изпрати новина
Водещи новини

Султан Ердоган !

Султан Ердоган !

Султан Ердоган !„Султан Ердоган“ налага в Европа цензура върху свободата на словото и мисленето

Ердоган
Вчера Европейската комисия дава условно разрешение на турците да пътуват без визи в шенгенската зона на Европейския съюз. Анкара превантивно заплаши, че няма да изпълнява споразумението за миграцията, ако ЕС не гласува безвизовото пътуване за турски граждани. Турция все още не е изпълнила европейските изисквания за съответствие с европейската вътрешна политика, и най-вече равнопоставеността между политическите партии, свободата на словото и правата на малцинствата. До 4 май Турция трябваше да изпълни 72 условия, но въпреки това до днес са изпълнени не повече от половината критерии.

В кулоарите на централата на ЕС в Брюксел, по страниците на европейския печат, в ТВ-предавания, в кафенета и къде ли още не, в последно време кънти името на най-новия и най-оспорван кандидат за членство в Евросъюза – Турция. Или по-точно името на нейния президент Реджеп Тийп Ердоган, когото все по-често наричат „Султан Едоган“. Излишно е да припомняме с какво той привлича вниманието на журналисти, политолози и на най-обикновените граждани. Достатъчно е да споменем само че наред с нарушаването на елементарните човешки свободи в страната си, Ердоган се намесва и в ценностната система на самата Европа. Разгръщайки страниците или поглеждайки в онлайн изданията на германските вестници в последните дни, няколко заглавия се набиват в очи: „Черен списък за журналисти“, „Турция отказва входни визи за репортери“, „Турция сезира Брюксел за проект на Дрезденската филхармония“ „Висока степен на предупреждение за немските туристи в Турция“.

Какво се случва?

Както научаваме от статиите в германската преса, например в Байерн Курир или в Билд цайтунг, Министерството на външните работи на Германия предупреждава своите туристи да внимават какво приказват на летището в Истанбул или в курортите на Турция.

Предупреждението на Външно министерство към германските туристи да не правят на обществени места каквито и да било изявления относно политиката на турската държава, предизвика огромно възмущение в Германия, писа Байерн Курир. Вестникът цитира думите на Андреас Шойер, генерален секретар на Християнсоциалния съюз (ХСС), съсестринска партия на управляващия християн-демократичен коалиционен партньор (ХДС) – „Турция все повече се отдалечава от основните ценности на Европа. Турция на Ердоган няма място в ЕС.“
3
„Доколко открито можем да говорим по адрес на Ердоган в хотела?“ – пита в заглавие Билд. И дава следната картина за страната, а всеки летовник сам да си направи извода:

– сатирици, журналисти, критици водят опасен живот в Турция. За изказване на свои мнения те попадат в ареста на режима на Ердоган, биват затваряни и принуждавани да мълчат. Чуждестранни журналисти също не биват пощадявани.

– от съобщение на Ройтерс светът научи за съществуването на черен списък с имена на нежелани журналисти. Между имената е и световноизвестният репортер от САЩ Дейвид Лапеска.

– Фолкер Швенк, кореспондент на обществената германска телевизия ARD бе задържан от турските власти на летището в Истанбул и не му бе позволено да влезе в страната. Същата съдба сполетя тези дни и фоторепортера на Билд Георгос Мутафис.

– дни наред холандската журналистка Ебру Умар е била задържана в Истанбул. Нейното провинение е, че в своята вестникарска колонка се е изказала критично по адрес на президента Ердоган.

– стая на първия етаж в залата за пристигане на летището се е превърнала в кошмар за чуждестранните журналисти. След проверка на документите, много от тях биват отвеждани в това помещение, откъдето след разпит са връщани обратно там, откъдето са пристигнали.

Изводът на Билд: Случаите потвърждават – свободата на словото под управлението на Султан Ердоган е унищожена.

bulpress tv

Това се говори между туристите, пише вестникът и цитира думите на Кристине Боненщенгел, която редовно посещаваща Турция от 20 години насам: „Всяка година сме служебно и частно в Турция и мога да кажа, че настроенията тук се променят. Днес аз не бих посмяла да разказвам вицове и въобще смятам да бъда по-затворена.“
4
Предупреждението не е ново развитие на нещата в Турция, а явление, което е налице от известно време насам – цитира вестник Байерн Курир Министерството на външните работи. Заради най-новата криза в отношенията между Европа и Анкара – от аферата със сатирика Ян Бьомерман до опита от страна на режима на Ердоган за намеса в живота на културата в Германия – преценката на Външното министерство се нуждае от актуализиране.5Според проучване на телевизия ZDF на общественото мнение в Германия, 80% от анкетираните са на мнение, че Ангела Меркел твърде много се съобразява с турския президент. Мнението се споделя от мнозинството привърженици на всички партии в Германия, които също така се съмняват и в честното партньорство на Турция в сделката с мигрантите.

Междувременно опитите от страна на администрацията на Ердоган за оказване на влияние върху културни проекти в Европа продължават. Скандално известен стана случаят с проекта на Дрезденската филхармония, дотиран с 200 000 евро от ЕК за стимулиране на творчеството в рамките европейския проект „Мислеща Европа – Креативна Европа“. Творбата на Дрезденските симфоници е посветена на турския геноцид спрямо арменския народ между 1915-1917 година.

Само защото в съпътстващия текст за постановката на симфоничния концерт в Дрезден съществува заглавието на симфоничната творба „Aghed“ (на арменски: геноцид), турското правителство сезира Европейската комисия – написа Ди Цайт.

ЕК не се отказа от финансирането, но премахна след намесата на Анкара названието от своя сайт. В Германия, особено в Бундестага, последваха протести. Комисията върна на своя сайт наименованието „геноцид“. Както писа по този повод Зюддойче Цайтунг – дрезденските симфоници желаят да поставят със своята творба един знак за помирение. В оркестъра, наред с немски, свирят турски и арменски музиканти, но както припомня вестникът – Турция неистово се съпротивлява срещу определението геноцид, в който загиват милион и половина арменци.
6Проектът на дрезденския композитор и музикант от германо-турско-арменски произход Марк Синан, чиято арменска баба едва се е спасила от масовото клане, очевидно смущава ежедневието на Ердоган. Вестник Билд цитира възмущението на Марк Синан: „Напълно ясно е, че ние няма да се съгласим със зачеркването на определението „геноцид“ от нашата програма. Отричането му днес утъпква почвата за безпрецедентното насилие над кюрдите. Поведението на помирение, на успокоение на ЕК към Турция прави от Европа съучастничка.“

Ръководителят на оркестъра Маркус Ринд нарече в Зюддойче Цайтунг безпрецедентната намеса на Турция атака срещу свободата на мисленето. Премиерата на произведението се състоя в Берлин през миналата година и тогава не предизвика никакви проблеми; следващата е в Дрезден на 30 април – пояснява Маркус Ринд.7

Интересно, какво толкова се е променило оттогава насам?Вместо отговор ще цитираме Доналд Туск в статията му във вестник Фигаро от миналата седмица: „Европейците не бива да дават ключа за своята свобода на някаква си трета страна. Нашите свободи, включително свободата на словото, не трябва да стават част от каквито и да било политически сделки, с който и да било партньор.“ Прикрит, но също и много горчив упрек към Берлин – вижда Байерн Курир в последното изречение на Доналд Туск преди отпътуването му заедно с Меркел за Турция миналата седмица: „Това послание трябва да го разбере и президентът Ердоган.“

Би могло да се предположи, че покрай Ердоган той е имал предвид и федералния канцлер Ангела Меркел.

8
По този повод Шпигел коментира: „От юни турци трябва да могат да влизат без визи в ЕС – но Анкара едва ли ще изпълни необходимите критерии своевременно. В Брюксел демонстрират гъвкавост. Страхът, че сделката за бежанците ще пропадне, е голям.“

Превод и обобщение: Александър Александров

Източник : memoriabg.com

 

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.