Обрекоха ме на гражданска смърт
Главни прокурори се опитват да овладеят Апелативния съд, но не успяват. Разпаднаха съдебната система. Съдиите са се свили в черупката си и ги е страх да говорят. Срещу тях всеки момент може да повдигнат обвинение и да бъдат отстранени като мен за година и половина. Обрекоха ме на гражданска смърт. Майка ми не издържа и си замина заради тормоза, на който съм подложен. Няма да им доставя удоволствие да си подам оставката, заяви пред Фрог нюз подсъдимият шеф на Апелативния съд Веселин Пенгезов.
Той е категоричен, че ДПС владее съдебната система. „Пеевски е основният спонсор, основният платец на много хора. Тези зависимости са налице и във ВСС. Една е последната крепост останала незаета и нея се опитват да сринат”, категоричен е съдията.
През януари месец по моето дело започват разпити на свидетели. Те са 50-60 на брой. Аз ще участвам лично в разпитите им, защото прокурорът ги е водил както си иска. В съдебния процес ще се изясни всичко. Делото е за някаква глупост, за програма за разпределение на делата и електронно деловодна програма.
Тази система работи 6 години и в един момент някой се сеща да заведе дело. Днес дори предявиха иск срещу мен и останалите подсъдими за 730 000 лева, като се има предвид, че информационната система не струва толкова. Изхарчени са 500 000 лева. Някои искат да се обогатят ли?! Някой е казал на председателя на Военно-апелативния съд да си ги сложи на влог на жена си ли?!, намеква за далавери на висши магистрати Веселин Пенгезов.
Източник: frognews.bg/
Ние от Blife.eu ще добавим,че през 2009 г. Пенгезов, който дотогава оглавява Военноапелативния съд, е избран от ВСС за шеф на Върховния апелативен съд. За него гласуват 15 от 25 топюристи, другите са против.
Това е последната крепост за която се опитват да подчинят Цветан и Пеевски !Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.