Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
изпрати новина
Водещи новини

Защо отричането на холокоста е престъпление, а отричането на турското робство не е?

Защо отричането на холокоста е престъпление, а отричането на турското робство не е?


Отричането на геноцида над евреите, извършен от германския нацистки режим през Втората световна война, е незаконно в доста европейски страни. В 11 от 27 страни членки на ЕС (Германия, Италия, Белгия, Франция, Словакия, Румъния, Литва, Полша, Австрия, Унгария и Чехия), както и в Швейцария, тази позиция се наказва с присъда от 1 месец до 20 години затвор. В тези страни, отричането на Холокоста се третира като престъпна дейност, която се преследва по силата на закони насочени срещу неонацизма, расизма и дискриминацията. Тъй като не всички членки на ЕС преследват наказателно отричащите геноцида, Германия е предприела действия, с които това да стане наказателна норма за всички държави в Европейския съюз. Освен това Общото събрание на световната организация ООН приема резолюция № 60/7-21.11.2005 г., с която отхвърля цялостното или частично отричане на Холокоста като исторически факт и събитие.

В какво се изразява отричането на Холокоста? Застъпниците на тази теза, известни като исторически ревизионисти (защото ревизират общоприети факти по „спорни“ исторически проблеми) имат няколко основни постулата:

Няма данни за наличието на план за физическо изтребление на евреите от Европа;
не са съществували газови камери и лагери на смъртта за унищожаване на евреите;
броя на еврейското население на територията под контрола на страните от Оста в началото и в края на Втората световна война остава непроменен и е в рамките на 5-6 млн. души;
политиката на Нацистка Германия е за експулсиране, не за унищожение на евреите;
масовото изчезване на евреи от редица гъсто населени с еврейско население области преди войната се дължи не на унищожаването им, а се е получило в резултат на тяхното преселение или депортиране;
липсата на документи и заповеди за унищожаване на евреите говори, че такива не съществуват, понеже в бързината по изтеглянето си от Източна Европа, Вермахта не би могъл да унищожи или затрие цялата документация за подобно масово събитие;
има много по-малко свидетели на престъпления, свързани с Холокоста, отколкото обикновено се приема, а наличните доказателства за изтребването на евреите често си противоречат;
масово обгазяване и изгаряне телата на жертвите в количествените параметри и обеми, възприети в официалната историография, е технически и икономически неосъществимо, т. е. физически е невъзможно да се е случило на практика;
За да не стане объркване, ще повторим – всичко това е подсъдно и наказуемо в 12 европейски държави, и ако мислите, че е вярно, и го кажете публично, ви очакват между месец и 20 години затвор, в зависимост от страната, в която се намирате.

Нека сега обърнем поглед към България. У нас историческия ревизионизъм е насочен към отричането на турското робство и всички произтичащи от него последици – етническа дискриминация, религиозна дискриминация, насилствена ислямизация, периодичен геноцид, постоянен терор, обезбългаряване, потурчване и още много подобни. През последните години, с парите на множество чужди фондации, сред които най-активна е „Америка за България“, беше създадена цяла прослойка от самозвани „учени“, „историци“, „културолози“ и „журналисти“, която провежда изключително агресивна и последователна кампания за отричането на турското робство и турския геноцид над българите.

Какви са основните постулати на българските ревизионисти? Нека ги изброим и сравним с тези на антисемитските им колеги:

няма данни за наличието на турско робство у нас, защото българите са били свободни и не са били собственост на турците;

lllllll
не са съществували кланета над българите;
броят на българското население нараства под турското управление, което е показател за икономическия разцвет на българските земи по това време;
политиката на Османската империя не предвижда изтребване и помюсюлманчване на българското население;
масовото изчезване на българите от старите български области Тесалия, Епир, Албания по време на турското робство не е заради тяхното физическо изтребление, а защото те са се преселили доброволно в другите български земи;
липсват документи и заповеди за насилствена ислямизация на българите. Българите доброволно и с радост приемали исляма;
няма доказателства за кланета, потурчвания и жестокости от страна на турците към българите. Всички доказателства са фалшиви, късни и плод на емоцията на българските възрожденски автори;
Клането в Батак е мит. Не са убити 5000 българи, а едва 1000, и то не от турците, а от други българи;
Да забелязвате особени разлики? Сменете българи с евреи и нещата си пасват едно към едно. Дори и в детайлите приликата е поразяваща – началото на антиеврейския ревизионизъм настъпи с отричането на числата. Не били убити 6 млн евреи, а най-много 350 000. В нашия случай антибългарския ревизионизъм настъпи с отричането на броя на убитите българи в Батак – не били 5000, а най-много 1000. Помните ли проектът „Митът Батак“ на Мартина Балева? Баташкото клане било мит и т. н., помните ли? Цялата страна настръхна тогава – през 2007 г. Е, настръхна, професионалните патриоти и банкетни родолюбци се поизявяваха по темата, поджафкаха тук и там по медиите, след което лека полека нещата се успокоиха. Само че подмолната работа продължи – с учебници, предавания, създаване на настроения чрез медиите и всичко друго, за което може да се сетите че може да служи за промиване на мозъци. И така, 9 години по-късно, лека полека се оказа, че не само Баташкото клане, а и самото турско робство било мит. И както се вижда, страната не настръхва, професионалните патриоти се угояват на правителствената трапеза и, тъй като устите им са пълни с агнешки главички, дори и те не се изказват вече по темата.

Сега е момента да кажем каква е съдбата на историческите ревизионисти в другите европейски държави. Тях ги съдят, осъждат, лежат в затворите с години, различни еврейски организации извършват атентати и покушения срещу тях след излизането им от затвора, завеждат им се най-различни дела, съдят ги до пълно разоряване, съсипват им живота, а някои са направо убити на улицата. При нас е обратното – ревизионистите водят бляскав живот, те са редовни и чести гости по всички телевизионни канали, осигурява им се пълен медиен и политически комфорт.

Защо е така, е добре известно. България не е българска държава и не се управлява в интерес на българите. Но какво трябва да стане, ако беше? Всички, отричащи турското робство, турските зверства, потурчванията и насилствената ислямизация, трябва да бъдат съдени и пратени в затворите за години напред, и то само като начало. Защото може ли някой да ми обясни защо отричането на Холокоста да е престъпление, отричането на арменския геноцид да е престъпление, а отричането на турското робство да се представя като цивилизационен избор и европейски поглед върху миналото?

Но така ще е. Докато търпим чужди подлоги и съвременни еничари да плюят в лицето ни всеки ден и да подменят историята и националното ни самосъзнание, така ще е.

Докато ние българите не вземем управлението на страната в своите ръце, така ще е.

Това сподели на сайтът си Костадин : kostadin.eu

 

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.