Как глупаците са твърде глупави за да осъзнаят, че са глупави?

Диагнозата Борисов и защо глупаците ви управляват. Всеки трябва да го прочете! Толкова добър ли си, за колкото всъщност се мислиш? Колко добре управляваш държавата си, колко добре разчиташ емоциите на хората? Колко здравословно живееш, в сравнение с хората, които познаваш? По-грамотен ли си от повечето? Да знаем колко сме компетентни, спрямо останалите, не е въпрос само на самочувствие, това ни помага да разберем кога можем да разчитаме на себе си и кога трябва да потърсим съвет и помощ от някой друг. В бизнеса наемаме по-умни от нас да работят за нас, ако са по-прости за какво ни са, не е ли така? Когато премиерът ни е обграден с умни – по-умни от него това не го ли комплексира допълнително? Оказва се, че всъщност премиерът ни не е толкова добър в самооценката си и често му приписваме повече качества, отколкото всъщност притежаваме. Така се появява и илюзията за превъзходство… Егото му расте, а с него и глупостите, които прави, а някои глупости костват човешки животи, други разбиват съдби, а трети са на ръба да унищожат и страната ни като добавим и отрицателният прираст и бедността ние сме първата нация, която ще бъде затрита не от болест или война, а от простия. Случвало ли ви се е да се сблъскате с човек, който няма никаква реална представа за себе си и то не в добрия смисъл на думата? Този човек не е прекалено скромен, за да припознае добрите си качества, а обратното – този човек е прекалено наперен и самоуверен до степен, в която не осъзнава, че всъщност не го бива чак толкова. Обичайно е за хора, оперирани от чувство за хумор, да обожават да разказват вицове. Обичайно е за хора, които са ужасни шофьори, да учат останалите как да карат. Обичайно е и за хора, които не се справят идеално в живота, да дават мъдрите си и непоискани житейски съвети на останалите. Често се оказва, че политиците ни са хора с много по-малко лидерски качества и компетенции в сферата от техните подчинени, например. Но защо се получава така? И защо я има тази бездна между реалност и представа? Защо невежите хора се мислят за компетентни? Това интересно състояние, което е все по-често срещано в днешно време, може да бъде обяснено с т.нар. Ефект на Дънинг-Крюгер или иначе казано как глупавите са твърде глупави, за да осъзнаят, че са глупави. В България не веднъж сме казвали, че не питай защо Борисов е глупав, а попитай защо те управлява. Някой хора не правят разлика между хитър и глупав, а често хитрите управляват глупавите в живота, но и умните работят за тях. Диагнозата на Ефект на Дънинг-Крюгер важи ли за Борисов, прочетете тази статия и си направете изводите сами. Ето и малка справка какво точно представлява Ефектът. Това е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното.

Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си. Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“. С две думи, хората, „поразени“ от ефекта на Дънинг – Крюгер по правило имат по-нисък интелект, сравнително по-скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни.

Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.А някой си позволяват и от името на народа или суверена да говорят като виждаме го на всеки митинг, че то вече протести няма. Интересното е, че ефектът може да порази не само хора с по-малко знания или възприятия за света, той може да достигне до всеки един от нас. И именно за това е толкова интересен. По-умните хора забравят, че не всички притежават същите знаят, докато по-необразованите могат да бъдат наясно, че има още много неща, които не знаят. За съжаление в сила е и обратния ефект – компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи. Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите. Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че „главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания“.

Виждаме нашият импровизатор Бойко Борисов компетентен по всяка тема като той решава всички проблеми, макар и създадени от него той е всичко, но надежда все пак има. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентности по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами периодично реалната си компетентност. Повечето от тях успели да проумеят, че са живели в заблуда. Другото, което можем да направим, ако се съмняваме, че и ние може да сме подвластни на този ефект, е да искаме обратна връзка по-често – както в работата, така и в междуличностните взаимоотношения. Важното е да чуваме какво ни казват наистина, дори и да не ни харесва и да сме готови да променим нещо. Второто, и по-важно нещо, което трябва да направим, е да не спираме да се учим. Хубаво е да не забравяме да живеем според мъдрата мисъл на Марк Твен:

„Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма.“

И така трябва ли Президентът Румен Радев да спори с Бойко Борисов? На едно ниво ли са интелигентността им? Истината е, че екип от шарлатани и ПИАРИ попмпат самочувствието на Борисов като се стремят да го покажат в светлина на умен, а друг екип на Президента ни се стреми постоянно да го предпазва и така Умният ни президент се учи да бъде хитър и да се пази от капаните на властта. Тази статия обяснява до някъде каква е диагнозата на Борисов, но и загатва за нивото на управление и тази битка Радев ще я загуби, защото има една максима е ”никога не спори с глупакът, защото той ще те затътри на неговото ниво и ще победи не с хитрост, не с ум, а с опитът си, защото той цял живот е бил глупак“.

Ето защо Радев сваля доверието си от правителството и не слиза на тяхното ниво. ето и психологически профил извън политическият и икономическият прочит на нещата. Истината е, че популизмът също е страшен, макар и да казваме истината “делата са важни, не само думите“. Затова ви казваме да България има нужда от нова алтернатива на управление, но трябват и реални конкретни мерки и реални конкретни действия. Но адаптирани за нашите балкански нрави и обичаи, адаптиран към нашият манталитет и философия, защото чуждите модели не сработват тук.

Не питай защо те управлява глупакът, а се попитай сам защо си го позволил?
Не Ви виждам да протестирате явно след като си го позволил вече си се нагодили .

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!