Конвоят на вълците като метод на ритъм на животът !
Не веднъж сме чували за хората, които движат финансовите пазари и големите финансисти, че са безскрупулни като вълци или че са финансови акули !
Безпощадни и свирепи безкомпромисни, а дали е така?
Ще Ви покажем една подредба на вълчата глутница !
Вижте как най-отпред са най-старите и най-тромавите, най-болните вълци и те определят скоростта на движение на цялата група !
Така е в световната икономика всички технологични отрасли следват най-тромавата промишленост, а именно тежката промишленост след нея са всички останали като има сфери в промишлеността, които се развиват с огромна скорост, но там нещата се потискат за да не се натоварва целият керван или по-точно казано конвой !
Както при военните конвои има тежка техника, има и джипове, и мотори, но всички следват ритъма на тежката машина и са в група и така икономиката съществува в свой ритъм !
А дали и хората не могат да се поучат от вълците и да поставим най-старите и най-болните на първо място в социалната си система !
Дали лидерът не трябва да върви след всички и да пази своите поданици, а не да гледа на тях на такива, които бавят конвоят и не да гледа на тях като на пречка на развитието или на прехода !
Днес ние сме свидетели, че когато лидерът има амбициите да контролира всички и всичко и мисли за всички като за стадо, което може да бъде ненужно пришпорвано !
То не бяха затягане на колани, то не беше и постна пица или вдигане на данъци и такси закриване на медицински пътеки или орязване на детски и замразяване на това, което трябва да бъде вдигнато като доход !
Днес нашият Вълк се стреми към еднолична власт или всичко ще бъде вкарано във вихърът на хаоса, или аз, или никой !
Вълците, че са вълци почиват на правила и йерархия, почиват на закони, но у нас не виждаме това, а има едно его на един вълк и когато се появи друг, който глутницата харесва веднага се омърсява, веднага се почерня ! Но да не забравяме, че и вълците и тях ги хапят бълхи!
И днес нашият Алфа водач тръгва по пътя на изгонените от глутницата ! Прибира се в тях и остава насаме с кърлежи и бълхи !
В негова чест ще ви разкажем една история за вълците и човещината !
Известно е, че във всяка вълча глутница има строга йерархия и всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата. Има и вълк Бета, който се грижи за всички членове на глутницата и всеки от останалите вълци изпълнява определени дейности в зависимост от своето място в тази йерархия.
Най-накрая стои Омега вълкът, върху когото всички си изливат гнева. Последният често остава без храна, а и толкова често се налага Бета вълкът да го спасява и пази от жестоките нападения на другите вълци. Един такъв млад и хилав Омега вълк бил много недоволен от положението си в голямата вълча глутница и решил, че е по-добре да я напусне и да заживее като великия вълк единак, за който слушал да се говори от както се помнел.
Този огромен и могъщ вълк, живеел сам близо до тяхната ловна територия и от неговия силен вой се разтрепервала цялата глутница. Всички вълци се страхували от самотния вълк единак, а и по-голямата част от мечките избягвали да се срещат с него. Само най-едрите и свирепи мъжки екземпляри понякога се осмелявали да мерят силите си с този вълк. Бил толкова силен и непобедим, че легенди се разказвали за него дори и в съседните страни.
Слабият и онеправдан Омега вълк решил, че на всяка цена ще стане като своя митичен идол и при първия удобен случай, той избягал от своята глутница за да се срещне с него. Искал на всяка цена да разбере как се постига това величие и така започнало неговото дълго и рисковано търсене. Младият вълк се скитал сам из долините и по високите планини, бродел и нощем, и денем из вековните гори и наблюдавал внимателно покритите с ниска растителност равнини в продължение на цяла година, но не могъл да се срещне със своя кумир. Накрая обезсърчен и без сам да осъзнава колко по-опитен и по-силен е станал през този период на самотния си вълчия живот, той вече бил отчаян и готов да се откаже от това дълго и безрезултатно търсене и тъкмо тогава чул познатия вой на легендарния единак.
Воят се чувал съвсем ясно от близката гъста гора и младият вълк веднага полетял като стрела в посоката, от която идвал звукът. След броени минути стигнал до малка полянка и с огромна изненада видял, че там лежи един умиращ вълк, който бавно и с големи усилия ближел многобройните си рани.
– Не вярвам на очите си! – извикал изненаданият и запъхтян търсач на слава и могъщество. – Толкова дълго те търсих! Моля те! Не умирай, преди да си ми казал, как да постигна твоето величие на легендарен вълк единак? – примолил се младокът и приседнал пред умиращия единак в очакване на отговор.
– Млади момко, забрави за моето величие и се върни в глутницата! – бавно и със сетни сили му отговорил раненият вълк.
– Защо да се връщам в глутницата? – попитал учудено търсачът на слава. – Вече цяла година си живея сам и без нея ми е по-добре! – добавил той и гордо изпъчил напред заякналите си гърди.
– Виждаш ли инфектираната рана на челото ми? – попитал раненият единак и за минута замълчал, а после събрал отново последните си сетни сили и продължил. – Колкото и да си силен, винаги ще се намери някой, който в един момент ще те победи и ще ти нанесе някоя рана, с която не можеш да се справиш сам.
Тази рана е от тежката лапа на един грамаден мечок и ако живеех в глутница, другарите ми щяха да я ближат и нямаше да се инфектира. Сега сам виждаш, колко е опасен, тежък, рискован и нерадостен живота на самотните единаци. Няма никакво величие в него. След малко аз ще умра от тази инфекция, а ти ще се върнеш в глутницата и ще живееш заедно с другите вълци, за да има кой да ти ближе онези рани, които са недостъпни за твоя език!
И накрая само ще ти кажа, че няма по-голямо величие от това да помагаш на другите индивиди от твоя вид. Величието е в общуването и в умението да откриваш онзи път, по който ще стигнеш до сърцата и умовете на твоите братя и сестри! – това били последните думи на легендарния вълк единак и той след няколко секунди издъхнал, а младият вълк внимателно затворил с език клепачите му. После се изправил, проточил шия към луната и надал силен и страховит вой, с който съобщил на глутницата, че трябва да се подготвя за посрещането на новия си водач.
Няма друг работещ закон за нашите нормални отношения, освен закона на любовта, който предполага отдаване на самия себе си на другия човек и в отговор – получаване на великия дар на любовта от този, на когото ти се отдаваш. Това е най-важният закон, без който не може да оцелее нито вълчата глутница, нито нашето човешко общество. И когато този закон се нарушава, всяка общност се превръща в разпадаща се вълча глутница, в която гладните вълци се убиват един друг.
Какви са поуките, че не с страх се живее, а с любов и човещина !
Ако Борисов бе спечелил любовта на хората те щяха да го последват във всичко, но това със страх и репресии не се получава, не става и като изтрепете всички бандити и им вземете бизнесите, не става и когато на всички бизнесмени им отвлечете децата и близките и им вземете бизнесите не става да арестувате всички и да напълните затворите с всички, които не ви харесват, а всичко това става не със думи „С ГРИЖА ЗА ГРАЖДАНИТЕ“ с такива реални грижи !
Но за жалост има поговорка „ВЪЛКЪТ КОЖАТА СИ МЕНИ, НО НРАВЪТ НЕ“ !
И докато в цяла свят когато някой лидер се провали той си тръгва от политиката завинаги !
Само в глутницата на ГЕРБ ще се търси сметка не от лидера, а от кметовете им ?!?
Нещо е сбъркано в този вълк, не е за водач и хората го доказаха това !
След голямата луна е време да си помислим кой ще бъде новият водач! Кой ще е той и какви качества трябва да притежава, но само с инат не става трябва и човещина, трябва да знаем, че когато някой от нас е ранен то има кой да му оближе раната, защото този свят не е за единаци, този свят не е и за юнаци, а този свят е за любов и светлина, дай Боже всекиму !
На мен ми е жал за нашият бъхльо, а на теб ?
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.