набута своя човек на възловото място в ДАНС, разказаха източниците ни. И допълниха: Така предприемачът ще си гарантира спокойствие във всяко едно отношение. Допуска се, че по този начин Тодор Бояджиев ще може да използва службите за сигурност за саморазправа с неудобните опоненти. Не се изключва вероятността на колене да бъде поставен целия бизнес в региона. Така се отваря и възможност и лесно да се заграби. Уточняваме, че ако човекът на Бояджиев- Красимир Ванчев, действително оглави сектора по корупция и икономически престъпления, той не само ще има лостовете да контролира бизнесредата, но и да проверява обществените поръчки.
Припомняме ви и един много скандален факт. От края на миналата година Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ погна две от фирмите, свързани с Тодор Бояджиев. Оказва се, че те са строили съоръжения по границата по поръчка на Агенцията за бежанците. Твърди се, че са открити куп нарушения. Проверяващите се хванали за главата, но се чудели как да излязат от конфузната ситуация.
Човекът на Бояджиев- Красимир Ванчев, никак не е случаен. Както се казва-всяка крушка си има опашка. Той е брат на бившия окръжен прокурор на Хасково- Иван Ванчев, който напусна поста в средата на 2015 година заради т. нар. скандал „Ситнилски”. Припомяме ви, че Ванчев беше главното действащо лице в разговорите, публикувани в afera.bg и станали повод за дисциплинарно производство срещу покойният вече член на ВСС Камен Ситнилски, приключило с уволнението му. От публикацията излизаше, че в повечето от случаи именно Ванчев звъни на прокурори и коментира с тях изборите на членове на съвета от прокурорската квота и говори за „продухване на мерниците“, за „привикване“ и осигуряване на гласове.
Бизнесменът Тодор Бояджиев, за когото се твърди, че е на път да се превърне в новия Брат Галев за Хасково, изплува и в разследване на „Биволъ” за сделката за 29 дка защитени от Натура 2000 дюни край Несебър. Тодор Бояджиев се оказа съдружник с управителите на фирма „СЛЕ груп“, закупили несебърските дюни от Министерството на земеделието. Човекът на Цветанов печели обществени поръчки за над 25 млн. лв. само за първите две години и половина, откакто на власт е правителството на ГЕРБ.
Той модернизира градски центрове, подменя топлопреносни мрежи, ремонтира детски градини, строи паркове, детски площадки и дори киноложки центрове. Сред възложителите му се открояват общината в родния Димитровград, „Топлофикация“-София и Оперативна програма „Регионално развитие“, управлявана от МРРБ. Преди това Тодор Бояджиев е известен сред съгражданите си като собственик на малка фирма, специализирана в изолацията на пещи в ТЕЦ. Тодор Бояджиев се записва и сред дарителите на Министерството на вътрешните работи.
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.