Честит 8-ми март !
Счита се, че този ден се отбелязва главно в страните от Източна Европа и Русия. Неслучайно някои от противничките на празника го определят като политически и затова го игнорират. Всъщност за първи път ден на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г в САЩ по идея на Американската социалистическа партия.
Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на 20-ти век. На 8-ми март 1857 г е първата голяма проява на жени работнички в Ню Йорк, които излизат на протест срещу лошите трудови условия. Две години след това е създаден първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин. На международната конференция на жените социалисти в Копенхаген на 27 август 1910 г Клара Цеткин предлага да се чества ден на жената. Клара Цеткин е известна с борбата си за икономическа независимост на работещите жени. Обявява се за еднакво право на заплащане с това на мъжете, за еднаква работа, за държавно и детско обслужване. Бори се за каузата за подобряване на ролята на жената в семейството. Жената не трябва да бъде само домакиня и майка.
Бракът трябва да бъде обединение на равноправни партньори, които са отговорни съвместно за възпитанието на децата. Цеткин пропагандира и възможността за „свободната любов”, както и правото на аборт като лично решение на жената.
По идея на Клара Цеткин за първи път се чества международният ден на жената през 1911 г най-напред в Германия, Швейцария, Дания и Австрия. През 1913 г празникът се отбелязва и в Русия и Франция. През 1914 г. честването на деня на жената във всички страна става на тази дата – 8-ми март.
Малко хора знаят, че Руската революция от 1917 г започва с демонстрации на жените в Русия. На 8-ми март 1917 г работнички от Петроград излизат на протест срещу глада, царизма и войната. През 1920 г участнички във Втората международна конференция на жените –комунистки предлагат 8-ми март да се обяви като официален неработен ден на жените в Съветския съюз.
През 20-те години на миналия век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с масовото разпространение на феминизма, отново се преражда. През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
Днес Осми март е официален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.
В България през 1915 г. е първото публично честване на датата. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. След 1960 г. честването придобива особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
Въпреки че по цял свят 8 март е празник на жената и майката, все пак във всяка страна неговото честване е уникално и крие специфичен колорит. В Италия напримерна този ден мъжете подаряват цветя на майките и любимите си – те задължително трябва да са жълти мимози. В Португалия дамите се събират, за да празнуват заедно. Заведенията са препълнени с женски групи, отбелязващи празника. Всички излизат по женски, без приятели и съпрузи. На Балканския полуостров е прието мъжете да правят подаръци на жените си – задължително цветя, а по желание и друг дребен подарък. Подаряват се пролетни свежи цветя – най-вече зюмбюли, карамфили, нарциси, фрезии. Прието е и работодателите да правят подаръци на колежките си. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, а децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
Ние от Blife.eu казваме честит празник скъпи дами! Бъдете винаги обичани и се радвайте на здраве и щаст
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.