Когато политиците не виждат и когато църквата си затваря очите един Българин висш духовник постави въпросът за честа на Цар Борис – Михаил и на цяла България в Македония!
Един манастир, в който с кръв и огън се е ковала Българската история днес е на кръстопътят на духовните вероучения!
Един Български духовник бе в Македония в манастира „Свети Наум“!
Манастирът е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий, със съдействието на българските владетели Борис и Симеон.
След като прекратява учителската си дейност, през 900 година Наум Охридски се оттегля в този манастир.
След смъртта му на 23 декември 910 година манастирската църква, първоначално носеща името „Свети Архангели“, започва да бъде наричана с неговото име.
В нея се съхраняват и мощите на Свети Наум Охридски. Дарохранителница от 1833 г., сребро и позлата на експонатите! Манастирът е с типичната византийска архитектура.
Манастирската църква е кръстокуполна и изграждането и протича на няколко етапа между IX век и XIV век.
По двата си притвора тя прилича на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“. След пожар през 1711 година е поставен нов иконостас, зографисан от йеромонах Константин.
В 1806 година зографът Търпо рисува нови стенописи по поръчка на игумена Стефан от Пловдив, хаджи Яков и епитропа Иван Гаврилов.
Вляво от входа е изобразен като ктитор на храма „Михаил, архонт на България“.
Надписите на всички икони и стенописи са на гръцки език. В средата на XIX век игуменът грък Дионисий изгаря славянските книги в манастира. Самият манастир е преустройван няколкократно.
Така през втората половина на XVII век игуменът Гаврил изгражда болница.
Надписът над входа е от 1806 година и гласи: „Изписа се този честен храм на преподобния и богоносен отец наш чудотворец Наум, с иждивението и надзора на всепреподобния катигумен господин Стефан от Пловдив, нов ктитор, през дните на всесветейшия митрополит на Преспа господин Калиник, и с помощта на хаджи господин Яков и епитропа на свещения този манастир господин Йоан Гавриил.
От ръката на Търпо Зограф, син на Константин Зограф от Корча, в година 1806, септември 6“!
В 1811 година са пристроени покрити тераси. В 1845 година манастирът е засегнат от пожар, а през 1870 година изгаря напълно, с изключение на църквата, и сегашните манастирски сгради са изградени след това. По това време в манастира вече не пребивават монаси.
През 1873 година той преминава под управлението на гръцката църковна община в Охрид.
През Възраждането в деня на Свети Наум, в манастира се е провеждал панаир. След завладяването на Охридско от Сърбия в 1912 година, край манастира е построена кралска резиденция и новата църква „Свети Иван Владимир“. В миналото манастирът „Свети Наум“ притежава значителна собственост, в резултат на многобройни дарения.
Така в средата на XIX век той разполага с 8 хиляди овце и доходите от селата Любанища, Поян и Стение. Всичко това остава във владение на църквата!
За толкова години нито един политик, нито един духовник от България не посмя да постави въпросът за избодените очи на Цар Борис Цар Български дарител и покровител на тази църква, че без него днес тя не би съществувала!
Само един Български духовник Павел постави въпроса за бързо възстановяване на избодените очи на иконата пред македонските духовници. Естествено след като се разчу това една политическа партия, която обикновено показва близост с Македония реши да си направи ПИАР и да кажат, че едва ли не те също са поставяли този въпрос!
Истината е, че всичко, което може да се възпроизведе в скандал и да грабни общественото внимание се преекспонира политически !
Човекът, който тихо мълком по дипломатичен път отиде и постави въпросът там е Левкийски епископ Павел!
Хвала на такива духовни лица, хвала тебе казваме и ние !
България трябва да узнае, че политиците ни мълчаха десетилетия за това!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.