Горан Симеонов, шеф на Асоциацията на разузнавачите от запаса: Турция се разиграва коня у нас

Горан Симеонов, шеф на Асоциацията на разузнавачите от запаса: Турция се разиграва коня у нас
Горан Симеонов, шеф на Асоциацията на разузнавачите от запаса: Турция се разиграва коня у нас

След атентата срещу Доган изчезна заради огромна психическа травма

Горан Симеонов е роден през 1946 г. в София. Председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса. Завършва английската гимназия и външна търговия във ВИИ „Карл Маркс“. От 70-те години работи в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване). Почти 10 г. е бил на работа в чужбина, бил е и ръководител на една от основните резидентури на българското разузнаване. Напуска службата в началото на 90-те години.
– Кои са скритите пружини на съвременния разузнавач? Както казват спецове, днес агент не се привлича на идеологическа основа, а се купува.

– Разузнаването е колкото професия, толкова и призвание. Трябва да има и известна доза авантюризъм, но ако няма патриотизъм, няма и добро разузнаване, няма и пълноценен разузнавач. Като един от основните инструменти на външната политика на държавата разузнаването е призвано да защитава националния интерес. Патриотизмът е основен елемент в нашата професия и днес. Естествено, с глобализацията, с мултикултурализма и всички онези англосаксонски мантри, че силната личност е над всичко, а държавата е бреме, се цели парите да са единственият съществен фактор. Но според мен те не могат да са универсалното средство. Вярно е, че и навремето съществуваше т.нар. „материална база” на привличане към сътрудничество. Просто и тогава, и сега в някои региони парите вървят повече, а идеите остават на заден план.
– Ако бъде написана “черна книга” на българското разузнаване, какво задължително трябва да влезе в нея?
– Ако говорим за провали, т.е. за вербовани български разузнавачи, те са по-малко от пръстите на едната ръка. Превербовани агенти има много повече, но превербованите служители на разузнаването са единици.

Efekt 2

В това отношение ние сме на световно ниво. Говоря за предателствата до 1990 г. След тази дата и след вътрешните удари върху разузнаването имаше опити за подход към голяма част от разузнавачите ни зад граница. Ударът беше толкова силен, че не позволи голямата част от състава да се прехвърли на ключови позици в общественоикономическия живот, които да представляват интерес за чуждите разузнавания, особено на Великите сили. През последните 20 години техните служби се оказаха в деликатно положение. При тях въпросът беше не кого да вербоват, а кого да не вербоват от тези, които им се предлагат. Практиката показва, че каналите или прикритията на чуждите разведки в България са доста широки. Това не са само дипломатическите представителства, които работят на високо официално ниво. Сигурен съм, че те разполагат със сериозни резидентури в България. Да вземем например „братска” Турция – досега, вече повече от четвърт век, няма нито един реализиран турски агент в България.

– Има неща, които никога не биха могли да се случат в съседна Гърция – съществуването на етнически партии от рода на ДПС, раболепното отношение към нейния лидер, неспирния строеж на джамии, пълзящия ислямизъм, носенето на бурки, явната или неявна намеса на Турция във вътрешните ни работи… Противодействат ли нашите служби на всичко това?

– Сто процента съм убеден, че нашите служби следят положението. А дали го контролират – тук опираме до втория въпрос, който е най-съществен и който голяма част от обществото не разбира. Специалните служби са инструмент на държавата.

Те получават задачите си от държавното ръководство и работят по изпълнението им. От едно време са погрешните представи за Държавна сигурност, че тя е арестувала този, репресирала или осъдила онзи. Няма такова нещо. Службите събират информация, обработват я и информират държавното ръководство. Втората им задача е да изпълняват разпорежданията на това ръководство. Ако то не им нареди, няма да се занимават. За да няма ефективност – явно тук някъде се къса веригата.

Това биха могли да обяснят колегите, които в момента са в службите, но те нямат право да говорят. Натрупаната информация се докладва нагоре и въпросът е дали оттам има обратно разпореждане. В резултат от честата смяна на властта проблемите се затлачват. Някъде в това оперативно взаимодействие между държавното ръководство и службите би трябвало да се търсят предпоставките за негативните резултати. Така например дълбоко съм убеден, че при тази активност от турска страна не може в контраразузнавателните ни служби да няма разработки на конкретни дипломати и лица, които им съдействат и които да дават възможност да се вземе ефективно, оперативно решение. Пресата настоява за конкретни мерки срещу турския посланик Сюлейман Гьокче, който открито се обяви за ментор на Лютви Местан и неговата партия и което си е намеса във вътрешните работи на страната ни. В крайна сметка резултатът е един изгонен трети секретар в турското посолство и един изгонен първи секретар в консулството в Истанбул.
– Как си обяснявате поведението на Ахмед Доган на конференцията на ДПС – той седи горе над всички, а долу на трибуната някой чете словото му?

– Най-вече с психическата травма, която му бе нанесена при атентата срещу него.
– Но и Рейгън беше тежко ранен, а не изчезна, срещу Де Гол също имаше опити за атентати, но и той не изчезна. Доган обаче се скри за цели 3 години. Това не говори ли за страх?

– Цялата конструкция на ДПС е изградена на принципа на единоначалието. Лидерът д-р Ахмед Доган е завършил философия. Да те подготвят в разузнаването за „нелегал” означава сериозна индивидуална подготовка, съобразена с качествата на човека и със задачите, които трябва да решава. Трудно ми е да съдя за психическата му издръжливост, затова си обяснявам изчезването му с психическа травма. От друга страна, да ръководиш една партия в тези сложни политически условия на българския преход си е огромен психологически товар. А и самата организация на партията и участието й във властта създадоха възможности за обогатяването й.
– Това обаче се отнася само за каймака й.

– Естествено. Но за разлика от другите политически сили в ДПС дисциплината се спазва много по-стриктно. За всички партии в България досегашното участие във властта означаваше лично участие в преразпределението на националния доход, тъй че случващото се в ДПС не е изключение.
– Има ли опасност от гражданска война у нас в резултат на външни и вътрешни фактори: подмолната ислямизация, бежанската вълна, циганския терор… Няма ли всичко това да доведе до дестабилизация в отделни региони на страната, която да прерасне във вълнения и размирици?

– Преди да започне активното ни участие в НАТО, особено чрез засилването на източния фланг на НАТО към Русия, дестабилизацията на България можеше да дойде отвсякъде. Тя се дестабилизираше вече 20 години, цареше хаос и се чакаха указания и инструкции отвън.

Затова днес Турция си разиграва коня в България. Затова и не се приема национална доктрина. Напоследък обаче у политическата класа и в управляващите се формира една ефимерна надежда за по-трайна стабилност, тъй като вече влизаме в зона, която НАТО възнамерява да използва много по-активно. Затова Алиансът няма интерес България да се дестабилизира. Ние вече сме фронтова държава, ще развиваме армия, ВВС и военноморски флот. Всичко щеше да е прекрасно, ако от другата страна на Черно море не беше Русия, срещу която е насочено всичкото това въоръжение! В крайна сметка, в геостратегически план България става далеч по-нестабилна, защото вече сме цел на руските военнокосмически сили.
– Как оценявате състоянието на днешното българско разузнаване?

Чии влияния надделяват?
– Българската служба има установени двустранни отношения за сътрудничество с над 130 държави. Доколко всяко от тях е изпълнено с конкретно съдържание знае само ръководството на службата. Според мен, много по-ефективно би било да се съсредоточат усилията там, където са стратегическите интереси на България и с тези служби да си партнираме активно и целенасочено, например в борбата срещу международния тероризъм.

Такова споразумение имаме и с Русия, трябва да имаме и с Турция. Но отношенията ни с Турция в рамките на НАТО би трябвало да са на по-различно, партньорско ниво, без да се забравя, че в НАТО всеки разузнава всеки!
– Кой и защо предизвика бежанската криза?

В отговора на този въпрос, според мен, се съдържат отговорите на основните въпроси на съвремието. Тук става въпрос най-вече за стремежите на световните играчи всеки да наложи свой „световен ред”, чрез глобализацията във финансовата, търговската, информационната сфера и т.н. Тези остри противоречия между тях са главна причина за световния хаос, за конкретните действия за преформатиране на света, започнало в Близкия изток. Да вземем Европа – до 2008 г. тя беше най-големият икономически играч в света, сега вече не е. Може би след години ще излезат документи, които ще покажат, че една от главните цели на “цветните революции”, породили бежанската криза, е била дестабилизацията на Европа.

Интервю на Христо КУФОВ от Вестник „Златна възраст”
Източник:nabore.bg

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.