Народен съд или власт в ръцете на народа !

Още преди 130 години е създаден Държавен съд за правителства, вкарали България в нищета
Законът за съдене на министрите от 1880 г. е актуален и днес
Напоследък правителството на ГЕРБ под път и над път се кани да съди предишни министри за злоупотреби със служебно положение. Това не е никаква новост в най-новата история на държавата ни. В интерес на истината, обаче никога такива процеси не са довеждали до някакъв съществен резултат.

Първото българско правителство, обвинено в злоупотреба с държавни средства и изправено пред съд, е 19-ото правителство (1899–1901) на Тодор Иванчов

За случая е свикан Първият държавен съд, създаден със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция, свикан по искане на 11-ото Народно събрание.

Председател на съда е Александър Малинов. Министър-председателят Тодор Иванчов, министърът на вътрешните работи Васил Радославов и министърът на външните работи и изповеданията Димитър Танчев са осъдени през юни 1903 г. на по 8 месеца затвор и лишаване от граждански и политически права. Но както можем да се досетим, през декември същата година са амнистирани от 13-ото Народното събрание.

Следващите български правителства, изправили се пред Втория държавен съд, свикан от 14-ото Народно събрание са: 26-ото правителство (1903-1906) на Рачо Петров, 27-ото (1906-1907) на Димитър Петков и 29-ото (1907-1908) на Петър Гудев. Както може да се досетим, обвиненията са за корупция (колко съвременно и банално звучи). Ето една малка част от тях.

Рачо Петров внася големи суми от различни държавни фондове в лична лихвена сметка в Българската народна банка

Освен от лихвите по сметката, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. Димитър Петков внася парите от фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия, който управлява в качеството си и на вътрешен министър, в лична лихвена сметка в Българската народна банка.

Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели

Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 200 хиляди лева. И трите правителства са замесени в злоупотреби при доставки за военното министерство.

Всички те взимат добри комисиони от доставките за армията. Познато ви е, нали. След 4 години протакане и адвокатски трикове до присъди не се стига. Правителството на Васил Радославов прекратява процеса и на свой ред след 10 години застава на подсъдимата скамейка.
През октомври 1919 г. правителството на Александър Стамболийски заповядва да бъдат задържани и съдени лицата, виновни за въвличането на страната в Първата световна война

Бившите министри са посочени като основните виновници за втората национална катастрофа. Третият държавен съд е най-продължително заседавалият и обхващащ най-голям брой обвиняеми. Съдът е свикан на 12 януари 1920 г. по искане на депутати от 18-ото Обикновено народно събрание, като първоначално обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, управлявал по време на Първата световна война. След 1922 г. обвинението е разширено и в него са включени правителствата на Иван Евстр. Гешов (1911-1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов, чието правителство подписва Солунското примирие и потушава Войнишкото въстание (1918). Държавен обвинител е Райко Даскалов, обявил Радомирската република и предвождал войниците към София. Обвиняемите са сочени като виновници за националните катастрофи след Балканските и Първата световна война. Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима осъдени – Васил Радославов (избягал предвидливо в Германия), Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков. И тъй като в България всичко е предпоследно, след Деветоюнския преврат всички, с изключение на Васил Радославов и Димитър Тончев, са помилвани.

Но всичко дотук може да се определи като дилетантско на фона на така наречения Народен съд (1944 – 1945). Невиждан по мащабите и жестокостта си. С Наредба-закон от октомври 1944 г. е създаден гореспоменатият съд и под отговорност са подведени министрите от януари 1941 до септември 1944 г.

На 1 февруари 1945 г. са осъдени на смърт 24 министри. Останалите са изпратени по лагери и затвори

Всичко това звучи жестоко за нежните ни демократични уши. Но аз бих попитал: Днес има ли основания един съд на депутати и министри, извървели се през последните двадесет години. Но да бъде отново Народен съд, защото, както виждаме, Държавният съд не е свършил много работа.
Автор:Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg

Ние от Blife.eu питаме трябва ли да гледаме как се сформира една жестока диктатура или е време за обратното противодействие на това правителствено действие? Със закона за борба с тероризмът всеки може да бъде обявен за терорист ! Закон за борба с езикът на омразата ! Контрол над всички ведомства Армия, ДАНС, МВР, и разузнаване ! Контрол над медии ! Пълен контрол над съд и прокуратура ! Правителството вече не говори с народът, а спуска нареждания и изпраща жандармерия и водни оръдия, изпраща психотронни оръжия срещу насъбралите се хора ! Тук демокрация няма, но пък има всички белези и наченки на идващата диктатура !
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!