В окото на Дякона

В окото на Дякона кървава сълза кипеше!
Дяконът Васил Левски расото отхвърли, от Бога се отрече и запаса острият каракулак!

Не в името на Господ Бог тръгна на война, а в името на народа Български ! Справедливостта не принадлежи на християнският начин на живот затова и ни учат да дадем и другата буза след шамара !

Но когато във вените кипи кръвта какво се прави, пита се Левски, пита се и не чува Божият шепот, а само шепота на гнева !

Големият грях не е падението, а това да не се борим е падение не само на дух, а и на душата, и на тялото, ако щете!
“На бойното поле човек често бива герой от кипенето на кръвта в него, в повратите на живота може да бъде герой само от величието на душата. „Доблестният мъж, който е оставил попрището на воинските подвизи, приковава на плуг или рало стоманения си меч…” За това копнееше и гладиаторът от едноименният филм той казваше:

”Калта се мие по-лесно от кръвта” !

И Левски е знаел това, знаел е, че и кръвта не се измива с кръв, но е знаел и че само с молитва не може да се победи ятагана !

В манастира Дякона четеше за Светците и “Мисълта за “слабостта” на християнството е дълбоко погрешна. Светците имат достатъчно сила да господстват над хората, над масите, но те вървят по обратния път: поробват себе си заради брата и с това спечелват за себе си такава любов, която по своята същност е нетленна.

По този път те удържат победа, която ще пребъде във вековете, докато победата със сила никога не е трайна и е не слава, а позор за човечеството. Но редом с иконите на светци ние в храма виждаме и тези на Архангели с меч в ръка и с копие убиващи змеят, а защо ни ги показват в тези доспехи на войни се е питал Дякона навярно !

Борейки се със злото, което се проявява и физически, хората прибягват към физическа сила щом Архангелите са го правели и ние трябва така да отвърнем си е помислил Дякона и тази мисъл го дерзае и при игуменът отиде и коленичи и попита: „Отче, кажи ми трябва ли и ние като Архангелите с меч в ръка да се борим срещу злото в нашата страна“?

Игуменът му отговори: „Синко, Злото може да бъде победено само с добро и борбата със сила довежда само до замяната на едно насилие с друго. В Евангелието е казано ясно… Когато самаряните не поискали да приемат Христа, апостолите Яков и Йоан поискали да свалят огън от небето, за да ги изтребят, но Господ им забранил и казал: “не знаете от какъв дух сте вие… Аз дойдох не да погубя хората, но да ги спася” така пише Дяконе в евангелието на (Лука 9:52-56). И ние трябва да имаме само тази мисъл – всички да се спасят! Да се молим по-силно за Българският народ Дяконе, да се помолим !

Църквата често избира пътя на Разпнатия Христос, Който е взел върху Себе Си тежкото бреме на света. Но това не води до смирение когато в теб кипежът на кръвта процес е процес необратим, необясним и пагубен, но по своему справедлив“!

Гневът нашепва „мера според мера” и само така за гневният дух покой мога да намеря си казва Левски и в пристегнатият пояс с десницата намести своят каракулак !
Каракулак в превод черен хляб.
Докога с черен хляб, докога с пост и молитва, докога ще се крием в горите, докога ще насилват жените, докога данък кървав тоз народ ще плаща и след всяко докога кръвта кипеше и кипеше, а отговор Господ не му даде и така Дякона реши да стане пак Васил, който ще въздаде разплата като архангелите с меч в ръка и тъй тръгна Дакона – Васил и не на Бога, а на Народа стана мил ! Днес според някой просветени в скрити писания за Дякона се знае в Църквата тогава с таен орден от монаси обучени били не във правата си вяра, а как ножа да върти, как да стрелят, да се бият и да се борят като Архангели дори и Дяконът е бил един от тези монаси непобедими !

Митове, легенди с думи изковани до нас достигат днес в разкази, които често са били променени в историята ни кървава и свята писма, тефтерчета и реч омразна за разплата !
Нима мъстта не ражда само мъст, но води до кипеж и това от гняв родено в кръв е потопено !

Но много кръв и много болка и страдания за който има в чуждата преса писания и целият свят е разбрал за съжителството миролюбиво, за Батак и Перущица и за Бунта на онези, които във вените са имали кипежи ! Сега разбирам за кървавата сълза на Дякона или Васил Левски наречен от народа, че Борбата е довела до свободата на Роба !
„Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ записано от Левски, а не от Дякона !
Днес времето е по-зло и от по Турско, днес обаче Църквата търпи регрес и няма Орден на монаси запасали каракулаци !

Но пак ще има опълчение, ще има кой да се опълчи на тази диктатура, ще има такива като Светци готови на саможертва народе разбери, но тези синове на България за бела държавата ги мачка и сега !
Не този с развял байрака на протеста ще спаси страната, а този, който му е кипнала кръвта и вените го пресърбяват, сърцето все го стяга, а болката в гърдите го души и ден и нощ, сън не го прихваща и се буди нощем не с думите „защо бе Боже“, а с мисълта „Ваща Мама“!

Така Дякона захвърлил расото е вдъхновил със своята борба един народ, а днес един народ копнеещ за отмъщение и скоро тези, които са се пробудили ще започнат да се сбират и даже да тренират и тежко и горко на тези във властта когато срещнат ги очи в очи тези с кипналата кръв, а тук не става дума за престъпление, тук става дума за народно отмъщение !

Една приказка автора разказа за окото на Дякона и как Левски се е родил в един съвременен стил !
То времето и днес бая народ обърна и когато гневният от Бог, погледът отвърна идва време разделно, народе разбери !
Аз Гневен съм, Прости ми Боже, АМИН !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!