Индия ще стане втората страна след Китай, която пожела да придобие руски зенитноракетни системи „Триумф“ С-400, пише военният редактор на американското издание The National Interest Дейв Маджумдар
Разпространението на системи като С-400 и неговият предшественик ЗРК С-300 отправя сериозно предизвикателство към въздушната мощ на САЩ и съюзниците им. Двата ракетни комплекса се отличават с висока мобилност, обединени са в мрежа и са в състояние да защитават обширни територии” – пише Маджумдар.
Експертът отбелязва, че САЩ се сблъскаха с проблем, който с времето само ще се влошава, отчитайки, че и други страни, например Иран, който вече притежава С-300, в бъдеще също ще придобият тези ЗРК.
Маджумдар обръща внимание, че и двата комплекса са извънредно ефективни и са способни да направят целия прикриван участък от територията неуязвим за атаки от обикновена авиация. Мобилността на комплексите също създава голяма трудност.
Според анализатора, единствено американските изтребители F-22 „Раптор“ и F-35, както и трудно забележимия от радарите стратегически бомбардировач Нортроп B-2 „Спирит” са способни да преодолеят защитата на руските ракетни системи но даже и те ще се сблъскат с трудности, ако на територията са разположени достатъчен брой ЗРК С-300 и С-400у, функциониращи в рамките на обединената система за ПВО.
Източник: slivensega.wordpress.com/
Ние от Blife.eu ще добавим, че все повече държави ще искат да закупят система С-400 за да могат да извоюват своята независимост от САЩ и НАТО ! И ако Америка разпалва войни за да продава своето оръжие всявайки смърт и страдания по целият свят, то Русия ще продава различни системи и оръжия предназначени за отбрана и самоотбрана ! И ако С-300 е кошмар за Американската армия то С-400 е големият брат на Американският кошмар ! А вече се знае , че съществува и С-500 така наречената „Прометей” или „Триумф”, която влиза на въоръжение тази година в Русия!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.