изпрати новина
Водещи новини

При мен не се умира – казва лекарката, излекувала 1900 болни от рак!

При мен не се умира - казва лекарката, излекувала 1900 болни от рак!Сред тях е и сръбският водещ Деян Пантелич, когото тази лекарка е спасила от рак на сливиците.

Един от най-големите експерти по трансплантация на стволови клетки в Германия и Европа е професор д-р Надежда Басара, за която знае цялият свят и говори за нейните успехи в лечението на тежко болни пациенти.

Д-р Басара в момента е директор на болницата Малтезер Св. Франциск, в германския град Фленсбург. Преди 17 години тя е дошла в Германия без познания по немски език, но това не е представлявало пречка за нея да го научи и същевременно да изгради кариера, за да стане доцент и първата лекарка от Югоизточна Европа, станала професор по медицина – пише vecer.mk.

Пет години е начело на трансплантационият център в Университетската клиника в Лайпциг. Благодарение на д-р Басара този център по резултати от лечението на левкемията и по броя на реализираните трансплантации е на първо място в Европа.

Тази силна жена черпи енергия от любовта си към медицината, хората, работата и семейството. За нея най-голямото удовлетворение е, когато излекува пациент, защото смята това за свой личен успех, което й дава нова енергия по пътя към успеха.

Сред пациентите, които е лекувала д-р Басара има и голям брой граждани от региона на Сърбия, Македония, Черна гора, а обществеността е узнала за нея след успешното лечение на тежко заболелият от апластична анемия Желко Митрович, собственик на Пинк телевизия, както и известния сръбски водещ в РТС, Деян Деки Пантелич, който тя също е излекувала от тумор на сливиците. Пантелич в едно свое интервю споделя, че в моментите, когато му е било много трудно по време на лечението му в Германия, д-р Басара го насърчавала с думите: „Деяне, при мен хората не умират“.

Списъкът на успешно излекуваните пациенти не свършва до тук, той е дълъг и голяма част от него са известни лица от региона на Европа, но те не искат имената им да бъдат публично оповестени.

Преди 13 г. чрез трансплантация тя първа е излекувала млад пациент от Сърбия, който е бил болен от най-тежката форма на остра лимфобластна левкемия, Филаделфия положителна. Но тя е излекувала чрез трансплантация на стволови клетки и най-възрастният пациент от Балканите.

В Сърбия тази година по повод деня на държавността, д-р Басара е отличена със златен медал за особени заслуги, а миналата година Черна гора и е предоставила гражданство, заради заслугите й в лечението на своите пациенти.

Заради това, че е изключителна личност, но и заради многобройните й успехи, потърсихме д-р Басара, която с удоволствие отдели част от своето ценно време и отговори на нашите въпроси, които са част от ексклузивно интервю за вестник „Вечер“.

– Професор д-р Басара, успехите ви са големи, но как стигнахте до тях. Как от лекар в Сърбия, станахте топ специалист хематолог и онколог в Германия?

– Пътят не беше много лесен. През повратната 1997 бях на 39 години, имах добър брак, две прекрасни деца и съпруг, който ме подкрепя винаги в живота. След завършена магистърска степен по медицина, специализирах докторантура в Белград, работих като началник на функционална диагностика в Института по хематология на Клиничния център в Сърбия. Докато директор беше проф. д-р Роловиќ, центърът блестеше със знания и напредък. До 1994 означаваше нещо в Европа. След неговото излизане в пенсия настана голям обрат за мен, защото новата директорка нямаше никаква визия, нито пък интерес за напредък на Института и гледаше само своите лични интереси.

След като се посъветвах със съпруга си, отказах две покани от Париж и приех поканата на проф. Фаусер от Германия. Заминах първа, а малко по-късно при мен дойдоха съпруга ми и децата.

Там бях буквално хвърлена в огъня, работих с най-тежките хематологични пациенти и допълнително ме поставиха като най-отговорно лице пред германския закон за лекарствата за произвеждането на транспланти и замразяването на стволови клетки. Много бързо станах началник на хематологията и онкологията. През цялото това това време учих немски език (в началото общувах само на английски и френски език), учих за легализиране на дипломата ми, специализирах вътрешни болести, хематология и онкология, пишех научни трудове, като доцент с легализирана титла Доктор на науките водих упражнения и лекции на студенти в Майнц, а също така и упражнения по диагностика на колегите от работата.

В Университета в Майнц бях предложена за професор по медицина, а титлата получих по време на моето пребиваване в Университетската клиника в Лайпциг, където бях поканена за главен началник на хематологията и онкологията. Там водих и центъра за трансплантация на стволови клетки, както и производството на транспланти на стволови клетки и тяхното криоконсервиране.

Скоро излязохме на първо място в Германия по брой и успеваемост на трансплантациите и Европейското дружество по трансплантация ме назначи за главен инспектор на трансплантационите центрове в Европа.

Следейки моите успехи във всички области на хематологията и онкологията, Малтийският орден на Германия ме покани за директор по вътрешна медицина в болницата във Фленсбург и аз приех преди 4 години.

– С какви трудности се срещнахте в Германия като сръбкиня и дали това е попречило по някакъв начин на кариерата ви?

– В Германия, преди всичко се цени работата и ако работите успешно ще бъдете приети. Въпреки това, за да успея като чужденец в Германия, и по-специално като сръбкиня трябваше да бъда двойно по-добра от тях. Моите колеги не винаги ме гледаха със симпатия, ревността е човешка черта, която съществува дори и при германците. Преди 2 години, например в регионалния вестник имаше голяма статия за липсата на лекари в Германия и проблемите с наемането на чужденци.

В рамките на статията беше съобщено, че аз отделям повече внимание на пациентите от Сърбия с сравнение с тези от Германия, което е безсмислица за всеки, който познава Кодекса на лекарската професия и Хипократовата клетва и по-специално, който ме познава мен като лекар и човек, за когото никога не е била важна националността, цвета на кожата и религията на пациента.

– Какви са вашите препоръки към колегите ви в Македония, кой е пътят към успеха и как се става добър специалист?

– Пътят Към успеха е оптимално и цялостно лечение на пациенти с най-добрите възможни методи, които съществуват. В Белград не можех да се примиря с факта, че не мога да внедря трансплантация на пациент от сроден или несроден донор, а знаех, че с този метод можем да го излекуваме.

За мен бе неприемливо да имам знания, а да не мога да ги приложа върху пациентите. Отидох в Германия, за да мога да работя най-доброто, което знам и по този начин да излекувам голям брой пациенти.

– Какво означава бързата диагностика за успеха в лечението на болестта?

– Всичко! Добрата и бърза диагностика определя съдбата на заболяването, дали пациентът има шанс да бъде излекуван или не и поради това е изключително важно.
В момента при всички злокачествени заболявания е необходима молекулярна диагностика, която в Германия е готова за 48 часа. Такава ефективност няма нито една страна в Европа, дори Швеция, която се смята за една от страните с най-добро здравеопазване в Европа.

– Какъв е процентът на излекувани пациенти със злокачествени заболявания във вашата болница?

При мен не се умира - казва лекарката, излекувала 1900 болни от рак!

– За тези 4 години, откакто водя онкология, хематология, пневмология, диабетология и интензивна медицина в болницата „Малтезер Св. Франциск“ във Фленсбург, процентът на излекувани злокачествени заболявания е 90%. Този факт се отнася за проследяване на пациента за само две години след провеждане на лечение в болницата, тъй като по-късно всички пациенти не са толкова изпълнителни с контролите, така че не може да водим по-нататъшна статистика за тяхното здравословно състояние.

– По кои медицински теории лекувате остра левкемия, лимфоми и апластични анемии и дали стволовите клетки дават добри резултати в това?

– Според най-съвременните теории, които се прилагат в света. Трансплантацията на стволови клетки остава единственият метод, с която могат да се излекуват гореописаните заболявания, въпреки големия брой нови лекарства, които са регистрирани за някои от злокачествените заболявания.

– Какъв е броят на трансплантациите, които до сега сте реализирали във вашата успешна кариера?

– Близо съм до числото 1900, но това не е толкова важно, важно е колко са успешните ми трансплантации. Световният резултат от 86% преживели две години след трансплантация постигнах в Лайпциг, а го надминах с трансплантациите във Фленсбург, който е 90% успеваемост само за три години от както е отворен трансплантационият център.

– Имате ли пациенти от Македония и колко от тях са излекувани с тази метод?

– С удоволствие мога да кажа, че за 17 години откакто извършвам трансплантации в Германия, последните 10 години успешно лекувам с този метод и пациенти от Македония. Досега с трансплантация на стволови клетки са излекувани поне 20 пациента.

– Дали трансплантацията на стволови клетки от несроден донор е новото революционно откритие в медицината и при кои злокачествени заболявания дава добри резултати?

– Трансплантацията със стволови клетки от несродни донори се прилага в Германия вече 30 години и фактът, че резултатите са идентични с тези със сродните донори, брат или сестра е голям успех, но не мога да кажа, че е ново революционно откритие. Алогената трансплантация дава отлични резултати при острите левкемия, миелодиспластичен синдром, лимфоми и тежки форми на анемия.
– За качеството на живот е необходима здравословна храна, но важна е и генетиката! Като медицинско лице, какво най-често препоръчвате на хората, как да водят здравословен начин на живот, т.е. дали качественият начин на живот и превантивните мерки са правилният начин да се предпазим от болестите?

– Качественият начин на живот означава между другото и 30 минути на ден физически дейности и разходки, бързо ходене, бягане, но и средиземноморска диета с много плодове и зеленчуци, риба, бяло месо, без тютюнопушене и консумация на алкохол е най-добрата защита от злокачествени заболявания.

Но все пак, това не е достатъчно. Генетиката, както и избягването на опасни химически материали и радиация имат много важна роля в появата на злокачествени заболявания. Излъчването на обеднения уран, който е използван при бомбардировките на Сърбия през 1999 г. е доказано, че е рисков фактор за възникване на злокачествени заболявания.
Източник: mall359.com

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*