Повече от половината безработни – в риск от бедност
Близо 55% от безработните лица у нас са били изложени в риск от бедност след социални трансфери през 2016 г., показват данни на Евростат
Те са от изследване на безработните лица между 15-64 г. в ЕС. По този показател сме в еднакви позиции със страни като Латвия и Естония, при среден показател за ЕС от 48,7 на сто.
По данни на НСИ у нас през 2016 г. е имало 245 хиляди безработни, което на практика означава, че повече от 134 000 безработни /55 процента/ са живели в риск от бедност през този период. Общата заетост у нас през тази година е била 2,9 млн. души, а лицата извън работната сила са били 1,4 млн. души, сочат данните на НСИ. Според последни актуални данни на Агенцията по заетостта у нас през януари 2018 г. броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е бил 237 322.
Най-голяма потребност от работна сила, според анализа на Агенцията по заетостта, се наблюдава в следните икономически дейности: преработваща промишленост – 30 процента, държавно управление – 14 процента, търговия – 13 процента, административни и спомагателни дейности – 7 процента, хотелиерство и ресторантьорство – 5 процента.
Най-търсените професии по заявени работни места в бюрата по труда в страната през януари т.г. са били следните: персонал, грижещ се за деца, както и полагащ здравни грижи за хората; машинни оператори; продавачи в магазини; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; персонал, зает в сферата на персоналните услуги и др.
Европейската статистика отчита, че най-голям дял безработни лица в риск от бедност е регистриран в най-голямата европейска икономика – тази на Германия – 70,8 процента. Според анализа на Евростат обаче, лицата изложени на риск от бедност, са тези, които живеят в домакинство с равностоен разполагаем доход под прага на риска от бедност, който е определен на 60 на сто от средния национален еквивалентен разполагаем доход. Високият национален праг на разполагаем доход в Германия обяснява и високия процент от безработни в риск от бедност. В Литва равнището на безработните в риск от бедност е било 60 процента, в Латвия – 56, в България – 55 на сто, Естония – 54 на сто, Чехия – 52 на сто, Румъния – 51 на сто и др. На другия край на скалата, по-малко от 40 процента от безработните са били изложени на риск от бедност в следните страни-членки на ЕС: Кипър и Финландия – 37 на сто, Франция – 38 на сто и Дания – 39 на сто.
През 2016 г. най-големи различия между дела на безработни и заети лица, изложени на риск от бедност, са регистрирани в Германия – 70,8 на сто за безработните лица – срещу 9,5 на сто за заетите лица, или разлика от 61,3 процентни пункта. В Литва разликата между безработните и заетите лица в риск от бедност е 52 процентни пункта, в Чехия – 48 процентни пункта и в Латвия – 47 процентни пункта. Разликата за риск от бедност между безработните и заетите лица е била значително най-слабо изразена в Кипър – 29 процентни пункта, Франция и Португалия – по 30 процентни пункта, сочат данните на Евростат.
Източник: banks.dir.bg
За съжаление правителството ни продължава да затяга робските икономически вериги около шията ни !
Вдигане на цените на храната с 60%, на тока и водата очаква се и на горивата !
И така всеки, който е свързвал двата края някак си след големите сметки за парно и ток в студените дни ще бъде подложен на лишения не малък период след това !
На практика бедността се увеличава в страната ни ! Иначе пред Европа правителството ни твърди, че жизненият ни стандарт се увеличава, но на практика това се усеща по джоба и хладилника ни, а в него за жалост няма нищо !
И така както каза на времето един бивш президент „и тази година телевизорите победиха хладилниците“! Въпросът е до кога ще позволяваме ?
Въпросът е кога ще изхвърлим боклука от властта или ще траем като догаряща свещ?
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.