Ахмед Давутоглу обиди България! Давутоглу ни нарече „Румелия“ в София!
На закрита за българи среща в резиденцията на турския посланик в София, на която обаче са били комшийските медии, гостувалият у нас в края на миналата седмица Ахмед Давутоглу нарича България – „Румелия“. Записите с изказването му бяха излъчени от турските телевизии.
Румелия е името на бившата османска провинция в южните ни земи. На официалните си срещи с официални български представители в София Давутоглу наричаше България „Булгаристан“, което също е обидно, тъй като родината ни си има име. Освен това, в изказването пред турците в София премиерът на комшиите заплаши, че ще търси сметка на всеки, който посегне на ислямски сгради у нас.
Сякаш не съществува държавен суверенитет на България. И още, на срещата в турската резиденция у нас присъстваха главният мюфтия и неговите регионални наместници.
Източник: 19min.bg/
Ние от Blife.eu ще коментираме, че това е обидно за Българският народ и за Българското правителство, но между впрочем нашето правителство не се обижда когато става дума за пари. Ще припомним, че когато Бойко Борисов бе на визита в Турция той се обърна към турските войници с думите мараба аскер и се подписа в официалната им книга като собственоръчно написа Бойко Борисов премиер на Булгаристан .
Та какво можем да очакваме от Ахмед Давутоглу той просто потвърди, че вече България е продадена на Турция ! Преди дни пък нашият посланик в Турция Надето Михайлова каза да спрем с това за турското робство и че кой кого поробил и кой кого освободил. Щом посланикът на България не иска да отстоява Българското значи или вече Българското вече го няма или наистина сме „РОМЕЛИЯ”, само дето още ние овцете не знаем, че са продали кошарата с добитък ! Официално вече сме рая и само дето не го знаем, ама ще ни обяснят !
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.