Защо Бокова и защо оставка ?

Защо Бокова и защо оставка ?

Ирина Бокова-най достойният кандидат оттеглена от най подлият премиер на България!

Кой е Антониу Гутереш:
Бившият португалски премиер – социалист Антониу Гутереш е добре познат на международната общност.
Антониу Гутереш е роден в Лисабон през 1949 г. Преди да влезе в голямата политика завършва инженерни науки и физика.
Гутереш е дългогодишен председател на Социалистическата партия в страната си и бивш лидер на Партията на европейските социалисти.
Португалецът владее четири езика и има опит в дипломацията на най-високо равнище от 2005 година, откогато за 10 години заема важния пост на Върховен комисар за бежанците към ООН, избран е от Общото събрание на световната организация.
През януари 2017 г. Антониу Гутереш ще се превърне в деветия поред генерален секретар на ООН, наследявайки Бан Ки-мун и личности като Кофи Анан и Бутрос Бутрос-Гали.

Коя е Ирина Бокова :

Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат, генерален директор на ЮНЕСКО, заместник-министър (1996 – 1997) на външните работи от БСП в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.
Ирина Георгиева Бокова е родена на 12 юли 1952 г. в София, България. Бокова е дъщеря на Георги Боков и сестра на Филип Боков !
Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и „Международни отношения“ в МГИМО, Москва през 1976 г.!
Професионална кариера1977 – 1982: стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР
1982 – 1984: трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк[2].
1984 – 1990: втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР[2].
2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако.
2005: постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО.
2009: генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат през 2013.

Политическа кариера

1990: участник в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация в качеството си на съучредител наДемократичния съюз на жените заедно с Нора Ананиева и Емилия Масларова[3] 1990 – 1991: народен представител в 7 Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България.
1995: заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
1995: секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция в правителството на Жан Виденов
1996: кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов, (БСП)

Efekt 2

На 22 септември 2009 Ирина Бокова е номинирана за генерален директор на ЮНЕСКО от Изпълнителния съвет (ИС) на организацията. Бокова получи 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията при петия, последен тур на гласуването.
Кандидатурата ѝ бе утвърдена от Общото събрание (ОС) на всички 193 страни-членки на ЮНЕСКО на 15 октомври 2009 г. Бокова бе утвърдена с 166 гласа „за“, 7 „против“ и 2 „въздържали се“.
На 23 октомври 2009 Ирина Бокова положи клетва като генерален директор на ЮНЕСКО. На 15 ноември 2009 Бокова оглави поста Генерален директор на ЮНЕСКО.

На 24 септември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев заявява на генералния секретар на ООН, че г-жа Бокова е предложена официално за втори мандат на поста си, с решение на Министерския съвет от м. юли 2012 г.
В седмиците преди номинирането на Бокова от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за втори мандат на 4-и октомври 2013 г., се появиха няколко публикации, критикуващи я за начина, по който е управлявала организацията. Поводът е одит на Сметната палата на Франция, върху дейността на ЮНЕСКО. Френското издание на „Хъфингтън пост“, в-к „Монд дипломатик“ и икономическият всекидневник „Лез Еко“ коментират доклада с критичен тон. Според публикациите, критиките са основно в липсата на реформи и несправяне с финансовите предизвикателства, свързани с решението на САЩ да не плащат членския си внос в организацията (сума, равна на 22 % от бюджета), както и със структурните и кадрови промени. От трите издания, само в статията на Ан-Сесил Робер в „Монд дипломатик“ се дава думата и на представител на ЮНЕСКО, при това в последваща публикация. Авторите в „Хъфингтън пост“, които не са журналисти, са по-едностраничви:
Мартин Дюмон твърди, че Бокова се е затворила „в кула от слонова кост“, а Джули Вицзек критикува кадровата политика на Бокова . В коментар под статията, председателят на Международния институт за планиране на образованието (IIEP) към ЮНЕСКО Реймънд Уонър дава отговор на някои от твърденията . Друг автор, политоложката от Свободния университет в Брюксел Джулия Гриер, също цитира в „Лез Еко“ одита, като твърди, че Бокова не е организирала контрол върху мерките за излизане от кризата и посочва грешки в кадровата ѝ политика!
Коментарите в световните медии по повод повторното номиниране на Бокова за генерален директор дават косвен отговор на обвиненията, появили се в цитираните френски издания. Така например френското Министерство на външните работи казва „През първия си мандат Бокова водеше организацията в трудна финансова и политическа обстановка – с кураж и имайки предвид реформите, които ще трябва да бъдат реализирани през втория ѝ мандат“. Агенция „Асошиейтид прес“ пък изтъква, че Бокова е успяла да води ЮНЕСКО през „един от най-тежките ѝ периоди, дошли в резултат от загубата на 220 млн. щатски долара“ и уточнява, че „Вашингтон е спрял плащането на членския си внос след като генералната конференция е гласувала да приеме Палестина за държава-член преди две години“. Агенцията по-специално изтъква, че „независимо от недостига на средства, Бокова е успяла да балансира бюджета на ЮНЕСКО, докато е провеждала инициативи като например подпомагане на грамотността сред момичетата в Афганистан“.

На 4-и октомври 2013 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО номинира Бокова за втори мандат начело на организацията.
Кандидатура за генерален секретар на ООН

На 18 юни 2014 г. българските медии съобщават новината, че правителството издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Вестник „Капитал“ публикува статия, посветена на кандидатурата на Бокова, в която се казва:

„Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация – ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски – четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена.”

Награди и титли на Бокова:

Ирина Бокова

На 9 януари 2015 г. и премиерът Бойко Борисов обявява, че кабинетът подкрепя кандидатурата ѝ за генерален секретар.
На 9 февруари 2016 г. Министерство на външните работи публикува кратко съобщение, обявяващо, че кандидатурата ѝ е официално изпратена в ООН.

Кой оттегли кандидатурата на Ирина Бокова ?

Ние от Blife.eu ще споделим с Вас защо оставка ли ?
Ето защо Борисов трябва да подаде оставка незабавно заедно с цялото си правителство на позора !
Ето защо нашият некадърен управляващ не може да се опре и на малкото пръсче на тази жена !

А защо се писаха толкова писма, телевизиите помагаха, пресата помага, цялата държавна машина помага на това правителство за да очернят нашата безупречна кандидатура !
Ами заради злобата в тях, защото са такива лошите хора !
От ГЕРБ постъпиха както въглените – ако не могат да те изгорят, то поне да те очернят, но и това не можаха, защото от цялата Бойкова интрига загуби България и Българските интереси !
Но има вина, има и щета и някой трябва да понесе вината и това е точно това антибългарско правителство, а именно затова хората искат оставка сега и незабавно !
Дори и Винету знае, че по-добре да подаде оставка отколкото да му вземат скалпа!

В статията са използвани материали от Уикипедия, свободната енциклопедия!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.