Беше лето шестстотин осемдесет и първо

Беше лето шестстотин осемдесет и първо Дойдоха хиляди ездачи във Фанагория и покрай блатата !

Преплували са те със салове реката и обединили те племената, така родила се страната България на всички в умовете и сърцата! Един бе ханът Аспарух, един бе той за всички !

Така заби си меча в земята и каза „Тук ще бъде България“!
Държава с мечове граници кроила, с кръв и под крепости строила отряди, конници и земеделци кой с дивеч, кой със зърно хранили народът и войската и така се появила България между два свята, между две империи и синовете на Тангра тук се спират и враговете им се кланят или умират !

Един ден в преговори с тях поискали на Аспарух жената, дал я и конят му го взели, но когато му поискали парче земя той казал твърдо „От земята Българска и камък няма да дадем, казах“!

Днес обаче земята се продава, тори с отрови и с вода с уран се напоява, хората са болни с наведена глава, няма го Аспарух да ги поведе в борба нали !

Нямало е партии тогава нито политици, а всички са били едно !
Днес от разделяне и делене, от роене и прокуда не остана никой тука ! Забравили заветите на Кубрат и Аспарух живеем в бедност и разруха !

Дали ще бъде тук България след десет години или не от нас зависи, а не от умрелите ханове и царе!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!