Лъжите и интригите на еничарката Бъчварова

Ако министърката на бежанците не знае откъде са дошли майка й и баща й, това си е неин проблем
В края на миналата седмица китният планински Самоков бе разтърсен от протест.

Стотици граждани излязоха като опит за последен вопъл срещу бездушието на институциите, решили, неизвестно къде и как, да настаняват бежанци в града. На улицата не бяха излезли мускулести националисти или татуирани биячи, които си търсят медийна слава.

 

Това бяха съвсем обикновени хора, майки с деца, пенсионери, работници, изправени на нокти от липсата на ясна информация, спотаени истини и сенчести държавни проучвания. Самоковци всъщност искаха да знаят и да чуят – има ли намерение държавата да настанява бежанци, без да бъдат питани и информирани. Бог – високо, цар – далече. Като вицепремиер, който отговаря по темата, първата работа на Румяна Бъчварова трябваше да е да си строши краката от бързане да отиде при хората. Това е работата на властта в кризисни мигове – да бъде видяна на място и да каже истината. Социоложката обаче предпочете да изкара неделята в политически мързел. Вместо това от нейно име бе прочетено едно писмо, пълно с нелепици. В него се обясняваше, че държавата не предвиждала да създава никакви центрове в Софийска област. Факт, опроверган почти веднага от големи медии, които получиха информация, че запустелите казарми в Самоков са били оглеждани от различни институции преди няколко седмици. Кого си мисли, че лъже Бъчварова?

Безумията, лъжите, интригите и нелепиците съпровождат кариерата на социоложката във властта от ден номер едно на въздигането й в управлението. Но в последните няколко месеца тя се държи като еничар, а опитът й да наводни България с бежанци, които дори нямат правото да се намират на тази земя, отдавна вече е стигнал до определението „национално предателство“.

Дни преди протеста в Самоков Бъчварова бе попиляна в блиц контрола в Народното събрание. Именно там тя произведе зловещ бисер, който ще остане в най-позорните страници на историята. Притисната с въпроса как има сърце да гледа промяната на етническия състав на нацията с безогледното пускане на хора през границата, госпожа социоложката изсъска: „А вие наясно ли сте вашите родители откъде са дошли?“. Нещо повече – тя сравни българските емигранти с бежанците и ехидно се поинтересува дали те пък не прочистват етнически САЩ, Великобритания или Испания. „Това са естествени процеси на хора, които избират къде да живеят“, допълни тя своите разсъждения по темата за бежанците, които напират на границата.

Целият този кошмар бе разигран, за да може Бъчварова да защити една друга политика, която е напът да взриви социалния мир навсякъде из страната – идеята бежанците да бъдат заселвани из запустелите села, държавата да поема техните здравни осигуровки. Госпожа социоложката дори изчисли, че две години щели да им стигнат да се интегрират и да си намерят работа. Но това не било заселване. Това било „осигуряване на пребиваване“.

Социалните мрежи изригнаха, когато думите на Бъчварова в тяхната блестяща глупост удариха като бомба четящата публика и разпръснаха радиация.

Не знам от какъв род е Бъчварова, но две трети от българите могат да разкажат откъде са майка им и баща им. Те не са дошли от другия край на света и не са бягали от трудностите и немотията. Стояли са тук, поливали са с пот и кръв тази земя и това не е изблик на национализъм или някакъв патетичен патриотизъм – това е реалността. Българите не са дървета без корен, всеки знае кой е и откъде идва. Вероятно други държави са лишени от памет и модерно се изживяват като граждани на великото нищо, но България е страна, която помни. Форумите под словесния бълвоч на Бъчварова се изпъстриха с родови истории за баби и дядовци, бягали от турския ятаган, но категорично отказали да се лишат от своята идентичност. Това е последното дисидентство на един мачкан и притискан от бедност, интриги и безродници народ. Този народ знае кой е и откъде е дошъл. Наясно е със своето място в историята.
Ако Румяна Бъчварова не знае откъде са дошли майка й и баща й – това е изцяло неин проблем. Но да го приписва на всички българи – тогава просто трябва да се прегледа на психиатър. Ако нямаш национално самосъзнание, тогава министър на кого си точно? Министър на бежанците? Те ли са ти дали властта в ръцете? В техен интерес ли работиш?

И като казахме „бежанците”, трябва да поставим втория голям проблем. Из центровете в България днес почти няма бежанци в хуманитарния смисъл на думата. Това са хора от Афганистан, Пакистан, Африка. Те дори нямат право да се намират на българска земя и трябва да бъдат връщани от границата, а вместо това ги регистрират и биват допускани в страната. България има своя ангажимент да даде подслон на тези, които бягат от войните и са жертви на насилие, но да приемаш икономически емигранти, си е живо самоубийство. А повечето от тях не само не искат да се интегрират, а дори демонстративно странят от това. И като ги заселим по селата, това какво означава – че те ще станат част от държавата ли? Ще се впишат в икономическия живот?

Отговор на този въпрос може да ни даде дори кратка разходка из центъра на София – в градинката покрай банята, до Джамията и целия път надолу до Лъвов мост, наричан вече „Кербала“, защото нощем може да не видиш лице на българин. Живеещите там българи се заключват зад две блиндирани врати, затворници по неволя, а тези, на които им е „осигурено пребиваване“, бродят в нощта като зли призраци. Колко пъти полицията прави показни акции срещу тях, нещата утихват за няколко часа, а после пак градинката се изпълва със злобно гледащи хора, които по цял ден не правят нищо друго. Госпожа социоложката обаче е над тези неща. Тя гледа на света с розови очила, тя трябва да прокарва мракобесната политика, макар че изобщо не е ясно кой я е оторизирал за тези антибългарски действия. От прозорците на министерския автомобил не се вижда проблемът, тя може да е профучавала хиляди пъти през софийската Кербала, но нали я пазят пазванти, защо да й пука за хората, превърнали се в жертва на малоумната правителствена политика?
Органите за сигурност вече не могат да гарантират и че сред навлизащите у нас и бродещите по нощните улици няма джихадисти. Всички си спомняме нашумелия случай с атентатора от Ансбах Мохамад Делеел, който е стоял цяла година в България, но не е бил засечен като радикален елемент, дал клетва за вярност към „Ислямска държава“. И когато хората се страхуват от атентати, любимата дъвка на полулибералните медии е да се гаврят с тези страхове и да ги превръщат в обект на ирония. Това са същите тези медии, в които Румяна Бъчварова е чест гост, където й се слагат във всеки втори текст, слепи за нейните политически и чисто човешки провали.
Сравнението на бежанците с българските емигранти също накара хората да настръхнат. Една емигрантка – Вергиния Владиславова, написа поразително писмо. Пълно с болка и страст, то направи на пух и прах Бъчварова. Жената съвсем ясно й каза – тя е отишла в чужбина да работи, а не да я интегрират. Българите и без да са в състояние на война се запиляха из света, защото собствената им държава ги удави в бедност и безработица. „Сравнението Ви с нас: 3 млн. българи, пръснати по света, и това, което влиза в Европа, е, меко казано, цинично!“, написа Владиславова и този стон стигна до много хора в мрежата. Именно този изпълнен с болка текст освети перверзията на мисленето, което приравнява несравними неща.

Изявлението на госпожа социоложката обаче трябва да бъде взето като много повече от повод за гняв. То показва каква бездна зее между обикновените хора и властовите бастуни. Когато един политик не е в състояние дори да разбере какво тормози тези, които са го избрали, то тогава той трябва директно да бъде пратен с еднопосочен билет на бунището. А и за българите е време да разберат какво имат насреща си. Време е да се събудят. Защото иначе ще ги събудят тези, които нахлуват в домовете им…
Автор:Александър Симов

Източник:retro.bg

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!