Къде са парите господин Борисов?

Къде са парите господин Борисов?


Къде са парите господин Борисов?
Вече никой не иска да инвестира в България! Фактите доказват, че и Българите изнасят парите си от България! Икономически растеж е поредната тъжа !

Преките чуждестранни инвестиции в България са се увеличили с 4,5 млн. евро само през април, докато преди година е отчетено намаление с цели 43,9 млн.евро, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ) за април 2018 г.
Въпреки положителния месечен тренд направените у нас преки чуждестранни инвестиции от януари до април са се свили с 50,6% или със 116,2 млн. евро на годишна база. Така към края на четвъртия месец от годината те са възлизали на 113 млн. евро, а миналата година по същото време сумата е била 229,2 млн. евро.

Според изчисленията на централната ни банка чужди граждани са закупили имоти в родината ни за 3,4 млн. евро. По това перо се наблюдава минимален ръст, тъй като през първите четири месеца на миналата година покупките на недвижими имоти са били на стойност 3,3 млн. евро. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Русия, които са закупили апартаменти и къщи 2,1 млн. евро. Половин милион са вложили и гражданите на Казахстан и 400 хил. евро израелците.
Най-големите нетни преки инвестиции в страната от януари до април обаче са дошли от Холандия – 149,1 млн. евро, Германия – 119 млн. евро и Русия – 116,7 млн. евро.

Efekt 2

Макар и данните да показват тренд в положителна посока, тенденцията остава тревожна и показателна за състоянието на българската икономика и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции. Текущите данни отново показват, че не само инвестициите, а и паричните преводи от емигрантите дърпат икономиката напред.
Общо за първите три месеца от 2018 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в родината си 287 млн. евро, което е с 3,9 млн. евро повече, отколкото за същия период на миналата година.

Основните трансфери на българите продължават да идват от Германия, САЩ, Испания, Гърция и Великобритания. И именно тези средства влизат директно в обращение. Описаните по-горе суми са и потвърждение на данните на НСИ, според които потреблението е основният двигател на икономиката. Помощта, която сънародниците ни зад граница изпращат тук, отива за погасяване на битови сметки, кредити, здравеопазване, образование и различни покупки.
Разбира се, тази статистика не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой и изпратени в пликове и бусове суми.
Източник: monitor.bg

На фона на непрестанното биене в гърдите на Бойко Борисов, че сме имали икономически растеж тези суми са жалки спрямо това, което се краде !

Само от Европа към България са дошли над 32 милиарда лева като добавим, че само за 2018г са се увеличили и с още 500 000 лева !
Всички в България говорят за корупция, но никой не се бори с нея ! И ако предположим, че всичко, което се твърди, че фирмите дават 10% от стойността на проекта под масата на кмета !

Ако предположим, че се заделят огромни пари в партийните черни каси възниква един въпрос !
Въпросът е къде са парите господин Борисов?

От опозицията намекват, че се крадат по 10 000 000 на година, а къде са парите господин Борисов?
Явно и мафията и българите са загубили доверие в собствената ни страна щом не искат да инвестират в нея !
И след като Българите не искат да инвестират у нас как ще накараме чужденците?
Опитът на всички чужденци да инвестират у нас е завършил с това да бъдат ограбени, рекетирани, измамени и омерзени !

И така на практика няма инвестиционен климат у нас, защото самият гарант като регулаторен орган е държавата, а когато този, който трябва да регулира се корумпира нещата стават страшни!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.