Стефан Пройнов: Д.О.М – „Deo Optimo Maximo“

Стефан Пройнов: ВИЖ ТУК как се превежда съкращението D.O.M -„Deo Optimo Maximo“?
Ликьорът Бенедиктинът първоначално е създаден като еликсир за поддържане на монасите, докато работят. Д.О.М. означава „Deo Optimo Maximo“, което означава „На Бог най-доброто, най-великото“. Рецептата за бенедиктин е строго пазена тайна, но се знае, че съдържа 27 различни билки и подправки.

Преди много време, за да бъдем точни, преди повече от петстотин години, една невероятна история ликьор бенедиктински (бенедиктински) започна в абатство град Fecamp в Нормандия. През 1510 г. монах Бернардо Винчели създава питие, станало известно от векове. Как се е случило, че е изобретен от монах?
Но случаят е някак си такъв.

Бернардо Winchell е известен като бенедиктински монах, един от тези, които са живели според обичая на св. Бенедикт Нурсийски, приети в VII век като основните правила на монашеския живот. Бенедиктинският бизнес е не само молитва, но и интелектуално познание за света. Освен това Свети Бенедикт призова своите духовни деца да използват манастирите като „инкубатори на знанието“.

Говорейки за съвременния език, той искаше да съчетае мощите на молитвите с научните градове. Затова в манастирите на онова време събрани блестящи умове, разбраха алхимията, философията и законите на благочестието. Бенедиктинците не се срамуваха от работа в манастирските градини и особено се интересуват от изучаването на свойствата на растенията, като ги използват в своите рецепти.

В 1505 брат Winchell е в няколко монаси от Ордена на Монтекасино отиде в Нормандия в Fécamp абатство. В манастирското абатство „Фекамп“ всичко се е появило: уникалното разположение на земята се дължи на разпръснатост от редки растения. И ангелика, исопът, както и различни видове бонбони от лимон са полезни при дестилирането на Бенедиктин. Като изключително ерудиран монах, Винчели е по-скоро алхимик, отколкото „билкар“. Той помислил за създаването на камък на философа, способен да превърне обикновените камъни в злато и сребро.

Но най-вече искаше да подготви еликсир с дълъг живот. Само в преследването на тази панацея е изобретен рецепта от отец Бернардо, който се състои от билкови нормански земи подправени с мавритански подправки.

Стефан Пройнов: От Средновековието до края на XVII в. известният „философски камък“ е най-търсеното нещо в света на алхимията, тогавашното наименование на днешната химия.
Според легендата философският камък превръща всеки обикновен метал в злато.
Смята се също, че има силата на еликсир на живота, като лекува болести, възвръща младостта и дори носи безсмъртие на този, който го притежава.
Има вероятност философският камък изобщо да не е бил камък, а прах или вещество в друга форма. В различните източници е назоваван още „тинктурата“, „праха“ или „materia prima“.
В опита си да открият мистичния елемент, алхимиците изследват безброй вещества в лабораториите си и изграждат богата база с факти, които имат изключителен принос в развитието на химията, фармакологията и металургията..

Стефан Пройнов: Аз съм по-склонен да вярвам, че става дума за ”моноатомно злато” чието съществуване откриваме в древните извори на Персия и Египет, в книгата на Гилгамеш и в историите за Древните богове на Египет и безсмъртието.

Стефан Пройнов: Да се върнем на историята за този чудодеен еликсир в продължение на близо три века, напитката се пази в строга тайна, а по време на Френската революция през 1789г. рецептата е изчезнала.
През 1863 г., разглежда семеен архив документи, винар Александър Le Grand, се препъна към стария ръкопис. След молба на възрастните хора, той е научил, че по време на революцията миналия монах от ордена избяга от манастира и поиска семейството Le Grand да спаси една реликва. Изненадващо, седемдесет години ръкописът не предизвиква дори най-малкото любопитство.

В ръкописът, датиран от 1510 година, са включени около 200 страници, написани на готически шрифт Winchell монах. Le Grand напълно дешифрира записи, между които има рецепта за еликсир с двадесет и седем билки и подправки. Въпреки познаване на проблемите и дестилацията на алкохол, Александър цяла година да разчита на тайната на пропорции и ликьорни смеси. И той успя! Вдъхновен от успеха, Ле Гран отишъл в Рим. Там той се срещна с ръководителя на Ордена на Бенедиктинския орден, показва ръкописа и получава правото да използва името и герба на абатството Fecamp в питието си.

Е, разбира се, че подробностите на споразумението са потънали в забвение. В чест на Бернардо Winchell и монаси ликьор и име – бенедиктински. Le Grand също бяха решили да използват върху етикета на бутилката – Д. О. М. (Deo Optimo Maximo – слава на Бога, безкрайно по-добре, безкрайно мощен).Скоро, Ле Гран поръча много пикантна чаша за питието си: скромен, но разкошен и грациозно украсен. Що се отнася до процеса на производство на напитката, тя включва подготовката на четири различни дестилати, тяхното стареене в дъбови бъчви, допълнителна двойна дестилация в медни казани, смесване и отново отлежаване в бъчви с мед и шафран екстракти.

Преди и след Ренесанса бенедиктинския орден наема художници, които създават цикли от фрески на бележити монаси, за прослава на своя монашески орден и още повече за прослава на основателя на монашеството на запад Св. Бенедикт.
Това са крале, приели монашеството, папи, светци. Както пише изследователката Анна Влаевска: „Gloria Ordinis Sancti Benedicti, представляващи своего рода списъци и изображения от типа De viris illustribus. В този род съчинения и изобразителни цикли символичните и алегоричните представи заемат първостепенно място…“ (Анна Влаевска. Светостта на отказалите се от властта. Мотиви и символи на бенедиктинската традиция. Centro Linguistico, университета в Пиза, Италия).

Оливетанците с бели монашески одежди, които са монашеска конгрегация по бенедиктинския устав, създават цикъл от фрески в църквата Света Мария ин Органо във Верона, Италия. Там от 1505 г. рисува Франческо Мороне.
Една от фреските представя българския цар Борис І, който се е отказал от короната си и е станал бенедиктински монах.

„Bulgarus Bulgarorum Rex“ е в компанията на „Ландолфо, княз на Салерно, завършил живота си в манастира Монтекасино и лотарингския граф от края на VІІ в. Лутвин, за когото традицията твърди, че е основател на абатството в Метлах“ (Анна Влаевски, пак там).
Стефан Пройнов: Но не само във Верона има фреска на българския цар. Друга фреска, където е нарисуван цар Борис, но в черни монашески одежди на Бенедиктинския орден, е стенопис в двора на манастира „Свети Яков“ в Понтида, селище в региона на Ломбардия в Италия, провинция Бергамо.

Стефан Пройнов: Малко известен факт е, че в България межди Шумен и гр.Плиска се намира село Царев брод, община Шумен. Той е част от католическата Никополска епархия (Dioecesis Nicopolitanus). Негова предстоятелка е сестра Квирина Сайдъл. Началото на католическата мисия в Енидже, предшестваща възникването на манастира, е поставено още през 1900 г. с пристигането на отец Франц Крингс, пасионист от Рейнската област, който дошъл с цел създаване църква като център на немската католическа общност.

Той закупува земя и започва да строи църквата. През 1910 г. храмът е завършен и е осветен. По инициатива на отец Франц католическият епископ от Русе, Леонард фон Баумбах, през 1913 г. моли да бъдат изпратени сестри-бенедиктинки с цел обучаване на немските деца в Ендже.

През 1914 г. в Ендже пристигат четири сестри-бенедиктинки (една учителка, една земеделка, една медицинска сестра и една шивачка) по поръчка на Бенедиктинския мисионерски орден от Тутцинг/Германия (къщата майка). С това официално е поставено началото на манастира, който през 2014 г. чества своята 100-годишнина.

През Първата световна война манастирът е подкрепен от още три сестри. Самите те не идват в България с мисионерска цел, а с мисията да поддържат културния и духовен живот на немските заселници. Още през 1914 г. те откриват частно католическо немско основно училище „Св. Йосиф“, което през 1932 г. се допълва с прогимназиално отделение. В училището учат не само немски, но и малък брой български и арменски деца.
От самото начало манастирът се грижи и за деца-сираци, първите от които са останали без родители по време на Балканската война 1913 – 1916 г. Във връзка с ужасната Първа световна война седемте сестри са принудени да напуснат страната през 1918 г., но се връщат с големи трудности през 1920 г.

През 1928 г. по инициатива на сестрите в селото се създава културен дом, а през октомври 1935 г. се образува католическото младежко дружество „Св. Михаил“ с цел да организира лекции и да се грижи за културното и морално развитие на членовете си. През октомври 1936 г. българското министерство за вътрешните работи и народното здраве разрешава регистрирането на манастира като религиозна общност и като юридическо лице.

През годините в манастира функционирала и болногледачна служба, която особено се е грижела за болните от петнис тифус. Сестрите оказвали помощ на пристигалите тук болни от цялото Лудогорие, които в знак на благодарност обикновено поднасяли дарове.

Манастирът на сестрите бенедиктинки е извършвал и интензивна земеделска дейност, чрез която била осигурявана прехраната на общността и на бедните деца. Сестрите се отличавали с изключителното си трудолюбие и резултатност в стопанството, като давали добър пример за отличните немски знания и култура в областта на земеделието. В началото обителта не притежавала никаква обработваема земя, но впоследствие се сдобива с общо 445 дка.

Само десетилетие след основаването си бенедиктинският манастир успял да открие свои филиали и на други места в България – манастирът „Свети Ангели“ в с. Бърдарски геран, Белослатинско, и манастирът „Св. Алоис“ в с. Драгомирово, Свищовско.

Стефан Пройнов: През 2017г. имах честа да разговарям със сестра Квирина Сайдъл и цитирам дословно нейните думи: „Наша обща цел ни да възможно да поддържаме единство в средата на нашето множество. Многообразието на характери, произходи и култури в нашата интернационална общност е както обогатяване, така и предизвикателство”.

Стефан Пройнов: Сестрите Бенедектинки в Царев брод правят много чудодейни отвари, отглеждат си билки и подправки в собствената градина на манастира. Никога не са върнали човек без значение от религията му.
Монашеският орден от векове отглеждат и култивират растения, които използват в направата на кремове и тинктури.
Днес обаче акцентът е върху тази чудодейна е наречена „На Бог най-доброто, най-великото“.
Дали Св. цар Борис І е опитвал някаква такава създадена в техните манастири ние можем само да гадаем.
Експертите твърдят, че на вкус е билков, остър и пикантен, с приятна и балансирана сладост.

Стефан Пройнов: Имах честа да дегустирам 70 годишен ликьор и смея да твърдя, че на вкус с времето става по-сладък и по-ароматен.
Цвят: среден до дълбок кехлибар със зеленикаво-златисти оттенъци.

На мирис: Много сложен букет, предлага богатство от аромати, подправки и плодове. Карамфил, Кардамон и сладка папрат се смесват с мед и карамел, аз лично долавям и малко бадем. Някой казват,че добавят и лимонни бонбони.
Все пак става дума за Тайна рецепта пазена векове наред, в която само билките са над 27 на брой.

Стефан Пройнов: Има много преводи на Д.О.М., който са близки по значение, но Вярвам, че всичко създадено в Името на Бог е „На Бог най-доброто, най-великото“ е създадено със силна вяра и няма компромис в качество, вкус и свойства.
Може много още да говорим за ордените на Бенедектинските монаси и тяхното влияние във Франция, Германия, Бразилия, Куба и в много страни по целият свят.

Ние от Blife.eu  публикуваме Фейсбук съдържание на основание т. 2.4 от Statement of Rights and Responsibilities на Фейсбук: ”Когато публикуваш съдържание или информация, използвайки настройката “публично”, това означава, че позволяваш на всеки, включително и на лица извън Фейсбук, достъпа до и употребата на тази информация, както и да я свързват с теб (например с твоето име и профилна снимка).