При мен не се умира – казва лекарката, излекувала 1900 болни от рак!

Сред тях е и сръбският водещ Деян Пантелич, когото тази лекарка е спасила от рак на сливиците.

Един от най-големите експерти по трансплантация на стволови клетки в Германия и Европа е професор д-р Надежда Басара, за която знае цялият свят и говори за нейните успехи в лечението на тежко болни пациенти.

Д-р Басара в момента е директор на болницата Малтезер Св. Франциск, в германския град Фленсбург. Преди 17 години тя е дошла в Германия без познания по немски език, но това не е представлявало пречка за нея да го научи и същевременно да изгради кариера, за да стане доцент и първата лекарка от Югоизточна Европа, станала професор по медицина – пише vecer.mk.

Пет години е начело на трансплантационият център в Университетската клиника в Лайпциг. Благодарение на д-р Басара този център по резултати от лечението на левкемията и по броя на реализираните трансплантации е на първо място в Европа.

Тази силна жена черпи енергия от любовта си към медицината, хората, работата и семейството. За нея най-голямото удовлетворение е, когато излекува пациент, защото смята това за свой личен успех, което й дава нова енергия по пътя към успеха.

Сред пациентите, които е лекувала д-р Басара има и голям брой граждани от региона на Сърбия, Македония, Черна гора, а обществеността е узнала за нея след успешното лечение на тежко заболелият от апластична анемия Желко Митрович, собственик на Пинк телевизия, както и известния сръбски водещ в РТС, Деян Деки Пантелич, който тя също е излекувала от тумор на сливиците. Пантелич в едно свое интервю споделя, че в моментите, когато му е било много трудно по време на лечението му в Германия, д-р Басара го насърчавала с думите: „Деяне, при мен хората не умират“.

Списъкът на успешно излекуваните пациенти не свършва до тук, той е дълъг и голяма част от него са известни лица от региона на Европа, но те не искат имената им да бъдат публично оповестени.

Преди 13 г. чрез трансплантация тя първа е излекувала млад пациент от Сърбия, който е бил болен от най-тежката форма на остра лимфобластна левкемия, Филаделфия положителна. Но тя е излекувала чрез трансплантация на стволови клетки и най-възрастният пациент от Балканите.

В Сърбия тази година по повод деня на държавността, д-р Басара е отличена със златен медал за особени заслуги, а миналата година Черна гора и е предоставила гражданство, заради заслугите й в лечението на своите пациенти.

Заради това, че е изключителна личност, но и заради многобройните й успехи, потърсихме д-р Басара, която с удоволствие отдели част от своето ценно време и отговори на нашите въпроси, които са част от ексклузивно интервю за вестник „Вечер“.

– Професор д-р Басара, успехите ви са големи, но как стигнахте до тях. Как от лекар в Сърбия, станахте топ специалист хематолог и онколог в Германия?

– Пътят не беше много лесен. През повратната 1997 бях на 39 години, имах добър брак, две прекрасни деца и съпруг, който ме подкрепя винаги в живота. След завършена магистърска степен по медицина, специализирах докторантура в Белград, работих като началник на функционална диагностика в Института по хематология на Клиничния център в Сърбия. Докато директор беше проф. д-р Роловиќ, центърът блестеше със знания и напредък. До 1994 означаваше нещо в Европа. След неговото излизане в пенсия настана голям обрат за мен, защото новата директорка нямаше никаква визия, нито пък интерес за напредък на Института и гледаше само своите лични интереси.

След като се посъветвах със съпруга си, отказах две покани от Париж и приех поканата на проф. Фаусер от Германия. Заминах първа, а малко по-късно при мен дойдоха съпруга ми и децата.

Там бях буквално хвърлена в огъня, работих с най-тежките хематологични пациенти и допълнително ме поставиха като най-отговорно лице пред германския закон за лекарствата за произвеждането на транспланти и замразяването на стволови клетки. Много бързо станах началник на хематологията и онкологията. През цялото това това време учих немски език (в началото общувах само на английски и френски език), учих за легализиране на дипломата ми, специализирах вътрешни болести, хематология и онкология, пишех научни трудове, като доцент с легализирана титла Доктор на науките водих упражнения и лекции на студенти в Майнц, а също така и упражнения по диагностика на колегите от работата.

В Университета в Майнц бях предложена за професор по медицина, а титлата получих по време на моето пребиваване в Университетската клиника в Лайпциг, където бях поканена за главен началник на хематологията и онкологията. Там водих и центъра за трансплантация на стволови клетки, както и производството на транспланти на стволови клетки и тяхното криоконсервиране.

Скоро излязохме на първо място в Германия по брой и успеваемост на трансплантациите и Европейското дружество по трансплантация ме назначи за главен инспектор на трансплантационите центрове в Европа.

Следейки моите успехи във всички области на хематологията и онкологията, Малтийският орден на Германия ме покани за директор по вътрешна медицина в болницата във Фленсбург и аз приех преди 4 години.

– С какви трудности се срещнахте в Германия като сръбкиня и дали това е попречило по някакъв начин на кариерата ви?

– В Германия, преди всичко се цени работата и ако работите успешно ще бъдете приети. Въпреки това, за да успея като чужденец в Германия, и по-специално като сръбкиня трябваше да бъда двойно по-добра от тях. Моите колеги не винаги ме гледаха със симпатия, ревността е човешка черта, която съществува дори и при германците. Преди 2 години, например в регионалния вестник имаше голяма статия за липсата на лекари в Германия и проблемите с наемането на чужденци.

В рамките на статията беше съобщено, че аз отделям повече внимание на пациентите от Сърбия с сравнение с тези от Германия, което е безсмислица за всеки, който познава Кодекса на лекарската професия и Хипократовата клетва и по-специално, който ме познава мен като лекар и човек, за когото никога не е била важна националността, цвета на кожата и религията на пациента.

– Какви са вашите препоръки към колегите ви в Македония, кой е пътят към успеха и как се става добър специалист?

– Пътят Към успеха е оптимално и цялостно лечение на пациенти с най-добрите възможни методи, които съществуват. В Белград не можех да се примиря с факта, че не мога да внедря трансплантация на пациент от сроден или несроден донор, а знаех, че с този метод можем да го излекуваме.

За мен бе неприемливо да имам знания, а да не мога да ги приложа върху пациентите. Отидох в Германия, за да мога да работя най-доброто, което знам и по този начин да излекувам голям брой пациенти.

– Какво означава бързата диагностика за успеха в лечението на болестта?

– Всичко! Добрата и бърза диагностика определя съдбата на заболяването, дали пациентът има шанс да бъде излекуван или не и поради това е изключително важно.
В момента при всички злокачествени заболявания е необходима молекулярна диагностика, която в Германия е готова за 48 часа. Такава ефективност няма нито една страна в Европа, дори Швеция, която се смята за една от страните с най-добро здравеопазване в Европа.

– Какъв е процентът на излекувани пациенти със злокачествени заболявания във вашата болница?

– За тези 4 години, откакто водя онкология, хематология, пневмология, диабетология и интензивна медицина в болницата „Малтезер Св. Франциск“ във Фленсбург, процентът на излекувани злокачествени заболявания е 90%. Този факт се отнася за проследяване на пациента за само две години след провеждане на лечение в болницата, тъй като по-късно всички пациенти не са толкова изпълнителни с контролите, така че не може да водим по-нататъшна статистика за тяхното здравословно състояние.

– По кои медицински теории лекувате остра левкемия, лимфоми и апластични анемии и дали стволовите клетки дават добри резултати в това?

– Според най-съвременните теории, които се прилагат в света. Трансплантацията на стволови клетки остава единственият метод, с която могат да се излекуват гореописаните заболявания, въпреки големия брой нови лекарства, които са регистрирани за някои от злокачествените заболявания.

– Какъв е броят на трансплантациите, които до сега сте реализирали във вашата успешна кариера?

– Близо съм до числото 1900, но това не е толкова важно, важно е колко са успешните ми трансплантации. Световният резултат от 86% преживели две години след трансплантация постигнах в Лайпциг, а го надминах с трансплантациите във Фленсбург, който е 90% успеваемост само за три години от както е отворен трансплантационият център.

– Имате ли пациенти от Македония и колко от тях са излекувани с тази метод?

– С удоволствие мога да кажа, че за 17 години откакто извършвам трансплантации в Германия, последните 10 години успешно лекувам с този метод и пациенти от Македония. Досега с трансплантация на стволови клетки са излекувани поне 20 пациента.

– Дали трансплантацията на стволови клетки от несроден донор е новото революционно откритие в медицината и при кои злокачествени заболявания дава добри резултати?

– Трансплантацията със стволови клетки от несродни донори се прилага в Германия вече 30 години и фактът, че резултатите са идентични с тези със сродните донори, брат или сестра е голям успех, но не мога да кажа, че е ново революционно откритие. Алогената трансплантация дава отлични резултати при острите левкемия, миелодиспластичен синдром, лимфоми и тежки форми на анемия.
– За качеството на живот е необходима здравословна храна, но важна е и генетиката! Като медицинско лице, какво най-често препоръчвате на хората, как да водят здравословен начин на живот, т.е. дали качественият начин на живот и превантивните мерки са правилният начин да се предпазим от болестите?

– Качественият начин на живот означава между другото и 30 минути на ден физически дейности и разходки, бързо ходене, бягане, но и средиземноморска диета с много плодове и зеленчуци, риба, бяло месо, без тютюнопушене и консумация на алкохол е най-добрата защита от злокачествени заболявания.

Но все пак, това не е достатъчно. Генетиката, както и избягването на опасни химически материали и радиация имат много важна роля в появата на злокачествени заболявания. Излъчването на обеднения уран, който е използван при бомбардировките на Сърбия през 1999 г. е доказано, че е рисков фактор за възникване на злокачествени заболявания.
Източник: mall359.com

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!