“Това, което се случва в Сирия, ИДИЛ, това, което се случваше в Украйна, напрежението около Крим дава основание да мислим, че средата за сигурност не е толкова сигурна.
Създава се тревожност в българското общество дали можем да защитим нашата страна, можем ли да бъдем спокойни, можем ли да разчитаме на вътрешната сигурност в страната”.
Това каза в “Денят започва” лидерът на “Нова инициатива” и бившият военен министър Николай Цонев в коментара си за експлозиите на летище “Ататюрк” в Истанбул.
Според него Турция има много сериозна държавна машина, но си е създала много врагове, което разпилява силите ѝ в много посоки и това прави възможни пропуските в работата на службите за сигурност.
За Цонев вероятните извършители са отцепилите се от ПКК бойци, защото те атакуват цивилни. Изборът на граждански лица и международното летище като обект за атака говори, че целта, освен много жертви и ранени, е да се създаде усещането за несигурност в Европа.
Бившият военен министър заяви, че винаги е имало проекти за модернизация на българската армия, но от 7-8 години нищо не е правено в тази посока, а и не е било продължено започнатото.
Приетата от Народното събрание програма подсказва, че има намерение нещо да се случи, отбеляза той, но веднага подчерта, че особено през последните 2 години при това правителство и това ръководство на Министерство на отбрана тревожността в обществото и усещането, че нямаме армия и че не е способна да ни защити, се засили. Има поделения, където некомплектът от военнослужещи е около 43%, припомни Цонев и добави:
“Трябва да се намерят причините това да се случва. Аз мога като човек от системата, на който целият професионален път е преминал в Министерство на отбраната, да кажа, че основната причина е демотивацията на военнослужещите.”
Източник: ВИЖТЕ И ВИДЕОТО ТУК bnt.bg
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.